ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Сливен, 04.07.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 318 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба на основание чл.129 ал.3 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

В частната жалба на адв. Г.М., като процесуален представите и пълномощник на С.А.В. и М. Х.В. се поддържа, че определение № 5120/14.05.2013г. на РС Сливен по гр.д.- № 757/2013г. по описана РС Сливен е незаконосъобразно, поради следните съображения:

С обжалваното определение е върната исковата молба на частните жалбоподатели и е прекратено образуваното по нея гр.д. № 757/2013г. на РС Сливен, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба. В разпоредително заседание от 12.03.2013г. исковата молба е оставена без движение и са били дадени указания в едноседмичен срок от съобщаване на разпореждането да се представят 24 бр. преписи от исковата молба, които да се посочат правилно адресите на част от ответниците, както и техните ЕГН; да се посочи в обстоятелствената част на исковата молба ищците собственици на кой имот са; ответниците собственици на кой имот са; каква квадратура от имот № 134 владеят ищците и каква част от имот 136 владеят ищците; да се посочи кои са собствениците на имот № 134 и на имот № 136; Да се посочи в петитума на исковата молба дали се предявява иск по чл.53 от ЗКРИ или иск по чл.109а от ЗС, съответно иск по чл.108 от ЗС и да се посочи какво е искането към съда. С разпореждането са дадени указания за представяне на скици за поземлени имоти № 134, 135 и 136, като вместо Жълт Бряг, общ. Твърдица е вписано Червен бряг, община Твърдица. Дадени са указания да се представят данъчни оценки на процесните поземлени имоти, както и да се представи документ за платена държавна такса от 80 лв., като е отправено и предупреждение, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено. Въпреки погрешните указания на първоинстанционния съд досежно населеното място, в което се намират имотите, ищците с молба от 29.03.2013г. представили по 24 бр. преписи от скици за имот № 135, за имот № 136 и за имот № 134, също от писмо, изх. № 2058/25.03.2013г. за имот № 134, както и данъчна оценка, преписи от удостоверения за данъчна оценка за имоти № 135 и 136 с придружителните писма, писмо относно разполагаеми данни за лицето Ш.В., преписи от удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответницата Х.Й., на Х. В.   и на А.Ю.. Със същото писмо е поискано съобщаване по реда на чл.48 от ГПК поради неизвестност на адреса на един от ответниците и е поискано избягването на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за наследници на Ю.Ю., както и за техните постоянни и настоящи адреси. Представено е платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 80 лв. Поискано е също продължаване на срока с цел изпълнение на всички дадени указания и е продължил срока с четири седмици.  В изпълнение на указанията ищците представили удостоверение за наследници на Ю.Ю. и 24 бр. допълнителни искови молби, с които пълномощникът на частните жалбоподатели счита, че са отстранени съобразно указанията на съда, всички нередовности. Твърди, че след посочено в обстоятелствената част ищците и ответниците, собственици на кои имоти са, както и какви части от имоти № 134 и № 136 се владеят от страните и в петитума на исковата молба било посочено правното основание за завеждане на иск.

Във връзка с данните от удостоверенията за наследници, е поискано съобщенията до наследниците на Ю.Ю. и за ответника Ш.В. да се извършват по реда на чл.48 от ГПК като представили декларация че не им е известен адреса на ответниците в чужбина.

Предвид изложеното се иска обжалваното определение да бъде отменено и вместо това съдът да разпореди продължаването на съдопроизводствените действия по първоинстанционното дело като освен това да бъдат дадени указания за отстраняване на очевидни фактически грешки досежно населеното място, в което се намират процесните имоти.

Жалбата е допустима, като подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК срещу определение подлежащо на обжалване като преграждащо по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по съществото си частната жалба е неоснователна, предвид следното: Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че съобразно дадените указания ищците не са формулирали ясно петитума на исковата молба по начин, който да позволи определяне на правната квалификация на предявения иск. Било за поправка на грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри; за определяне на граница или за възстановяване на владение.

Всички останали указания във връзка с нередовностите на исковата молба, така, както са изложени в частната жалба, първоинстанционният съд не е извършил констатация за отстраняването им и не е обосновавал разпореждането си за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството с подобни съображения.

Правилно в своето разпореждане първоинстанционният съд е приел, че ищците не са конкретизирали кои от ответниците са собственици на имот № 134 и кои са собственици на имот с пл. № 136. По този въпрос в исковата молба ищците са се задоволили да посочат само, че имот с л. № 135 е собственост на С.А.Х. /С.А.В./, че имот с пл. № 134 е собственост на наследниците на Ю.Ю. К., а собственици на имот с пл. № 136 са наследниците на Ю.Ю. и К.В.Ю..

При евентуална възможност за установяване по представените удостоверения за наследници кои ответници са наследници на Ю.Ю. К., от обстоятелствата, така, както е изложено, не може да се направи и да се изведе твърдение, че всички ответници, с изключение на К.В.Ю. са наследници на Ю.Ю.. Наред с това, в исковата молба е посочено, че на югоизток съседите са наследници на лице на име М.С.К., които владеят останалата част от имот с пл. № 134, като връзката между ответниците и това лице не е посочена по никакъв начин в исковата молба. Спорът за материално право спрямо всеки един от ответниците следва да бъде ясно очертан, с което да бъдат ясно определени и пределите на търсената защита, респективно силата на присъдено нещо на решението, с което следва да бъде разрешен материално правния спор. Тъй като липсва подобна яснота, която да определи, както обективните, така и субективните предели на силата на присъдено нещо, която се търси с решението по исковата молба, правилно Районният съд е приел, че с представената допълнителна искова молба, указанията в посочения смисъл, не са изпълнени и нередовността по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК не е отстранена.

Правилно Районният съд освен това е приел, че в исковата молба петитумът не е формулиран по начин, който да позволи определянето на правната квалификация на предявените искове във връзка с посочените в исковата молба обстоятелства. Навсякъде в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че през 1987г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план на с. Жълт бряг, Сливенски окръг. Твърди се, че по плана на с. Жълт бряг от 1987г., неправилно са определени границите между имота на ищците и имотите на ответниците - които и да са те, от което произтичал и спора за материално право. При тези обстоятелства в петитума на исковата молба е поискано съдът да признае за установено, че към момента на влизане в сила на кадастралния и регулационен план в с. Жълт бряг, общ. Твърдица, одобрен със заповед № 772 от 01.12.1987г., е бил неправилно заснет имот № 135, кв.12 по имотни граници  с площ от 1260 кв.м. и по границите на УПИ ХІ-135 с площ от 1318 кв.м. вместо с пл. № 135, за който да е отреден УПИ ХІ-135 в кв.12 с площ от 1402 кв.м. по плана на с. Жълт бряг, общ. Твърдица, като северната част на имота на ищците се застъпла с пл. № 136 със 7 кв.м, а в югоизточната част се застъпла с пл. № 134 с площ от 135 кв.м., както и че одобреният кадастрален и регулационен план съдържат грешка при одобрението си, като неправилно са отразени границите между имот с пл.- № 135 с площ от 1402 кв.м. и този на ответниците с имот с пл. № 134, 136, и двата в кв.12 по плана на с. Жълт бряг, общ. Твърдица, и че границите между имота на ищците и тези на ответниците са такива, каквито са отразени в извършеното от лицензирания геодезист и приложените по делото геодезическо заснемане и проект за изменение на плана на с. Жълт бряг, общ. Твърдица за поземлен имот, представляващ дворно място с пл. № 135 в кв.12 с площ при сега съществуващи граници от 1402 кв.м. по плана на с. Жълт бряг, община Твърдица, като имота на ищците се застъпва в югоизточната си част с имот пл. № 134 с площ от 135 кв.м. и в северната си част с имот пл. № 136 с площ от 7 кв.м. като границите на имота на ищците са: на север – пл. имот № 136, на изток – поземлен имот № 134, на юг – дере и запад – улица.

Дори да се пренебрегне вътрешното противоречие и неяснота на самия петитум, във връзка с изложените обстоятелства в исковата молба, неяснотите се пораждат от това, че съгласно чл. 53 от ЗКИР, предмет на защита са правата на страните така, както са отразени не в кадастралните планове и регулационните планове – заснети, изработени и одобрени по реда на ЗТСУ /отм./, а правата на страните по действащите кадастрални карти и кадастрални регистри, изработени по правилата на ЗУТ и ЗКИР.

Нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито от петитума може да се направи извод за това, какви са твърденията относно действителните материални права на страните по имотите – отразени по кадастралните карти и кадастралните регистри, нито какво е искането за изменението им. По въпроса за това дали има или няма одобрени кадастрални карти и регистри за с. Жълт бряг, общ. Твърдица, в исковата молба няма наведено нито едно твърдение и не е посочено нито едно обстоятелство.

Ако само с оглед представените скици изобщо е възможно да се приеме, че за с. Жълт бряг, общ. Твърдица няма изработени и одобрени кадастрални карти и кадастрални регистри по реда на ЗУТ и ЗКИР, в случай, че се иска определянето на граница между имотите, то следва да се посочи, че подобен иск би бил недопустим. Самите ищци твърдят, че за с. Жълт бряг, общ. Твърдица е одобрен регулационен план, който съгласно чл. 110 от ЗТСУ (отм.) има непосредствено отчуждителни действия, което следва да се счита стабилизирано по правилата на преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ. Ако пък предвидените предпоставки за стабилизиране на отчуждителния ефект по правилата на §4, § 6 и § 8 от ПЗР на ЗУТ не са настъпили, то това също следва да е изрично посочено.

Подобни твърдения и обстоятелства не са изложени, поради което, както правилно е приел първоинстанционния съд, действително не става ясно какво е искането към съда.

От друга страна, в исковата молба липсват, каквито и да било данни за това, как ищците определят и на какво основават своите материални права върху имот с пл. № 135, за който е отреден УПИ ХІ-135 в кв.12 с площ от 1402 кв.м., нито става ясно въз основа на какво ищците претендират, че са собственици на реални части от съседните урегулирани имоти с пл. №№ 135 и 136, нито пък от какво произтича наличието на грешка или непълнота в кадастралния план, въз основа на който е бил одобрен със заповед № 772/01.12.1987г., регулационният план за кв.12 в с. Жълт бряг, общ. Твърдица.    

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Г.М. *** като пълномощник на С.А.В., с ЕГН ******** и М.Х.В. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Ж.б., общ. Т., ул. К.*и адрес за призоваване: гр. С., ул. „Г.И.” № *, офис № *.

 

 

Определението подлежи на касационно обжалване в  едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.