ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 09.07.2013г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 371 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частната жалба подадена на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и подлежи на разглеждане по реда на чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частната жалба подадена от „Екотой сервиз” ООД чрез пълномощника адв. В.К. против разпореждане № 4388/23.04.2013г. като незаконосъобразно.

Частният жалбоподател получи съобщение от 19.03.2013г. от РС – Сливен, с което е уведомен, че срещу издадената по ч.гр.д. № 184/2013г. на РС – Сливен заповед за изпълнение е постъпило възражение срещу длъжника. В същото уведомление е посочено, че в едномесечен срок заявителят може да предяви иск за установяване на вземането и този срок е спазен чрез подадената на 19.04.2013г. искова молба с вх. № 8055/19.04.2013г. За подадената искова молба заявителят уведомил РС – Сливен на 25.04.2013г., като съдът следвало, преди да обезсили (на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК) издадената заповед за изпълнение, да извърши служебно справка относно предявения иск за установяване на вземанията.

Поради това, че към момента на обезсилване на заповедта вече е бил предявен в едномесечния срок иск за установяване на вземането, с частната жалба се иска съдът да отмени разпореждането, с което заповедта за изпълнение е обезсилена.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна не е подала отговор по частната жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу съдебен акт, преграждащ пътя за защита в заповедното производство и предявения във връзка с него иск по чл. 422 , ал. 1 от ГПК.

От данните по ч.гр.д. № 184/2013г. на РС – Сливен е видно, че в полза на жалбоподателя е била издадена заповед за изпълнение № 307/25.02.2013г. срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение. Предвид възражението съдът е уведомил заявителя чрез върченото на 19.03.2013г. съобщение, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземанията и да представи доказателства за това в съда, като в противен случай издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

Заявителят е подал искова молба, с която е предявил в рамките на едномесечния срок искове за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение № 307/25.02.2013г. по ч.гр.д № 184/2013г. на РС- Сливен, но е представил доказателствата за това след изтичане на едномесечния срок – на 25.04.2013г.

Поради липсата на представени доказателства за предявените искове за установяване на вземанията в едномесечния срок – изтекъл на 19.04.2013г. с обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е обезсилил издадената на основание чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Обезсилването на заповедта за изпълнение е предвидено като правна последица по чл. 415, ал. 2 от ГПК при бездействие на заявителя, изразяващо се в непредявяването на иск в по чл. 422, ал.1 в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В същата норма е предвидено освен това задължение на заявителя за представяне на доказателства за спазване на изискването по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК изрично не е предвиден срокът за изпълнение на задължението за представяне на доказателства, че искът е предявен в посочения (в чл. 415, ал. 1 от ГПК) срок. Следователно срокът за изпълнение на това задължение не би следвало следва да се счита изтекъл с изтичането на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като подадения в рамките на  едновмесечния срок иск е допустим. Поради това и въз основа на представените с частната жалба нови писмени доказателства, които установяват спазването на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът би следвало да отмени разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение.

Не такава обаче е трайно възприетата от ВКС практика с издадените в периода от 2010г. до момента определения по чл. 274, ал. 3 от ГПК във връзка с разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК практика, като съдебната практика в обратния случай е налице само с оглед определения на съдилищата, действащи като въззивна инстанция.

В задължителна практика издадена от ВКС при преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК като напр. определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на I т. о., определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на I т. о., определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на I т. о., и др. Определение № 154 от 29.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 114/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, Определение № 278 от 5.04.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 240/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева, Определение № 407 от 29.06.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 267/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева, Определение № 211 от 26.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1512/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски, трайно е възприето и застъпено, че представянето на доказателства пред съда, разглеждащ заповедното производство, за предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК установителен иск е задължение на заявителя; Изпълнението на това задължение е абсолютно условие, за да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК; Доказването може да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда, също и с представяне на съдебно удостоверение от съдебния състав, пред който е образувано исковото производство; Срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за предявяване на иска - един месец от датата на уведомяването за постъпилото възражение на длъжника и за възможността да се предяви иск за съществуване на вземането, предмет на оспорената по реда на чл. 414 от ГПК заповед за изпълнение; За съда, разглеждащ заповедното производство, не съществува служебно задължение да проверява дали заявителят е предявил иск за съществуване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от адв. В.К. съ дарес на адвокатската кантора: гр. С., общ. Т., бул. „П.” № *, ап. № * като пълномощник на „ЕКОТОЙ СЕРВИЗ” ООД, ЕИК 102878955 против разпореждане от 23.04.2013г. по ч.гр.д. № 184/2013г. по описа на РС – Сливен, с което е обезсилена издадената на основание чл. 410 от ГПК по същото дело заповед за изпълнение № 307/25.02.2013г.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.