О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 03.06.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно гр. дело264 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от адв. Я. в качеството му на пълномощник на  А.Ф.К. против определение № 127/05.04.2013 г. по гр. д. № 549/2012 г. по описа на Районен съд – Котел, с което жалбоподателят и З.М.К., В.Ф.К., Х.Х.О., Х.Х.К., А.И.М. и Д.И. К. са осдени да заплатят на Община – Котел сумата от 600 лв. разноски за адвокатски хонорар.

         В жалбата се твърди, че определението е неправилно и необосновано, както и че противоречи на материалния и процесуален закон.  Страната твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като производството по делото се повеждало за втори път пред първоинстанционния съд и че още преди да бъде насрочено открито заседание по делото съдът бил прекратил производството по него.  От друга страна за въззивната страна били присъдени деловодни разноски от Окръжен съд – Сливен. Посочено е, че определението е незаконосъобразно поради факта, че процесуалният представител на ответника не е бил представил списък на разноските съгласно изискванията на чл. 80 от ГПК. Страната твърди, че делото не представлява особена сложност от правна гледна точка и че претенираният адвокатски хонорар в размер на 600 лв. е прекомерно завишен. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно , а алтернативно се иска да бъде намален присъденият адвокатски хонорар в полза на Община – Котел.

         В законния срок е депозиран отговор на частната жалба от адв. Р. – пълномощник на Община – Котел, с който частната жалба е оспорена като неоснователна. Сочи се , че адвокатският хонорар от 600 лв. е изцяло заплатен, същият не е бил завишен, а делото е било твърде сложно от правна гледна точка, тъй като ответникът въобще не можел да разбере срещу какво се защитава, защо срещу него е предявен иск и какъв е той. От друга страна е посочено, че заплатеният адвокатски хонорар изцяло е съобразен с разпоредбите на Наредба №1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 01.01.2010 г. пред РС – Котел е била депозирана искова молба против Община – Котел. В исковата молба било посочено, че е предявен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК. В петитума било поискано да се осъди Община – Котел да възстанови собствеността върху недвижим имот нива от 0,5 дка, намираща се в м. „Каршъ харман” в с. Ябланово. По исковата молба бил депозиран отговор от адв. Р. в качеството му на пълномощник на Община – Котел. С него исковата молба била оспорена като недопустима. Било поискано да бъдат присъдени и разноски по делото дори и в случай на прекратяването му поради недопустимост. Към отговора на исковата молба бил представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно ,че упълномощителят Община – Котел е  бил заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по фактура № 49/14.04.2010 г. Пред районния съд били извършени редица процесуални действия, била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Били изслушани свидетели. Били проведени няколко съдебни заседания, в които ответникът бил представляван от процесуалния си представител адв. Р.. По делото било постановено решение № 48/22.05.2012 г., с което предявеният иск бил уважен. Във връзка с това решение ответникът депозирал въззивна жалба пред СлОС, по която било образувано в.гр. д. № 479/2012 г. С въззивното решение първоинстанционното решение било обезсилено като недопустимо и делото било върнато на Котелски РС за произнасяне по предявения иск. Ищците били осъдени да заплатят деловодните разноски за въззивната инстанция на ответната страна. След връщане на делото пред РС – Котел било образувано ново гражданско дело № 549/2012 г. Докладчикът по делото дал указания на ищците да отстранят нередовности в исковата молба. Тъй като същите не изпълнили разпореждането на съда, с определение от 04.03.2013 г. Котелски РС прекратил производството по делото.

          На 21.03.2013 г. била депозирана молба от адв. Р. с искане да му бъдат присъдени разноските извършени от упълномощителя му при първоначалното разглеждане на делото пред РС – Котел.  Във връзка с тази молба било постановено обжалваното определение, с което ищците били осъдени да заплатят деловодни разноски в размер на 600 лв . за адвокатски хонорар.

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя  на 10.04.2013 г. , а частната жалба е била депозирана на 17.04.2013 г. в законно определения срок.

         След преценка на събраните по делото доказателства , съдът направи следните правни изводи:

         Жалбата е процесуално допустима като депозирана в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК  ответникът по иска има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. В чл. 78 ал. 5 от ГПК е предвидена възможност съдът по искане на насрещната страна да присъди пълния размер за разноски във връзка с адвокатско възнаграждение, ако  заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

         В настоящия случай не може да се твърди, че делото е било с ниска правна и фактическа сложност, поради което заплатения адвокатски  хонорар в размер на 600.00 лв. да се явява прекомерен. Самият факт, че делото е било многократно разглеждано пред РС – Котел, че се е наложило извършването на съдебно-техническа експертиза, че са били разпитани множество свидетели, че първоначално разгледалият го съд не е определил правилно правната квалификация на предявения иск и е постановил недопустимо решение, което се е наложило да бъде обезсилено с решение на СлОС, сочи , че делото е значително сложно от фактическа и правна страна. Ответната страна е била адекватно представлявана пред съдебния орган, като процесуалният й представител своевременно е извършвал необходимите процесуални действия  в защита на интересите и. Адв. Р. своевременно е депозирал отговор на исковата молба, като е посочил в него  пороците на депозираната искова молба, които обуславят нейната недопустимост, взел е участие в проведените съдебни заседания по делото като активно е защитавал интересите на упълномощителя си. В този смисъл  не може да се приеме, че е основателно твърдението на жалбоподателя, че заплатеният адвокатски хонорар в размер на 600.00 лв. е прекомерен. Тъй като съдът не приема тезата за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение поради ниска правна и фактическа сложност на делото, то не следва да се обсъжда въобще Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на  адвокатските възнаграждения и да се преценя дали 600.00 лв. адвокатско възнаграждение е по-малко или повече от минималното възнаграждение, което се дължи за адвокатски услуги.

         От друга страна неоснователен е доводът на жалбоподателя, че като не е представил списък по чл. 80 от ГПК съдът следва да присъди единствено внесената сума за държавна такса. Разпоредбата на чл. 80 от ГПК е ясна. Страната, която иска присъждане на разноски следва да представи списък на съда. Ясна е и санкцията, която съпровожда непредставянето на списък за извършените разноски, а именно в такъв случай страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. /чл. 80  изр. 2 от ГПК/. В настоящия случай ответникът по иска не спори за размера на присъдените разноски. Той и не би имал право да извърши това, тъй като не е представил по делото списък по чл.80 от ГПК.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение от № 127/05.04.2013 г. по гр.д. № 549/2012 г. на Котелския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: