О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 02.09.2013 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                   РАДКА ДРАЖЕВА                                                                                                                                    

                                                                             НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 444 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е оставена без разглеждане молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК, поради подаването й след изтичане на предвидения от закона срок, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частните жалбоподатели обжалват определението, като твърдят, че незаконосъобразно районният съд е счел, че молбата им е просрочена, тъй като за тях срокът за обжалване на прекратителното определение не е почвал да тече, понеже съобщенията за прекратяването на производството по делото не са били връчени на процесуалния им представител и съдебен адресат, а по друг начин. Така твърдят, че РС е допуснал процесуално нарушение, свързано с надлежното уведомяване на страната, поради което молбата им за присъждане на разноски по реда на чл. 248 от ГПК следва да се счете подадена в срок и следва да бъде разгледана. С оглед изложеното молят определението на КРС, с което той е отказал да стори това, да бъде отменено и делото бъде върнато на този съд за произнасяне по същество. Развиват подробни съображения във връзка със задължението на съда, когато страната е посочила съдебен адресат, да изпраща книжата на него, понеже страната по тоя начин е изразила изрична воля, че не желае тя да ги получава.

Няма подаден писмен отговор от насрещната страна.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я отхвърли.

Частните жалбоподатели са били  ответници по гр.д. № 59/13г. на КРС, като исковата молба по него е била оставена без движение за отстраняване на нередовности, което ищците не са сторили в дадения им срок. В резултат на това районният съд е прекратил производството по делото и е изпратил съобщения за това до всички лица, участващи в производството на двете страни, в които им е указал правото да подадат частна жалба в едноседмичен срок от връчването.

На двамата частни жалбоподатели, които са съпрузи, съобщенията са били връчени – лично – на съпругата и чрез нея – на съпруга, на 03.04.13г. Искането за допълване на акта по отношение на разноските е подадено от тях чрез процесуалния им представител на 27.05.13г. и като го е приел за подадено извън срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, КРС го е оставил без разглеждане.

Двамата частни жалбоподатели са имали упълномощен процесуален представител – адвокат, когото са посочили и като съдебен адресат по делото.

Въззивната инстанция счита, че срокът за отправяне на молбата по чл. 248 от ГПК е едноседмичен – какъвто е срокът за обжалване на определението, с което се прекратява производството по дебото, и е изтекъл на 10.04.2013г., поради което подаването й след този момент е недопустимо и тя не следва да бъде разгледана.

Срокът е поставен в течене с надлежното връчване на съобщенията за прекратяване на производството на двамата частни жалбоподатели.

Настоящият състав не споделя доводите на последните, че щом са посочили съдебен адресат /който, впрочем, не е в седалището на КРС, както изисква чл. 39 ал. 1 от ГПК/ и той е техен пълномощник по делото, съдът е длъжен да връчва всички книжа единствено на него.

Правната норма не прави разлика между начините на уведомяване на страната – лично, чрез трето лице, чрез залепяне, чрез пълномощник или чрез съдебен адресат, щом то е извършено по предвидения в нея ред, и не дава приоритет на някой от тях. От значение за стартиране на процесуалните срокове е надлежното документиране на факта на уведомяване или на страната, или на нейния пълномощник. Това, че страната е посочила съдебен адресат по делото и има пълномощник, не води до заключението, че ако й бъде връчено лично съобщение и тя го приеме, това връчване е нередовно. След като правно релевантно е уведомяването на страната, тази цел е постигната чрез връчването на книжата лично и чрез съпругата. Действително, процесуално право на страната е да посочи съдебен адресат, чрез което осъществява избор между предоставените от закона възможности, но с факта на получаване на съобщението лично, към момента на връчването тя отново е упражнила правото си на избор, който няма пречка да е различен от предходния.

При това положение съдебната практика приема, че щом връчването лично и чрез овластено от правната норма лице, при спазена процедура, е  постигнало целта – уведомяване на страната, то да се вменява задължение на съда да изпрати съобщение на съдебния адресат или пълномощника, би представлявало упражняване на процесуалните права в противоречие с принципа за добросъвестност.

Ето защо в случая не може да се приеме, че връчването на съобщенията до двамата частни жалбоподатели е извършено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Така, от датата на уведомяването им, е започнал да тече преклузивният едноседмичен срок, в който те са могли да поискат допълване на определението относно направените от тях разноски по делото. След като в рамките му те не са сезирали съда, по-късно подадената молба не следва да бъде разгледана, тъй като се явява недопустима.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил определението си, което се явява правилно, законосъобразно и съответстващо с препотвърдената съдебна практика, поради което няма причина за неговата отмяна. Частната жалба е неоснователна, атакуваният акт следва да бъде потвърден.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 233 от 19.06.2013г. по гр.д. № 59/2013г. на КРС.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: