О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Сливен, 27.05.2013 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                                                            

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                     мл. съдия      КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Красимира Кондова въззивно частно гражданско дело № 300, по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството се развива по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 ГПК.

     Производството е образувано въз основа на депозирана частна жалба от  „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД гр.София чрез  процесуален представител по пълномощие. Жалбата е насочена против разпореждане  от 15.03.2013г., постановено по ч.гр.д. № 811/2013г. на СлРС, с което  е отхвърлено искането на заявителя в лицето на настоящия жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу малолетно лице Л.П.Т., като наследник – дъщеря на починалия длъжник - кредитополучател.

В частната жалба се прави оплакване за неправилност на постановеното разпореждане.

Жалбоподателят твърди, че през 2012г. по молба на кредитора „ОББ” АД се развило производство по реда на чл.418 ГПК за същото вземане към същото лице, което производство приключило с влязло в сила определение на СлОС от 16.07.2012г., постановено по в.ч.гр.д. № 372/2012г.. С това определение въззивния съд потвърдил разпореждането, с което било отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК, като СлОС изрично указал на заявителя, че имал възможност да  ползва реда на заповедното производство по чл.410 ГПК. С настоящото производство всъщност заявителя „ОББ” АД реализирал указаната му от въззивния съд възможност. Сочи се, че в производството по реда на чл.410 ГПК за да бъде издадена заповед за изпълнение не се изискват доказателства за твърдяното вземане, а е достатъчно то да е индивидуализирано по основание и размер, което било налице в конкретната хипотеза. Посочва се още в жалбата, че неправилно съдът обсъждал въпроса за приемане по опис на наследство, тъй като тези въпроси са ирелевантни в заповедното производство и могат да бъдат разглеждани в едно исково производство и/или следва да бъдат проучени в процеса на изпълнителното производство.

В заключение се иска от въззивния съд отмяна на постановеното разпореждане и издаване на исканата заповед за изпълнение.

     Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт чрез постановилия го съд.

                След като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по делото, настоящият състав на СлОС намира за установено от фактическа страна следното:

       Производството по ч.гр.д. № 811/2013г. по описа на СлРС е инициирано от заявителя „ОББ” АД въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу малолетната към датата на подаване на заявлението Л.П.Т., със  законен представител – баща й П.Т.Т. в качеството й на наследник на кредитополучателя К.И.С.,  с искане за издаване на заповед за изпълнение за сума в размер на 29 402,62 евро, равняваща се на 57 506,53 лв., от която сума – 24 384,05 евро- главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.04.2008г. / задължение към 05.03.2013г./, 4 029,96 евро – договорна лихва за периода от 20.01.2011г. до 05.03.2013г. и 988,61 евро – наказателна лихва за просрочени главници от 20.01.2011г. до 05.03.2013г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2013г., както и 1 150,13 лв. разноски в заповедното производство.

С обжалваното разпореждане, СлРС отхвърлил искането като се позовал на разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗН, като приел, че заявителя не е доказал обстоятелството по приемането на наследството  по опис на починалата кредитополучателка от страна на малолетната й наследница.

      С оглед на приетото за установено от фактическа страна, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, съдът прави следните правни изводи:

       Жалбата е неоснователна по следните съображения.

       Настоящият съдебен състав не споделя изложените от първа инстанция доводи. Същите са принципно правилни, но неприложими в конкретния случай.

Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно. Заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК. Липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК – т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането – заявителят може да приложи такива, но не е длъжен, тъй като целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно. Ако длъжникът възрази срещу заповедта за изпълнение, проверката за съществуване на вземането се извършва в исковия процес. Достатъчно е, че заявителят твърди, че вземането съществува. Поради това настоящият съдебен състав не споделя довода на районния съд, че в производството по реда на чл.410 ГПК заявителят следва да доказва обстоятелства, свързани с вземането му, в случая за приемането на наследството по опис от малолетен наследник. В това е и основната разлика между заявлението за изпълнение по чл.410 ГПК и заявлението за незабавно изпълнение по чл.417- 418 ГПК, т.е. към първото не се прилагат писмени доказателства, а към второто следва да е приложен някой от актовете, визирани в чл.417 ГПК.

От друга страна постановения акт се явява правилен по своя краен резултат, тъй като са налице различни от изложените от районния съд основания за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са уредени по отрицателен начин в чл.411, ал.2 ГПК – чрез посочване на основанията, при чието наличие заповед не се издава.

В конкретната хипотеза налице е основание за отказ по чл.411, ал.2, т.1 ГПК, тъй като  искането не отговаря на изискванията на чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането инкорпорирано в подаденото заявление по чл.410 ГПК касае вземане за парични суми над 25 000 лв., доколкото се претендира главница  в размер на 24 384,05 евро. 

Съгласно чл.410 ГПК общото заявление за издаване на заповед за изпълнение може да има за предмет вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районен съд, а според чл.104, т.4 ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Разбира се в ПЗР ГПК законодателят предвиди множество изключения от това изискване, като включи хипотези, при които в специални закони бяха предвидени несъдебни изпълнителни основания, които в чл.417 ГПК не се предвидиха като основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение / §10, §22, §37, §50, §57, §58 ПЗР ГПК/, но вземанията на банките не са сред тези изключения.

С оглед изложеното следва да се направи следният правен извод:

Срещу наследник /наследници/ на кредитополучател може да бъде издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, ако заявителят е депозирал съответното заявление и се касае за вземане на парични суми, когато искът е подсъден на районен съд / т.е. с цена до 25 000 лв./, тъй като при издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК не се изисква представяне на доказателства за твърдяното вземане. Достатъчно е то да е индивидуализирано по основание и размер / в този см. Определение № 4 от 07.01.2010 г. по ч.т.д. № 610/2009 г., II т.о. ВКС РБ/.

Тъй като атакуваното разпореждане е правилно като краен резултат, същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на производството разноски не следва да бъдат присъждани.

 

 

 

 

     Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

                             О П Р Е Д Е ЛИ :

 

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД гр.София срещу Разпореждане от 15.03.2013г., постановено по ч.гр.д. № 811/2013г. на СлРС, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

              ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 15.03.2013г. постановено по ч.гр.д. № 811/2013г. на СлРС, като правилно и законосъобразно.

ПРЕПИС  от настоящото определение да се връчи на жалбоподателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД гр.София, чрез процесулния представител по пълномощие.

 

              Определението  подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на определението по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: