О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 02.08.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на втори август, през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 431 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от адв. К., в качеството й на пълномощник на Т.Г.Д., ЕГН ********** *** против определение № 1580/30.05.2013г. по гр.д. № 668/2013г. по описа на СлРС, с което на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 5837/2012г. на Сливенския районен съд. В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като спиране по този ред от ГПК се извършва тогава когато е налице връзка между делата, преюдициалност на едното дело спрямо другото, като на спиране подлежи обособеното дело, което в случая не било така. Страната твърди, че по гр.д. № 5837/2012г. по описа на СлРС спорното право, предмет на производството по иска по чл.22 ал.3 от ЗС не е преюдициално по отношение на предявения иск по гр.д. № 668/2013г. на СлРС. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на Сливенски районен съд.

         Ответната страна И.М.Д. не е изразила становище по жалбата.         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

         Пред Сливенския районен съд е била депозирана искова молба от жалбоподателката против ответника Д. с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. С нея било поискано да бъде признато за сутановено по отношение на ответниците, че жалбоподателката Д. е собственик на основание трансформация на лично имущество на 7000/23000 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.Сливен, както и на 8000/23000 ид.ч. от частта, придобита със семейни средства по време на брака от този апартамент. За да обоснове твърдението си за наличие на трансформация на лично имущество ищцата се е позовала на издадена в нейна полза на 05.08.2002г. от И.Д. Запис на заповед за сумата от 7000 лева и дата на изплащане 05.08.2003г., която не била платена.

         На 04.03.2013г. пред РС – Сливен била депозирана искова молба от жалбоподателката Д. против ответника Д. с цена на иска 7000 лева. Било опискано да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 7000 лева ,получена на основание запис на заповед от 05.08.2002г.

         По тази искова молба било образувано гр.д. № 668/2013г. по описа на Сливенския районен съд.

         В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че предявения иск е неоснователен, тъй като записът на записа е привиден или алтернативно е лишен от основание. Ответникът е обяснил, че тъй като е желал да закупи недвижим имот е кандидатствал пред банка и условие за отпускане на кредита е било да има определен процент лично участие във връзка с което бил съставен и процесния запис на заповед. Ответникът е поискал производството по гр.д. № 668/2013г. да бъде спряно, тъй като производството по другото дело № 5837/2012г. по описа на Сливенския районен съд, не е било спряно.

         Във връзка с депозирания отговор на исковата молба било постановено обжалваното определение, с което съдът приел, че са налице основанията на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК и спрял производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 5837/2012г. на Сливенския районен съд.

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателката на 24.06.2013г., а частната жалба е депозиран в законоопределения едноседмичен срок на 28.06.2013г.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява основателна.

         В разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е посочено, че съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. За да има решението значение за правилното решаване на спора то същото следва да може да бъде зачетено от съда, който е спрял производството по делото. На зачитане подлежи не цялото решение на един съд, а единствено неговия диспозитив. Мотивите на съда, които са дали основание за постановяване на диспозитива, не подлежат на зачитане от друг съд. Съгласно разпоредбата на чл.298 ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни за същото искане и на същото основание, т.е. постановявайки решение по гр.д. № 5837/2012г. на СлРС съдът ще се произнесе по направеното искане за установяване на право на собственост. Но това решение няма да има значение по повдигнатия спор по гр.д. № 668/2013г. на РС – Сливен за признаване за установено, че определена сума пари (родово заместима) е дължима от ответника по иска на ищцата. Ето защо няма никакъв смисъл от спиране на производството по гр.д. № 668/2013г. на СлРС, тъй като решаването на повдигнатия с исковата молба спор не е обусловен от решаването на спора по гр.д. № 5837/2012г. на СлРС.

         Предвид гореизложеното,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОТМЕНЯ определение № 1580/30.05.2013г. по гр.д. № 668/2013г. по описа на СлРС, с което на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 5837/2012г. на Сливенския районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ВРЪЩА делото на районен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: