ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Сливен, 03.07.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито   заседание на трети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 358 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 274 и сл.  ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от ищеца в производството, депозирана чрез пълномощник и насочена срещу Определение за прекратяване на производството по отношение на предявен иск с правна квалификация чл. 204 ал.3 от ЗМВР, постановено в открито съдебно заседание на 05.06.2013 г. по гр.д. № 64/2013 г. на Новозагорски РС.

Жалбоподателят счита постановеното определение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че с първоначалната искова молба ищецът заявил като втори иск по чл. 204 ал.1 и ал.3 – заплащане на безплатна храна и тонизиращи напитки, като служител в МВР. Ал.3 на тази разпоредба от ЗМВР била подвид на общото правило, уредено в първата алинея. Жалбоподателят твърди, че с последваща допълнителна молба разделил така предявеният втори иск, като втори и трети самостоятелен иск по делото. Съдът изпратил препис от подадената молба за изменение на иска, като в писмения отговор на насрещната по спора страна не е заявено оспорване на така заявеното разделяне на иска на два самостоятелни втори и трети. Твърди се, че не са заявявани нито нови основания, нито нови фактически твърдения при уточняването с допълнителната молба. С първоначалната искова молба били заявени сумарно исковете по чл. 204 ал.1 и ал.3 ЗМВР, а с последващата писмена молба било извършено единствено разделяне на исковите претенции, а именно: по чл. 204 ал.1 ЗМВР – втори самостоятелен иск и по чл. 204 ал.3 от ЗМВР – за заплащане на безплатна предпазна храна и тонизиращи напитки, като трети самостоятелен иск. Съдът в открито съдебно заседание постановил определение за прекратяване на производството по втория иск, заявен в първоначалната искова молба или по третия иск, конкретизиран в последващата писмена молба. Производството по тези искови претенции било прекратено с единствения бланкетен мотив, че не можело изменение на иска да става по този начин. Жалбоподателят твърди, че не е разбрал от постановеното определение какви са мотивите на съда и какъв е точно диспозитива на обжалвания съдебен акт. Твърди, че не бил длъжен да сочи правното основание на заявените искови претенции, а това било задължение на съда. Твърди се, че изменение на иска, с оглед навеждане на нови основания и фактически твърдения по същество нямало. Анализира се нормата на чл. 214  ГПК, като се заявява, че в случая ищецът не изменя основанието на своите искове. Сочи се още, че в правната норма на чл. 204 ал.1 и ал.3 ЗМВР ставало въпрос единствено за незаплатена безплатна храна, дължима на служители в МВР така, както ищецът заявил в първоначалната искова молба и в последващата уточняваща молба. Последващите уточнения и конкретизации ищецът направил с оглед изясняване на подзаконовите нормативни актове, които уреждали основното правило. Това поначало ищецът би могъл да стори и след приключване на съдебното дирене – във фазата на устните състезания. На следващо място се твърди, че съдът би могъл да прекрати производството по даден иск, когато установи, че той е недопустим. Всички останали мотиви и съображения касаели основателността на предявения иск и следвали да бъдат обсъдени в произнасянето по същество.

В заключение, с оглед изложените оплаквания, жалбоподателят иска да се отмени определение постановено в открито съдебно заседание от 05.06.2013 г. по гр.д. № 64/2013 г. на НзРС за прекратяване на производството по заявения втори иск, съгласно първоначалната искова молба или трети иск, конкретизиран в последваща уточняваща молба.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК отговор от насрещната по жалбата страна не е депозиран.

Съдът намира подадената частна жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на законовите разпоредби – чл. 260, 261, вр. чл. 275 ал.2 от ГПК, подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на съдебен акт чрез постановилия го съд.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Пред НзРС с искова молба от 28.01.2013 г. са били предявени искове, както следва:

-                    по чл. 211 ал.5 т.2 от ЗМВР, за заплащане на полагащо и незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 300 лв. за петгодишен период от завеждането на исковата молба назад – от 16.01.2008 г. до 24.01.2013 г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото възнаграждение за извънреден труд;

-                    по чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забавено изпълнение, представляващо мораторна лихва върху всяка просрочена вноска общо за триместър по заявената главница по чл. 211 ал.5 т.2 от ЗМВР в размер на 100 лв.;

-                    по чл. 204 ал.1 и ал.3 от ЗМВР за заплащане стойността на полагаща се безплатна храна, както и на  добавки към нея, съответно ободрителни напитки на база дадени общ брой денонощни дежурства в размер на 400 лв. за периода 16.01.2008 г. до 24.01.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата;

-                    по чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забава върху главницата по чл. 204 ал.1 от ЗМВР в размер на 100 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.

       С Определение № 169/11.03.2013г., държано в закрито съдебно заседание, съдът изготвил проекто-доклад на исковата молба и отговора й, като дал правна квалификация на предявените искове – чл. 357, вр. чл. 262 от КТ – за първия иск и чл. 357 от КТ, вр. чл. 204 ал.1  ЗМВР за втория иск.

       Преди провеждане на първото открито съдебно заседание в съда е депозирана молба от процесуалния представител на ищеца, с която е искано изменение на предявения с първоначалната искова молба втори иск. В тази допълнителна молба ищецът посочил, че предявява като втори иск с правно основание чл. 204 ал.1 ЗМВР за заплащане на левовата равностойност на незаплатена и непредоставена храна от страна на работодателя в общ размер 300 лв. за период от пет години, считано от 16.01.2008 г. до 16.01.2013 г., ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на главницата. Заявен е като трети иск, такъв с правно основание чл. 204 ал.3 от ЗМВР за заплащане на парична равностойност на непредоставена от работодателя ответник безплатна предпазна храна и ободрителни напитки на база дадени общ брой денонощни дежурства, сумирано за тримесечие – в размер на 300 лв., считано за петгодишен период от 16.01.2008 г. до 16.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба до изплащането на главницата по този иск. Заявена е и акцесорна искова претенция за заплащане на обезщетение за забавено плащане на сумите по третия иск – този по чл. 204 ал.3 от ЗМВР, в размер на 100 лв., считано от падежа на всяко задължение до завеждането на исковата молба.

       В открито съдебно заседание пред РС, проведено на 05.06.2013 г. пълномощникът на ищеца заявил, че поддържа исковата молба така, както е предявена първоначално и с изменението. Направена е конкретизация  предявения с първата искова молба като втори иск, да се счита заявен на основание чл. 204 ал.3 от ЗМВР. Уточнено е, че няма предявен трети самостоятелен иск. Заявено е, че се оттегля иска по чл. 204 ал.1 ЗМВР, като е конкретизирано, че са предявени два самостоятелни иска и този за незаплатена храна и ободряващи напитки оставали в един общ, втори сумарен иск.

       Съдът докладвал депозираната пред него допълнителна искова молба, с който били предявени като втори и трети искове с правно основание чл. 204 ал.1 от ЗМВР и чл. 204 ал.3 от ЗМВР с размер за всеки от исковете по 300 лв. Докладвано е, че с първоначалната искова молба бил предявен иск по чл. 204 ал.1 ЗМВР в размер на 400 лв. Съдът приел, че с повторната молба е предявен нов иск като счел, че не са налице процесуални основания за предявяването му по реда на чл. 214 от ГПК. Съдът посочил, че правната квалификация на предявените искове била определена в определението, постановено на основание чл. 140 от ГПК, а новия иск по чл. 204 ал.3 от ЗМВР не би могъл да се приеме за разглеждане. След тези констатации съдът постановил прекратяване на делото в частта за предявен трети иск с допълнителна молба – иск по чл. 204 ал.3 от ЗМВР в размер на 300 лв. за безплатна храна и напитки, ведно със законната лихва в размер на 100 лв. за посочения период от 16.01.2008 г. до 16.01.2013 г., поради недопустимост на предявения иск.

Формираният от съда извод, обусловил постановяване на обжалваното определение е неправилен. На първо място съдът изобщо не е приемал за разглеждане, т.е. не е квалифицирал иск с правно основание чл.204, ал.3 ЗМВР за да пристъпи към прекратяване на производството по отношение на такъв иск. Освен това следва да се отбележи,че в случаите, когато съдът не уважи молба за изменение на иска, то диспозитивът на съдебния акт не е за прекратяване на производството и този акт не подлежи на обжалване, доколкото не прекратява развитието на производството по този иск. Последният би могъл да се предяви на общо основание в отделен исков процес.

       Изменението на иска е настъпила единствено по искане на ищеца, направено в хода на процеса промяна в страните или в предмета на иска. Промяната в предмета може да е промяна в основанието, т.е. във фактическите твърдения на ищеца чрез прибавяне или замяна на факти, или в петитума на исковата молба. Изменение на иска може да има за резултат последващо обективно съединяване на искове, когато се прибави ново основание към първоначалното при същия петитум, или се прибави и нов петитум при запазване на основанието. В тези случаи съдът следва да допусне изменението и да приеме за разглеждане новия иск, като евентуално даде указания за отстраняване на нередовностите му.

       Има разлика между изменение на иска и промяна на правната квалификация на която се позовава ищеца. Изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК е налице, когато ищецът променя фактите, на които се позовава или отправеното до съда искане за защита. Посочената от ищеца квалификация на иска не обвързва съда, който е длъжен служебно да определи надлежната квалификация въз основа на заявените фактически твърдения и петитум. Ето защо изявление на ищеца, че променя правното основание на иска като норма, на която се позовава, не е изменение на иска и не следва да се взема предвид от съда.

       В конкретния случай е налице точно това – ищецът с допълнителната искова молба е искал промяна в правната квалификация, а не е твърдял промяна в основанието или в петитума на предявените претенции с първоначалната искова молба. По същество в конкретната правна хипотеза въобще не се касае за искано изменение на иска. Ищецът е длъжен единствено да посочи фактите, на които основава правата си, а правната квалификация на предявените претенции е задължение на съда.

В първоначалната искова молба са изложени факти, сочещи на претенции, както за заплащане на левова равностойност на полагаща се безплатна храна, съгласно чл.204, ал.1 ЗМВР, така и за заплащане на полагаща се, но непредоставена през годините предпазна храна и ободряващи напитки за служителите, работещи на сменен режим на работа и при специфични условия, съгласно чл.204, ал.3 ЗМВР. Първоначално е посочено, че тези искове представляват един сумарен в размер на 400 лв., а впоследствие, посредством допълнителна молба е уточнено, че са предявени два отделни иска – по чл.204, ал.1ЗМВР / безплатна храна или левовата й равностойност/  – 300 лв. и по чл.204, ал.3 ЗМВР / предпазна храна и ободрителни напитки/ в размер на 300 лв. Допълнителната молба следва да бъде преценена като молба за увеличение на предявените искове по размер, което е допустимо до приключването на делото в първата инстанция.

След направеното оттегляне на иска по чл.204, ал.1 ЗМВР за заплащане на левовата равностойност на полагаща се безплатна храна, съдът е следвало да изготви нов доклад по делото, като докладва правната квалификация на предявените претенции, съобразно заявеното в първоначалната искова молба, доуточнено с допълнителната и конкретизирано в открито съдебно заседание.

Съдът в определението, изготвено на основание чл.140 ГПК, в частност в изготвения проекто-доклад по делото изобщо не е квалифицирал иск по чл.204, ал.3 ЗМВР за заплащане на непредоставена предпазна храна и ободрителни напитки, каквито факти са изложени в първата искова молба. Следователно не би могъл и да прекрати производството по отношение на такъв иск.

Необходимо е да бъде извършен нов окончателен доклад на исковата молба и отговора, съобразно твърденията на страните, като се даде правна квалификация на предявените искове. В случай, че за съда не е ясно от какви факти и обстоятелства произтичат исковите претенции, то исковата молба следва да се остави без движение, като се дадат нужните указания.

С оглед изложеното, съдът намира, че атакувания съдебен акт, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявен иск по чл.204, ал.3 ЗМВР следва да бъде отменен, като неправилен и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно Определение от 05.06.2013 г., постановено в открито съдебно заседание по гр.д. № 64/2013 г. на Новозагорски районен съд, с което е прекратено производството по отношение на предявен иск с правна квалификация чл. 204 ал.3 от ЗМВР.

ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Нова Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.

        

Определението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: