О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №

 

Гр. Сливен, 21.05.2013г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МАРЕВА

 

                                                                            СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

в присъствието на секретаря ………………

като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч. възз. гр.д. № 249 по описа за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по възражение пред въззивния съд относно узнаването на заповед за изпълнение и намира правното си основание в разпоредбата на чл. 423 от ГПК.

Подателят на възражението твърди, че на 19.04.2013г. е посетил кантората на ЧСИ по повод съобщение, което намерил залепено на входната врата. Тогава разбрал, че срещу него е образувано изпълнително дело № 20108370400737 по описа на ЧСИ П. Г. с рег. № 837 и район на действие СлОС.

Твърди, че връчването на призовката за доброволно изпълнение и изпълнителен лист е извършено нередовно, тъй като същото е прието от майка й, която не живее на същия адрес и не е лице от домашните. Посочва се, че към момента на връчване длъжника С.В. е живеела в Кипър за което представя удостоверение за доходи.

Поради всичко изложено моли въззивния съд да отмени заповедта за изпълнение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и връчване на указание по реда на чл. 415 ГПК.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с възражението, приложенията и  ч.гр.д. № 2752/2010г. на СлРС, както и изисканите разписки от ЧСИ намира, че не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 т.1, т. 2 от ГПК и не следва да приема възражението.

Тази разпоредба предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг от хипотези, при които възражение против заповед за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд и в случая подателят-длъжник се позовава на т.1 и т.2, а именно : заповедта за изпълнение не е връчена надлежно и същата да не е връчена лично, когато в деня на връчване длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБългария.

Съдът констатира, че заповед за изпълнение № 1850/01.06.2010г. издадена по ч.гр.д. № 2752/2010г. на СлРС е връчена на 25.07.2010г. на адреса на длъжника в гр. С., кв.”Р.”, бл.*, ет.*, ап.*, като съобщението е прието от М. И. П. – нейна майка, със задължение да бъде предадено.

Лицето, приело съобщението е било на адреса на длъжника, като връчителят няма задължение да проверява адресната регистрация на лицата, които са намерени на адреса и доброволно приемат съобщението. От представения по делото документ за получен доход с дата 16.04.2008г. не може да се приеме за установено, че длъжникът е имал обичайно местопребиваване към момента на връчване 25.07.2010г. извън РБългария за да е необходимо връчването да бъде извършено лично. Лицето приело съобщението е майка на длъжника, приела на адреса съобщението, поради което връчването е извършено надлежно съгласно изискванията на чл. 43, ал.1, чл. 46 и чл. 49 от ГПК. По делото няма данни длъжникът да е упражнил правата си по чл. 46, ал.4, изр. 2 от ГПК.

Поради това срокът за възражение по реда на чл. 414 от ГПК е започнал да тече от 25.07.2010г. и длъжникът единствено поради своето бездействие, не се е възползвал от предвидените от правната норма възможности.

С оглед изложеното настоящия съдебен състав счита, че няма основание да приеме възражението, поради което не следва да уважава и искането за продължаване на разглеждането на делото от първоинстанционния съд съгласно чл. 423 ал. 4  от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

 

НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423 ал. 1 т. 1 и т.2 от ГПК вх. № 2839/25.04.2013г. по описа на СлОС от С.И.В. с ЕГН ********** *** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от № 1850/01.06.2010г. издадена по ч.гр.д. № 2752/2010г. на СлРС, поради липса на номинираните предпоставки.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за продължаване на съдопроизводствените действия и даване на указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                           

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                           2.