О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 04.07.2013 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на четвърти юли, през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 364 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от Ж.Д. процесуален представител на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – София, район „Възраждане” пл. „СВ.Н.” №,  против определение от 15.04.2013 г. по гр.д. № 5792/2012 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което съдът е обезсилил издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и е прекратил производството по делото. В жалбата се сочи, че определението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно, тъй като задълженията на длъжниците С.С.С. – кредитополучател и Д.Г.Г. – поръчител, са самостоятелни по характер макар и да са солидарни задължения. Страната сочи, че солидарността на задълженията не прави длъжниците необходими другари, а само обикновени, поради което процесуалните действия/бездействия на единия нито ползват, нито вредят другия съдлъжник. С оглед на това твърдение страната счита, че по отношения на непредявилия възражение длъжник С.С. не следва да бъде обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение и не следва да бъде прекратено производството по делото. Моли се, да се обезсили обжалваното определение в частите с които е обезсилена заповед № 3842 от 2811.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 28.11.2012 г.по отношение на длъжника С.С.С.  с ЕГН **********

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 29.04.2013 г. Частната жалба е депозирана в законоопределения двуседмичен срок, а именно на 07.05.2013 г. (видно от пощенско клеймо).

         От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

         На 27.11.2012 г. пред Районен съд – Сливен, е било депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжниците С.С.С. в качеството му на кредитополучател и Д.Г.Г. в качеството й на поръчител по договор за кредит. С Разпореждане от 28.11.2012 г. съдът се разпоредил да се издаде Заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците, както и Изпълнителен лист.  Във връзка с Разпореждането на съда на 28.12.2012 г. била издадена Заповед № 3842 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по отношение на длъжниците С.С.С. и Д.Г.Г.. Съдът разпоредил длъжниците солидарно да заплатят на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК„ АД главница в размер на 17 431,34 лв. по задължения по договор за банков кредит на физическо лице, както и 3 345,55 лв. муроторна лихва, законната лихва върху главницата и деловодни разноски в размер на 820 лв. На кредитодателя бил издаден и Изпълнителен лист въз основа на който било образувано изп. Дело № 20137680400010 на ЧСИ М.М..

          На 21.01.2013 г. на длъжницата Г. била изпратена покана за доброволно изпълнение.

         На 31.01.2013 г. Г. *** възражение за това, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение.

         Съдът указал на кредитора възможността в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си. Кредиторът бил уведомен, че ако не представи искова молба и държавна такса издадената Заповед № 3842 от 28.12.2012 г- ще бъде обезсилена.

         Длъжникът получил разпореждането на съда на 22.02.2013 г.

         На 15.04.2013 г. била изготвена служебна справка от деловодител при РС – Сливен за това, че не е била депозирана искова молба от кредитодателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД  във връзка със задълженията на С.С. и Д.Г..

         Във връзка с докладваната служебна справка на 15.04.2013 г. Районния съд обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение и прекратил производството по ч.гр.д. № 5792/2012 г.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

         В разпоредбата на чл. 415 ал.1 ГПК е посочено, че когато възражението на длъжника против Заповедта за изпълнение е подадено в срок, съдът следва да укаже на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В разпоредбата на ал. 2 от чл. 415 от ГПК е посочено, че когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и Изпълнителния лист издаден по чл. 417 ГПК.

         Не напразно е предвидена законовата възможност издадената Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист да се обезсилят частично,. Това касае именно хипотези, когато не е оспорено цялото вземане по издадената Заповед за изпълнение или както в настоящия случай не всички длъжници оспорят задължението си. Макар задълженията на кредитополучателя и на поръчителя по договора за кредит да са солидарни по силата на закона, всеки един от тези субекти може да има различно поведение във връзка с образуваното изпълнително дело и издадената Заповед за изпълнение. Това, че поръчителят е оспорил задължението, не означава, че и кредитополучателят ще го оспори и ще откаже изпълнение. В правото на кредитодателя е да прецени дали ще брани своя интерес и по отношение на поръчителя на вземането като предяви иск в законоустановения едномесечен срок или не.

         Първоинстанционният съд не се произнесъл в своя петитум като е обезсилил изцяло издадената Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, тъй катов  конкретния случай не се касае за предели на неговия акт очертани с депозирана искова молба, поради което определението не следва да бъде обезсилено. Съдът обаче неправилно е приложил закона като не е съобразил посочените по-горе норми и актът му се явява частично незаконосъобразен, поради което следва да бъде частично отменен.

 

         Предвид гореизложеното,

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОТМЕНЯ определение от 15.04.2013 г. по гр. д. № 5792/2012 г.  на Сливенския районен съд, в частта с която е обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410  вр. чл. 417 от ГПК, както и в частта с която е прекратено производството по ч.гр.д. № 5792/2012 г. по описа на Районен съд – Сливен, по отношение на длъжника С.С.С. с ЕГН ********** *** като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         В останалата част ПОТВЪРЖДАВА обжалваното определение.

 

                                              

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: