О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 20.05.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесети май, през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 287 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от адв.А. процесуален представител на ЗК „УНИКА” АД – София, район „Красно село” ул.”Юнак”11-12,  против определение № 853/21.03.2013 г. по гр.д. 4695/2012 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което съдът не е уважил пълния размер от направените по делото разноски. Сочи се, че определението на съда е незаконосъобразно и противоречи на разпоредбите на чл. 4 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. зах минималните размери  на адвокатските възнаграждения. Посочено е, че договорения по делото хонорар е 680 лв. и изцяло съответства на изискванията на § 2 от допълнителните разпоредби от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и на жалбоподателя да бъде присъден адвокатски хонорар в пълен размер, така както е доказан, а именно 816 лв.  

         Ответната страна не е изразила становище по жалбата.

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 04.04.2013 г. Частната жалба е депозирана в законоопределения двуседмичен срок, а именно на 19.04.2013 г.

         От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

         На 01.10.2012 г. е била депозирана искова молба от жалбоподателя против Община – Сливен, с цена на иска 2 542,56 лв. Искът е бил частично предявен от общата стойност 5085,12 лв. Касаело се е за претендирани имуществени щети по застраховка „Каско” настъпили за лек автомобил застрахован у ищеца, вследствие на пропадане в дупка на платно на територията на гр.Сливен. към исковата молба били представени пълномощно, договор за представителство, фактура за платени суми по договор за представителство, други документи установяващи нестъпването на ПТП и заплащането на установената щета от ищеца. Исковата молба била оспорена като неоснователна от ответника  - Община – Сливен. Делото е било разгледано по същество като по него са били изслушани автотехническа експертиза и свидетели. От представените по делото договор № 3 за осъществяване на процесуално представителство и приложение № 1 към него, както и фактура – копие № 388/21.09.2012 г. е видно, че за процесуално представителство по делото е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 816 лв. С постановяване на първоначалното решение, съдът присъдил на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.  Ищецът депозирал молба по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК, за поправка на решението, като поискал да му бъде присъдено адвокатски хонорар в размер на 816 лв. С обжалваното определение СлРС е приел, че се касае за дело, което не представлява фактическа и правна сложност и определил, че на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 408 лв., като от тях следва да се приспаднат 100 лв., които са присъдени с първоначалното решение.

         Съдът, намира частната жалба за процесуално допустима, поради депозирането й в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

         Действително съдът има възможност да намали адвокатското възнаграждение страна по делото, но това следва да бъде извършено по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК. Необходимо е от една страна да се установи прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност. Намалянето на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата, който от своя страна препраща към разпоредбите на Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата е посочено, че минималните възнаграждения при интерес от 1000 до 5000 лв. е 200 лв. плюс 6 % за горницата над 1000 лв., което в настоящия случай е 292,52 лв. При намаляне на адвокатското възнаграждение обаче, съдът следва да вземе предвид и изричната разпоредба на § 2 от допълнителни разпоредби от Наредба № 1, в която е посочено, че в случаите на чл. 78 ал.5 от ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнаграждения посочени в Наредбата. Трикратния размер в случая би бил 877,56 лв. т.е. претендираните 816 лв. за адвокатско възнаграждение се явяват под прага, до който може да намаля съда.

         Предвид изложеното, обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено в полза на ищеца – жалбоподател внастоящото производство следва да бъде присъдена цялата сума в размер на 816.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и като се вземе предвид, че с първоначалното решение съдът е присъдил в полза на страната  разноски за адвокат в размер на 100.00 лв., допълнително ответника по иска Община – Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ЗК „УНИКА” АД – 716.00 лв.

         Предвид гореизложеното,

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОТМЕНЯ определение № 853/21.03.2013 г. по гр. д. № 4695/2012 г.  на Сливенския районен съд , като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

        

         ОСЪЖДА Община – Сливен, гр.С., бул.”Ц. О.” №* да заплати на ЗК „УНИКА” АД София, район „К. С.” ул.”Ю.*, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 716.00 лв. /седемстотин и шестнадесет лева/.

                           

 

                                              

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: