О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 20.05.2013 г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 270 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател заявява, че определението е незаконосъобразно, тъй като неправилно съдът е счел, след като вече е издал заповедта, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на РБ и това му дава основание да обезсили заповедта за изпълнение. Счита, че няма приложение разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 4 от ГПК, тъй като, от една страна това, че е с настоящ адрес – Гърция, не означава, че не пребивава на територията на РБ, а от друга – същият е имал постоянен адрес в РБългария и съдът е следвало да проведе процедурата по връчването на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК – чрез залепяне на уведомление.

Поради изложеното моли въззивния съд да отмени определението и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я отхвърли.

Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение №4086/14.12.2012г. по чл. 410 от ГПК против длъжника Я. В.Д., с адрес, посочен от заявителя /частен жалбоподател/ в заявлението по чл. 410 от ГПК. При изпълнение на задължението за връчването й, той е констатирал, че това не може да бъде извършено надлежно, тъй като, видно от изисканата актуална справка, лицето е с постоянен адрес: РБългария, гр. С., ул. К. № * и настоящ адрес – РГърция.

Тъй като целта на заповедното производство е да се реализират вземания на територията на РБ, законодателят е предвидил в чл. 411 ал. 2 от ГПК, че такава заповед не се издава, когато: - т.3 – длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на РБ и т. 4 – длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на РБ. В този случай редът за защита е  Регламент ЕО № 1896/2006 относно процедурата за европейска заповед за плащане.

При разглеждането на заявлението съдът е длъжен да се увери, че не е налице нито една от пречките, визирани в разпоредбата на чл. 411 ал. 2 от ГПК, преди да издаде заповедта за изпълнение. В случая няма спор, че такива по т. 1 и т. 2 липсват. Вярно е, че в удостоверението от ОА-Сливен е посочен постоянен адрес на длъжника в РБългария – тоест – не е налице пречката по т. 3, но това не е достатъчно, за да бъде издадена заповедта, тъй като, както се посочи вече, съдът следва да изключи всички препятстващи издаването на заповедта обстоятелства – тоест – проверката му следва да обхване и условието на т. 4 на чл. 411 ал. 2 от ГПК. В същото удостоверение е посочен настоящ адрес на длъжника – Гърция. Това е достатъчно, за да се направи обоснован извод, че лицето няма обичайно местопребиваване на територията на РБългария, тоест – независимо от формалната му териториална обвързаност, липсва фактическа такава и това активира забраната на чл. 411ал. 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение.

Тъй като това обстоятелство не е било известно на РС към момента на подаването и разглеждането на заявлението, той е издал заповедта, но, веднага щом го е узнал - след извършване на съответната справка, при осъществяване на процедурата по връчването на заповедта, съдът я е обезсилил. Това действие кореспондира с разпоредбата на чл. 423 ал. 3 от ГПК, която предвижда аналогично процедиране в случаите, когато същите предпоставки – по т. 2 или т. 3 на чл. 411 ал. 2 от ГПК, бъдат констатирани от въззивния съд. Няма пречка РС сам да обезсили заповедта, доколкото тя не представлява краен съдебен акт, който разрешава спор със СПН, а и такава автономна възможност му е предоставена  и в случаите по чл. 415 ал. 2 от ГПК.

Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил безпорочен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Частната жалба против атакуваното определение се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

 

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 963 от 02.04.2013г. по гр.д. № 6166/2012г. на СлРС, като  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска под 5 000 лв.

                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: