ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Сливен, 01.08.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито   заседание на първи август през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 410 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 274 и сл.  ГПК.

         Атакува се Определение № 1780/25.06.2013г., постановено по гр.д. № 2246/2013г. на СлРС, с което е отхвърлено, като неоснователно искането на молителката Р.И.В. *** да бъде издадена заповед за незабавна защита с изложени в молбата мерки за защита по чл.5 ЗЗДН.

С депозираната частна жалба, жалбоподателката намира постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно. Съдът приел, че упражненото върху молителката насилие било еднократен акт, осъществен на 08.06.2013г. и в този смисъл не били в опасност живота и здравето й. В жалбата се изразява несъгласие с извода на съда, тъй като жалбоподателката се чувствала застрашена ежеминутно. Твърди, че в момента на осъщественото върху нея насилие на 08.06.2013г. се намесили граждани, притекли се на помощ и единствено благодарение на тяхната намеса успяла да избяга от насилника, с когото живеела на съпружески начала. Уврежданията, които получила били от силни удари с юмруци по главата, лицето, врата и били нанасяни с цел да  бъде пребита. От тогава жалбоподателката се страхувала, била ежедневно под голямо психическо напрежение и не смеела да се прибере в апартамента в гр.Сливен, в който живеела с децата си. В момента се настанила в жилището на своя брат, тъй като се страхувала за живота и здравето си. Твърди се още, че обстоятелството, че до 08.06.2013г. не била подлагана на насилие не означавало, че няма да бъде повторен побоя над нея. Сочи, че В.- мъжът, с когото фактически съжителствала след употреба на алкохол ставал неконтролируем, невъздържан, агресивен и жалбоподателката не смеела да остане на пазара, където работела, тъй като той работел на съседната маса до нея. Счита, че незаконосъобразно й е отказано издаване на заповед за незабавна защита, тъй като с ответника, срещу когото е подадена молба по ЗЗДН е живяла на съпружески начала, имала четири непълнолетни деца от него, претърпяла физическо и психическо насилие от него на 08.06.2013г., за което представила декларация и писмени доказателства.

Моли за отмяна на постановения от СлРС акт, като се издаде заповед за незабавна защита, с която се наложат подходящи мерки за защитата на жалбоподателката от В.А.Л..

В срока по чл.276, ал.1 ГПК отговор от насрещната страна не е постъпил.

В Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ липсва изрична регламентация, относно възможността да се обжалва отказ за издаване на заповед за незабавна защита. Изхождайки от разпоредбата на чл.2 ГПК и отдавайки приоритет на по-значимия интерес, а именно да се охранят поставените в опасност живот и здраве на пострадалия, съдът намира, че по принцип такъв отказ подлежи на обжалване.

В конкретния случай атакуваното определение е постановено на 25.06.2013г. и е връчено на жалбоподателката чрез пълномощника й по делото на 01.07.2013г. На същата дата е подадена в канцеларията на съда и настоящата частна жалба или към момента на депозирането й жалбоподателката е разполагала с  правен интерес от атакуване на отказа на СлРС да издаде заповед за незабавна защита.

Разглеждането на делото пред първоинстанционния съд било насрочено за 25.07.2013г. Последвало е администриране на частната жалба, при което е изминал известен период от време. Въззивното частно производство е докладвано на съдията – докладчик на 24.07.2013г., който с разпореждане от същата дата е изискал незабавно делото от СлРС, с оглед произнасяне по частната жалба. На 01.08.2013г. е получено копие от материалите, съдържащи се в първоинстанционното дело, въз основа на които съдът констатира, че вече е налице произнасяне по молбата за защита от домашно насилие, т.е. към настоящия момент по делото има произнесено Решение № 687/25.07.2013г. по гр.д. № 2246/2013г. на СлРС. С последното съдът уважил молбата на молителката и настояща жалбоподателка Р.И.В., като издал заповед за нейната защита от ответника В.А.Л., на който са наложени мерки по ЗЗДН.

Разпоредбата на чл.19 ЗЗДН повелява, че заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда да издаде такава заповед. Тъй като към настоящия момент е налице издадена вече заповед за защита, чието изпълнение е незабавно, то интереса на жалбоподателката за издаване на заповед за незабавна защита е отпаднал.

С оглед изложеното, депозираната частна жалба се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбоподателката разполага с възможност в случай, че е недоволна от  постановеното решение, респ. от постановените мерки за защита да обжалва същото пред СлОС по реда на чл.17 ЗЗДН. В конкретния случай дори да се приеме, че частната жалба е допустима и основателна, то въззивният съд, като съд по същество, съгл. чл.278, ал.2 ГПК следва да издаде заповед за незабавна защита, която обаче не би имала практическо значение, доколкото по делото вече има издадена заповед за защита от домашно насилие.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима  частна жалба на  Р.И.В. ***, депозирана чрез пълномощник адв. А. *** срещу Определение № 1780/25.06.2013г., постановено по гр.д. № 2246/2013г. на СлРС, с което е отхвърлено, като неоснователно искането й за издаване на заповед за незабавна защита.

 

 

Определението   подлежи на обжалване пред ВКС РБ в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: