О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 03.06.2013  г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

М. БЛЕЦОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно гр. дело № 310 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          По делото е депозирана въззивна жалба от М.Г. – В. – юрисконсулт на „МАКС ТЕЛЕКОМ” ООД със седалище гр. С. 1784, бул.”Ц. ш.” № *, бизнессграда „МЕГАПАРК” ет. 15 против решение от 25.02.2013 г. по гр. д. № 3613 по описа за 2012 г. на Районен съд – Сливен в частта за разноските, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение над размер от 50 лв. В жалбата са изложени подробни доводи за дължимостта на претендираното от страната юрисконсултско възнаграждение.

          Противната страна не е изразила становище по жалбата.

          От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

          На 08.08.2012 г. пред РС – Сливен е депозирана искова молба от жалбоподателя против Д.С.П. *** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и цена на иска 91,36 лв. По исковата молба било образувано гр. д. № 3613/2012 г. и по него било постановено обжалваното решение № 62 /25.02.2013 г. С решението предявеният иск бил уважен изцяло. На ищеца били присъдени  разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – в размер на 50 лв., като претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение  до 250 лв. в останалата част била отхвърлена.

          Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 08.03.2013 г., а процесната жалба е била входирана на 22.03.2013 г.

          При анализ на събраните доказателства съдът  направи следните правни изводи:

          Въззивната жалба е депозирана от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Същата е депозирана в законния срок, но е недопустима, тъй като видно от съдържанието й се касае за обжалване на първоинстанционно решение единствено в частта на присъдените разноски.

Съгласно разпоредбата на  чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока на облажване, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В разпоредбата на чл. 428 ал. 2 от ГПК е предвидена и процедура за разглеждане на направеното искане от страната за допълване или изменение на решението в частта за разноските като е предвидено съобщаване на направеното искане до противната страна и предоставяне на време за отговор. Чл. 428 ал. 3 от ГПК сочи, че определението за разноски се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. Същото може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Т.е. в настоящия случай не е спазена процедурата регламентирана в чл. 248 от ГПК, която е специална процедура, приложима единствено в случаите на обжалване на решението само в частта на разноските. Подаване на въззивна жалба би могло да има едва след като тази процедура е спазена от първоинстанционния съд.

          С оглед изложеното така неречената „въззивна жалба” се явява недопустима и същата следва да бъде върната на РС – Сливен за осъществяване на процедурата предвидена в чл. 248 от ГПК, а производството пред СлОС следва да бъде прекратено.

                    Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 310 по описа за 2013 г. на Сливенския окръжен съд поради НЕДОПУСТИМОСТ.

 

          ИЗПРАЩА делото на Сливенския районен съд по компетентност за продължаване на съдопроизводствените действия по депозираната жалба вх. № 6048 / 25.03.2013 г.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

   2.