ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

15.05.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на петнадесети май...……………………….

през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  255 описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание  чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Ц.С.П. против Разпореждане на СлРС от 14.02.2013г. по ч.гр.д.№ 455/13, с което е издадена заповед за незабавно изпълнение за солидарното й осъждане с Х.И.П.. Твърди че постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от една страна представеното извлечение от сметка е ненадлежен и нередовен от външна страна документ, тъй като не съдържа означение за лицето, което е съставило този документ и носи отговорност за осъществените стопански операции по смисъла на ЗСч., неговите имена и качеството, позволяващо му да съставя подобен род счетоводни документи и  да ги подписва. Достоверността на информацията на счетоводните документи се осъществява чрез изпълнение на изискването на чл.2-10 от ЗСч., а тази достоверност се обезпечава от отговорността , която носят съставилите ги лица, визирана в чл. 11 от ЗСч. Представеното извлечение от сметка, освен че страда от посочения по-горе порок, не представлява и извлечение от счетоводните книги по смисъла на Закона за счетоводството и ГПК.  От друга страна, съдът е следвало да откаже издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, тъй като представеното извлечение от сметка не може да се третира като документ, удостоверяващ изискуемостта на притезанието. Представените към заявлението документи: извлечение от сметка и договор за потребителски кредит, не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника-поръчител, т.е. не установяват ,че вземането е ликвидно и изискуемо, за да подлежи на изпълнение. В конкретния казус , съгласно чл.147, ал.1, изр.1 от ЗЗД жалбоподателката била освободена от отговорност, поради изтичане на шестмесечният срок , визиран в посочената законова разпоредба, тъй като падежа на задължението   е 20.06.2012 г.. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК е депозирано от кредитора в Сливенски районен съд на 13.02.2013 г т.е. след изтичането на шестмесечния срок по чл. 147 ЗЗД.  Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД бил преклузивен, което означава, че съдът и без искане на поръчителя трябва да провери дали кредиторът е предявил иск против длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение и ако констатира, че това условие не е налице, искът следва да се отхвърли, защото отговорността на поръчителя е отпаднала. В този смисъл цитира практиката на ВКС, обективирана в решение на ВКС, ТК постановено по реда на чл. 290 ГПК по т. дело № 139/2009 г., което решение е задължително за съдилищата. По изложените съображения моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да обезсили заповедта и изпълнителния лист срещу нея.

            В срока за отговор на частната жалба, заявителят „Уникредит Булбанк” АД е подал писмен отговор, в който оспорва частната жалба, като твърди че е представил редовен от външна страна документ, отговарящ на изискването за „извлечение от счетоводните книги”, подписано от служител на банката. Счита че отговорността на жалбоподателката в качеството й на поръчител не е погасена на основание чл. 147 от ЗЗД, тъй като не е изтекъл срока предвиден в тази разпоредба. Излага съображения.

            Частната жалба е допустима и подадена в срок от лице имащо право на обжалване, а разгледана по съществото си е неоснователна.

„Уникредит Булбанк” АД, в качеството си на заявител е подал до СлРС на 13.02.2013г., заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 ал.1 т.2 от ГПК срещу длъжника Х.И.П., солидарно с поръчителя Ц.С.П. за осъждането им да заплатят сумата 4 753,49 евро главница по договор за банков кредит от 18.05.2011г.; сумата 4714,40 евро лихва за периода от 20.06.2012г. до 20.02.2013г. и законната лихва за забава от подаване на заявлението. Като документ от  който произтича вземането е представено извлечение от счетоводните книги, договор за кредит, като е уточнено че заявителя твърди че целия остатък от кредита е станал предсрочно изискуем поради неплащане на парична вноска. СлРС е приел че са налице условията за издаване на заповед и допускане на незабавното изпълнение и уважил искането.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Представения документ - извлечение от счетоводните книги на „Уникредит Булбанк” АД представлява документ по чл. 417  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към жалбоподателя. Този документ е придружен и от сключения договор за кредит, по който жалбоподателката е поръчител и двата документа, преценени в тяхната съвкупност могат да бъде преценени като редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Неоснователни са възраженията че извлечението не е съставено и подписано от лице което има право да го изготвя, съгласно ЗСч. Извлечението е подписано от двама служители на „Уникредит Булбанк” АД и подпечатано. Със заявлението е представена и заповед № 10/13.02.2011г., с която посочените в извлечението лица се оправомощени да го подписват. Представения документ удостоверява че в счетоводството на „Уникредит Булбанк” АД е налице записване за задължение към изброените длъжници и неговия размер към момента на изготвяне на извлечението.

Неоснователен е и втория довод в частната жалба за неправилност на заповедта за незабавно изпълнение, а именно, че СлРС е следвало да направи извод и да се представят доказателства че вземането срещу поръчителя се търси в срока по чл. 147 от ЗЗД. За длъжника е предвидена възможност да обжалва допускането на незабавно изпълнение, но възраженията му могат да се основават само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. Посоченото възражение за недопустимост на претенцията, поради погасяване на правото на иск на основание чл. 147 от ЗЗД  не е допустимо и не подлежи на разглеждане в настоящото производство тъй като не се основава на приложения акт по чл. 417 от ГПК. Направеното възражение може да бъде разглеждано и разрешено единствено в исковото производство, където при участието на двете страни ще бъдат събрани всички относими доказателства. Посочената от жалбоподателя, в частната жалба задължителна практика по чл. 290 от ГПК не касае допустимостта на възражение по чл. 147 от ЗЗД в заповедното производство, а прилагането на цитираната норма при разглеждането на спора по същество.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира че следва да остави без уважение частната жалба.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

                     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Ц.С.П. ЕГН ********** *** *-*-*, против Разпореждане от 14.02.2013г. по ч.гр.д.№ 455/13 по описа на Районен съд - Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: