О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 19.07.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 378 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от адв. Б., в качеството й на пълномощник на Р.Й.Д., ЕГН ********** *** против определение от съдебно заседание, проведено на 05.06.2013 г. по гр.д. № 983/2013 г. по описа на СлРС, с което на основание чл. 321 ал.1 от ГПК е прекратено производството по делото, поради неявяване на ищцата по иск с правно основание чл. 49 от СК, без уважителни причини в първото по делото съдебно заседание. В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да се отмени. Твърди се, че съдът неоснователно е приел, че фактът, че ищцата живее трайно в Кралство Великобритания и работи там, е уважителна причина за нейното неявяване. Сочи се, че в конкретния случай ищцата пребивава и работи в територията на друга страна и този факт представлява мъчно преодолима пречка за личното явяване в първото по делото съдебно заседание, т.е. била е налице уважителна причина за неявяване на ищцата. Жалбоподателката посочва, че за ищцата, с оглед на краткото време в което е била уведомена за датата на с.з., е било трудно и икономически неизгодно да организира отсъствието си от работа и пътуването до Република България. Моли се да се постанови определение, с което да се отмени обжалвания съдебен акт и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Противната страна Д.Й.Д. не изразява становище по частната жалба.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

         На 28.03.2013 г. пред РС – Сливен е била депозирана искова молба от жалбоподателката Д. с правно основание чл. 49 ал.1 от СК. На 17.05.2013 г. било постановено определение № 1395, с което съдебното заседание по делото било насрочено за 05.06.2013 г. от 10.00 часа. Препис от определението бил връчен на пълномощника на ищцата адв. Б. на 20.05.2013 г.

         По делото е представено пълномощно от Р.Д., с което същата е упълномощила адв. Б. да я защитава по образуваното гражданско дело, както и да поддържа сключеното между ищцата и ответника по иска споразумение от 27.03.2013 г., касаещо уреждането на личните и имуществени отношения помежду им.

         От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцата Д. притежава национален осигурителен номер към Агенцията по приходите в Кралство Великобритания и че същата притежава документ за пребиваване в Обединеното Кралство, без никакви ограничения за работа.

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателката чрез процесуалния й представител в съдебно заседание на 05.06.2013 г. Частната жалба е била депозирана на 12.06.2013 г. в рамките на законоустановения едноседмичен срок.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 321 ал.1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично, като при неявяване на ищеца без уважителни причини, производството следва да се прекрати. Уважителна причина за неявяване на ищеца по смисъла на закона е мъчно преодолима по характер. Тя следва да се преценява във всеки конкретен случай. Ищецът е длъжен да докаже, че неявяването му се дължи на причина, която е непредвидима и с непреодолим характер. Макар в конкретния случай да са налице данни, че ищцата пребивава в голяма част от времето в чужбина и работи там, няма никакви доказателства за това, че тя не е можела да организира пристигането си в България. Няма данни, че нейният работодател е отказал да я освободи за делото, че не е можела да закупи билети за транспорт, или някаква друга причина, която да я възпрепятства внезапно за присъствието й в с.з. Само по себе си не е достатъчно ищецът да работи в чужбина, за да е налице уважителна причина за неявяването му в първото брачно заседание. Необходимо е той да докаже, че не е могъл да отсъства по независещи от него причини от работата си. В този смисъл е и актуалната съдебна практика /определение № 831/15.12.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 741/2012 г., ІІІ-то ГО; определение № 52/05.02.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 55/2010 г. на ІІІ-то ГО/.

         Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай, с оглед наличните доказателства, не може да се приеме, че е налице уважителна причина за отсъствие на ищцата в първото съдебно заседание по предявения брачен иск, поради което намира, че следва да потвърди първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно.

         Предвид гореизложеното,

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание, проведено на 05.06.2013 г. по гр.д. № 983/2013 г. по описа на СлРС, с което на основание чл. 321 ал.1 от ГПК е прекратено производството по делото, поради неявяване на ищцата по иск с правно основание чл. 49 от СК, без уважителни причини в първото по делото съдебно заседание.                                              

 

         Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: