О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 10.05.2013 год.

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:        

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                         Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                         

като разгледа докладваното от  М. Сандулов  гр. д. N 261  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по частна жалба подадена от ищеца „Дефендър–Ъф-Фейт” ООД, ЕИК 201949012, със седалище и адрес на управление – гр. Добрич, бул. „23-ти септември” № 62, ет. VІІ, ап.27, чрез пълномощника си адв. Х.В. срещу определение, с което е прекратено производството по гр. д. №500/2013 г. на Сливенски районен съд.

В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост. Развиват се подробни съображения относно допустимостта на жалбата и съществените процесуални нарушения, допуснати от съда.  

В жалбата се сочи, че при осъдителните искове правният интерес се презюмира необоримо. Поради тази причина в чл. 124 ал. 1 от ГПК правният интерес е въздигнат като процесуална предпоставка само при установителните искове, а правният интерес при осъдителните искове – произтича от естеството на самата защита да бъде издаден изпълнителен лист, по силата на който ищецът да събере принудително вземанията си. Сочи се, че това разбиране е застъпено и в теорията. Развиват се съображения относно изискуемостта на претендираните с исковата молба вземания. Сочи се, че процесното определение лишава страната от достъп до правосъдие, което е и отказ от правосъдие. Развити са и съображения, свързани с практиката на Европейския съд за защита правата на човека. След тези съображения е направено искане за преюдициално запитване, относно следния въпрос: Нарушава ли първичното право на Европейския съд съдебен акт по силата на който е отказан достъпа до правосъдие на лице, което е титуляр на вземане с малък материален интерес, което вземане длъжникът отказва да плати доброволно и по-конкретно нарушени ли са нормите на чл. 17 § 1 ХОПЕС и чл. 47 във вр. с чл. 52 § 1 ХОПЕС, вр. с чл. 48 т. 2 от ХОПЕС и чл. 1 от първия протокол към ЕКПЧ вр. с чл. 6 т. 1 и чл. 13 от ЕКПЧ.

Настоящият състав на сливенския окръжен съд , след като се запозна с жалбата, констатира следното:

С определение № 873/25.03.2013 г. по гр. д.№500/2013 г. на СлРС е прекратено производството по делото  като недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца. Съдът е мотивирал това предвид цената на иска, която е изключително ниска, и е достигнал до извода, че в случая не е налице за ищеца правен интерес от предявяването му, респективно от образуването на делото.  Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за редовното учредяване на исковия процес в условия за допустимост, а липсата му прави иска недопустим. Съдът е приел, че предявяването на иск с толкова ниска цена е злоупотреба с право – с процесуални права. Съдът приема, че достоен за защита чрез иск е  достойният интерес, а паричният интерес – с еквивалент от 23.89 лв. не попада в тази категория.

Настоящият състав на Сливенския окръжен съд счита, че в конкретния случай безспорно е налице интерес от предявяването на иск, въпреки, че цената на този иск е в нисък  размер. Правилно в жалбата се сочи, че правният интерес при осъдителните искове произтича от естеството на самата защита - да бъде издаден изпълнителен лист по силата на който ищецът да събере принудително вземането си и интересът е налице когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява.

Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса, а редът за упражняване правото на защита се определя със закон - чл.122 от КРБ. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права чл.2 от ГПК. Следователно като е постановил определението си при посочените по-горе мотиви съдът е допуснал нарушение на закона. В гражданския процес цената на иска е от значение в две важни насоки. На първо място тя обуславя родовата подсъдност и на следващо – в зависимост от нея се определя държавната такса. Гражданският закон не предвижда тя да е от значение при определяне на правния интерес, както това е в наказателния, където цената на откраднатата вещ например има значение за съставомерността на деянието.

Поради това определението на СлРС следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, свързани с администриране на подадената искова молба.

По отношение на направеното искане за преюдициално запитване, настоящият състав го намира за неоснователно. Рамките на допустимост на такова запитване са очертани и в чл.628 от ГПК. Предмет на запитването може да бъде тълкуване на разпоредби от първичното право на ЕС и тълкуване на вторичното право, създадено от институциите на ЕС. Вярно е , че съдът на ЕС очертава сравнително широко обсега на допустимост на преюдициалното запитване, но е безспорно, че в случая не е налице необходимост от такова.

Страната е претендирала разноски, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като към настоящият момент и по повод на това производство не е налице поведение на ответник, който да е причина за развилото се производство по повод на частната жалба.

   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение № 873/25.03.2013 г. по гр. д. № 500/2013 г. с което е прекратено производството по делото като недопустимо поради липса на правен интерес за ищеца.

 

ВРЪЩА  делото на Сливенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, свързани с администрирането на  исковата молба.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: