О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 12.06.2013 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 328 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено първоинстанционното производство поради недопустимост на предявения положителен установителен иск и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят обжалва определението, като заявява, че то е неправилно продани съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на задълженията н асъда по чл. 101 ал 1 от ГПК. Развива подробни съображения в тази насока, иска от въззивния съд да отмени атакуваното определение, претендира разноските по това производство.

Насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор в законовия срок, с който я оспорва като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Развива контрааргументи във връзка с липса на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, който не е имал задължение да оставя без движение искането по чл. 214 ал.1 от ГПК. Моли да се потвърди обжалваното определение. Претендира разноски.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

Производството по гр.д. № 450/13г. на СлРС е започнало по искова молба на кредитора за признаване за установено съществуването на вземане, за което му е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, след направено възражение по чл. 415 ал. 1 от ГПК от страна на длъжника.

Тъй като съдът е приел, че в законовия срок не е представено доказателство от заявителя, че е предявил иск по чл. 422 от ГПК, първоинстанционният съд е обезсилил заповедта за изпълнение, като определението му е потвърдено от СлОС.

Ищецът по гр.д. № 450/13г. на СлРС е подал в хода на производството писмена молба без дата, с която е направил искане за допускане изменение на иска чрез преминаване от установителен към осъдителен иск. Съдията докладчик я е резолирал „към дело”. В о.с.з. на 14.05.2013г., когато ищцовата страна е направила искането си в присъствието на процесуалния представител на ответника, СлРС не се е произнесъл по него.

Държал е определение, с което е счел, че страната е проявила процесуално бездействие, като е следвало до тази дата да представи два екземпляра от молбата и квитанция за внесена д.т. в размер на 4% от цената на иска. Счел е, че това не е сторено и  поради това следва да прекрати производството, понеже искането не е направено по надлежен ред, а положителният установителен иск е недопустим.

Настоящият въззивен състав счита, че неправилно  първоинстанционният съд е прекратил производството. Той е бил своевременно, в срока по чл. 214 ал. 1 пр. 3 от ГПК, сезиран с писмена молба за допускане изменение на иска, като ищецът е пожелал да премине от установителен към осъдителен иск. В случай, че е счел, че молбата не отговаря на изискванията на ГПК, съдът е следвало, съгласно императивната норма на чл. 101 от ГПК, да й укаже констатираните нередовности и да посочи как да бъдат отстранени, както и да даде срок за това. Като не го е сторил, той е нарушил принципа на служебното начало в гражданския процес и правото на страната на участие и защите в процеса.

Несподелими са съображенията на насрещната страна, че съдът няма задължение да оставя без движение молбата, тъй като не се касае за нередовност на вече предявен иск, а за конкретно процесуално действие.

Именно защото разпоредбата на чл. 101 от ГПК е обща, тя се отнася за всяко едно процесуално действие извършено от всяка от страните по време на висящността на производството. За да настъпи неблагоприятната последица, свързана с ненадлежно извършеното процесуално действие – в случая -  на прекратяване на производството, съдът е следвало да укаже на страната как да го поправи, да й даде съответен срок, едва с изтичането на който да свърже бездействието й със съответната процесуална санкция.

В случая задължение на съда е било и да определи дължимата за довнасяне държавна такса, тъй като с предявяването на установителния иск такава е била внесена в размер на 2% от цената на иска. Изменението на вида на търсената защита не би рефлектирало върху дължимата д.т., ако тя е била вече събрана от РС. В този момент първоинстанционният съд е следвало да констатира, че внесената по заповедното производство д.т. не може да се ползва по делото, с оглед обезсилването на заповедта за изпълнение, поради което това изменение придава характер на нередовност точно на исковата молба, а редът за отстраняването й е изрично указан в ГПК.

Що се отнася до посочения от РС недостатък – непредставянето на два екземпляра от писмената молба, въззивният съд счита, че това не е нередовност, тъй като обстоятелствата, на които ищецът се позовава и размерът на претенцията му се запазват, изменението касае единствено характера на защитата, която се търси от съда. Искането е направено в присъствието на представител на ответната страна.

С оглед изложеното до тук първоинстанционният съд е следвало да посочи нередовността във връзка с дължимата д.т., да остави  без движение исковата молба и да де срок за внасяне на точно определената от него сума за довнасяне за държавна такса.

Като  не е сторил това, той е допуснал процесуално нарушение и е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на СлРС за продължаване на процесуалните действия по отстраняване на нередовностите, определяне на д.т. и срок за внасянето й.

Това производство не е самостоятелно, разноските по делото следва да се присъдят от решаващия съд в зависимост от изхода на спора.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение държано в о.с.з. на 14.05.2013г. по гр.д. № 450/13г. на СлРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения положителен установителен иск, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА гр.д. № 450/13г. на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия, съгласно указанията, изложени в горните мотиви.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           ЧЛЕНОВЕ: