ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 26.08.2013г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шест август през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:КЪНЧО ЖЕКОВ,

РАДКА ДРАЖЕВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 435 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба на основание чл.129, ал.3 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

В частната жалба подадена от младши юрисконсулт Ю.Ч. като пълномощник на Министерството на земеделието и храните и юрисконсулт Б., като пълномощник на Държавата в лицето на Министъра на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ обжалват определение № 176/16.05.2013г. по гр. д. № 240 от 2012 г.,  с което производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал. 4 във вр. ал. 3 от ГПК – поради неотстраняване в срок на указанията дадени във връзка с нередовност на исковата молба. Поддържа се и в двете частни жалби че обжалваното определение е незаконосъобразно. Касае се за искова молба подадена на основание чл. 124 от ГПК срещу „А. – Р.” ООД и физическото лице С.И.Р. за установяване правото на собственост на държавата върху имот от 719 кв. м с ид. № 87031.503.757 по кадастралната карта на село Я. общ Сливен, образуващ парцел ХХІV по парцеларния план на 1996г. на землището.

Поддържа се, че с потвърждаването на всички процесуални действия във връзка с подадената искова молба от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с отстраняват всякакви нередовности във връзка с ненадлежното представителство на държавата, осъществено от Министерство на земеделието и храните, което е подало като ищец исковата молба. Поддържа се, че не е било необходимо да се подава идентична искова молба от името на Министъра на регионалното развитие и благоустройство и е достатъчно вече извършените процесуални действия да бъдат потвърдени.

В отговор на частната жалба подадена от адв. Д. в качеството му на пълномощник на ответника С.Р. се поддържа, че обжалваното определение е законосъобразно и се касае за хипотезата на заместване на страна в производството, за което е необходимо съгласието на насрещната страна, каквото съгласие ответникът не е давал.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени обжалваното определение.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес и е спазен е преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на производството  и подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Въз основа на материалните по гр.д. № 240 от 2012г. по описа на РС – Котел, съдът констатира следното:

Производството е образувано по искова молба на Министерство на земеделието и храните, представлявано от Министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, чрез пълномощник мл. юрисконсулт Ю.Ч., с която в условията на субективно съединяване и предявен иск за установяване правото на собственост на Държавата върху недвижим имот с ид. №  87031.503.757 по кадастралната карта на с. Я. общ. Сливен, образуващ парцел ХХІV по парцеларния план на 1996г. на землището.

В исковата молба е изложено, че се касае за имот държавна собственост, който неправилно е отписан вследствие действията на ответниците от актовите книги на държавна собственост и който имот съгласно чл. 45 ал. 10 от ППЗСПЗЗ съответната редакция с последно изменение в ДВбр.62/2009г. представлява държавна собственост, чието стопанисване, управление и разпореждане се извършва от Министъра на земеделието и храните.

Първоначално районният съд е приел, че така подадената искова молба е редовна, след извършените действия по реда на чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за установяване цената на предявения иск за плащане на дължимата държавна такса и пасивната легитимация на страните.

След като с разпореждане от 1.10.2012 г. е разпоредил да се извърши размяна на съдебни книжа съгласно чл. 131 ГПК, с разпореждане от 26.02.2013г., съдът е преценил, че „искът да се предяви от легитимирано за това лице. Съгласно чл. 131, ал. 2 от ГПК по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството”.

Разпореждането е съобщено на Министерството на земеделието и храните на 13.03.2013 г. и съответно едноседмичния срок за отстраняване на нередовността е следвало да изтече на 20.03.2013г.  На 07.03.2013г., обаче, е постъпила молба с искане за продължаване на срока, която молба е уважена и с определение от 19.03.2013г. е указан нов срок за изпълнение на указанията – едномесечен, считано от изтичане на първоначалния срок, т.е. от 14.03.2013г.

На 20.03.2013г. по делото е постъпила молба от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в която се посочва, че в изпълнение на разпореждане от 26.02.2013г. по гр. № 240/2012г. по описа на РС - Котел и след запознаване с предмета на делото образувано по искова молба на Министерството на земеделието и храните се потвърждават всички извършени процесуални действия по гр.д. № 240/2012г. на РС - Котел, а именно депозирана искова молба на основание чл. 124 от ГПК срещу „А. – Р.  ООД и С.И.Р., спрямо които да бъде признато за установено, че държавата е собственик на недвижим имот с ид. № 87031.503.757 по кадастралната карта на с. Я. общ. Сливен, образуващ парцел ХХІV по парцеларния план на 1996г. на землището.

С разпореждане от 28.03.2013г. съдът е приел, че с тази молба не се отстраняват нередовностите дадени с разпореждане на 26.02.2013г. и е дал указания, изрично във връзка с изискването на чл. 31 ал.2 ГПК министъра на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на представител на държавата да подаде „…искова молба със съдържание идентично със съдържанието на вече подадената от Министерството на земеделието и храните.” Това разпореждане е съобщено на 05.04.2013г.

На 12.04.2013г. министъра на регионалното развитие и благоустройството отново е подал молба, с която е потвърдил извършените действия и изразил становище, че подадената молба съдържа изрично волеизявление въз основа на което няма пречка съдът да приеме, че производството е образувано от името на Държавата представлявана от министъра на благоустройството и съгласно чл. 31, ал.2 ГПК.

С обжалваното определение № 176 от 16.05.2013г. първоинстанционния съд е приел, че дадените указания следва да бъдат изпълнени точно, т.е. да се подаде нова искова молба от името на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и тъй като това не е сторено, на основание чл. 129, ал. 4 във вр. ал. 3 ГПК е прекратил производството.

Въз основа на така установеното съдът намира, че определението е незаконосъобразно и следва да се отмени.

С исковата молба по която е образувано гр.д. № 240/2012 г. на РС -  Котел несъмнено е предявен иск за защита правото на собственост върху недвижим имот – държавна собственост, според твърденията на ищеца. За предявяването на исковата молба от името на Министъра на земеделието и храните в самата искова молба изрично е направено позоваване на нормата на чл. 45 ал.10 от ППЗСПЗЗ, съгласно която „стопанисването, управлението и разпореждането с имоти върху които са разположени обекти на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ се предоставя на Министъра на земеделието и храните”. Това позоваване сочи на смешение на материалноправната и на процесуалната легитимация на държавата в случаите на управление, стопанисване и разпореждане от една страна и случаите, в които тези права следва да бъдат защитени по съдебен ред.

В исковата молба никъде не се твърди, че се търси защита на право на собственост или други вещни права върху недвижим имот в лицето на Министерство на земеделието и храните и същото министерство е посочено като ищец единствено с оглед предоставените от закона права на управление. Навсякъде в исковата молба както от обстоятелствата на които се основава искането, така и в петитума се посочва, че се търси защита на правото на собственост на Държавата върху недвижимият имот.

Следователно не се касае до процесуалната фигура на замествате на страна – ищец в производството, а се касае за ненадлежно извършени процесуални действия в нарушение на установената от закона процесуална легитимация и представителство.

Посочената нередовност не е такава по смисъла на чл. 129 във вр. чл. 127 и чл.128 от ГПК – на исковата молба, а се касае за нередовност, за която съдът следи служебно, съгласно чл. 101 от ГПК. Съгласно чл. 101, ал.1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия като в случая процесуалните действия не са нередовни по смисъла на чл. 127, а са нередовни по смисъла и според изискванията на чл. 31, ал.2 от ГПК – ненадлежно упражняване на процесуални права.

Съгласно чл. 101, ал.1, пред. 2 ГПК съдът е следвало да укаже точно в какво се състои нередовността, като задължението да посочи как, следва да бъде съобразено с процесуалната логика, а не със субективното виждане на съда относно надлежното му отстраняване.

След като Министърът на регионалното развитие и благоустройството е потвърдил всички процесуални действия, за съда вече не е съществувало основание, нито право да задължава Министъра на регионалното развитие и благоустройството да подаде нова искова молба, още по-малко да указва какво трябва да бъде нейното съдържание. Съгласно чл. 101, ал. 2 от ГПК съдът е следвало да зачете с потвърждаването на извършените процесуални действия , като такова за поправянето им и да ги счита редовни от момента на извършването им, т.е. следвало е да счита, че исковата молба е била подадена от надлежния представител на държавата в хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 176/16.05.2013г., с което е  прекратено производството по гр.д. № 240/2012г. по описа на РС – Котел.

 

ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.