О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр. Сливен, 23.08.2013 г.

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година, в състав: 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  РАДКА ДРАЖЕВА

                                                                  Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

 

                                              

като разгледа докладваното от младши съдия Красимира Кондова ч.възз.гр.д. № 470 по описа за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

         Образувано е въз основа на депозирана частна жалба от „КЛУБ ” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., с която се  атакува  Определение № 1930/10.07.2013г., постановено по гр.д. № 1955/2013г. по описа на СлРС. С посоченото определение е прекратено производството по делото, тъй като съдът приел, че е местно некомпетентен да разгледа и реши правния спор.

         В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Според жалбоподателя разпоредбата на чл.113 ГПК давала възможност на всеки потребител по предявените в това му качество искове да избере местна подсъдност по постоянния си или настоящ адрес, а съгл. определението съдържащо се в §1, т.43 ДР ЗЕ – „потребител” на ел.енергия можело да бъде, както физическо, така и юридическо лице. Разпоредбата на чл.113 ГПК не съдържала лимитивно изброяване, а процесния установителен иск бил подаден от ищеца именно в качеството му на потребител на ел.енергия по смисъл на §1, т.43 ДР ЗЕ, то в случая била приложима изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК. Излагат се съображение по отношение тълкуването на процесуалната норма в смисъл, че следва да се съобрази с целта на закона в защита на определен кръг лица, ползващи услуги предоставяни от корпоративните доставчици при общи условия и при икономическа неравнопоставеност на субектите.

По изложените съображения в жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от РС-Сливен.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответната по частната жалба страна не  е изразила становище.

Настоящият съдебен състав, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната въззивна жалба е процесуално допустима- депозирана е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Пред СлРС е предявен отрицателен установителен иск от страна на търговско дружество „КЛУБ ..” ООД със седалище и адрес на управление гр.С. срещу „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.П. за недължимост на сума, представляваща допълнително начислена ел.енергия.

Своевременно с отговора на исковата молба ответника по иска направил възражение за местна подсъдност с искане правния спор да се отнесе за разглеждане, респ.решаване по седалището на ответното дружество – РС гр.Пловдив. С атакуваното определение съда приел за основателно така направеното възражение, като прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на РС Пловдив. Съдът приел, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.105 ГПК. Изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК  изисквала ищецът да е физическо лице, включително и § 13, т.1 ЗЗП, като в подкрепа на този извод бил и текста на разпоредбата на чл.113 ГПК, където било  посочено  „постоянен и настоящ адрес” на ищеца, с каквито не би могло да разполага едно юридическо лице.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в  случая следва да се приложи нормата на  чл.108 ГПК, а  искът  да се предяви пред Пловдивски районен съд, където е управлението и седалището на ответното дружество. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че се касае за иск на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ЗЕ , като е ползвана изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК.

По въпроса за приложението на тази процесуална разпоредба е налице задължителна съдебна практика / Определение № 214/15.03.2010г. по ч.т.д. № 173/2010г. ВКС РБ ІІ т.о; Определение № 175/07.02.2011г. по т.д. № 918/2010г. ВКС РБ ІІ т.о.; Определение № 95/05.02.2010г. по ч.т.д. № 70/2010г. ВКС РБ ІІ т.о.; Определение № 268/09.04.2010г. по ч.т.д. № 148/2010г. ВКС РБ ІІ т.о; Определение № 477/17.06.2010г. по ч.т.д. № 283/2010г. ВКС І т.о. и др./ -  постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК, която дава еднопосочен отговор на въпроса за съдържанието на понятието „иск на потребител” и предпоставките за избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК. Така според тази съдебна практика изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител” по смисъла на § 13, т.1 ДР ЗЗП и търси защита на правата си в това качество, въз основа на съответния специален закон.

 Понятието „потребител” е възприето в „широк смисъл” и особената подсъдност по чл.113 ГПК е отнесена към исковете на физически лица- потребители на застрахователни услуги по смисъла на §1 ДР КЗ, основани на застрахователни договори, както и към исковете на физически лица – потребители на ел.енергия по смисъла на §1, т.42 ДР ЗЕ, предявени за разрешаване на спорове във връзка с договори за доставка на ел.енергия.

 

В конкретната правна хипотеза разпоредбата на която се позовава жалбоподателя - §1, т.43 ДР ЗЕ на първо място не е приложима към датата на подаване на исковата молба и на следващо място ищцовото дружество, съгласно посочената разпоредба, както и приложимата такава §1, т.41б ДР ЗЕ в редакцията от 08.03.2013г./ обн.ДВ бр.23/08.03.2013г., в сила от 08.03.2013г./,  като юридическо лице действително притежава качеството  „потребител” на енергийни услуги, като краен „небитов клиент” / §1, т.31 ДР ЗЕ/ и ползвател на преносната и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия, но тази ел.енергия ищецът ползва за „стопански, небитови нужди”, т.е. ползва услугата за извършване на търговска или професионална дейност, което е несъвместимо със съдържанието на § 13, т.1 ДР ЗЗП.

В самата искова молба ищцовото дружество посочило, че се касае за ел.енергия, доставяна в негов производствен обект – заведение за бързо хранене. Освен това, както се посочи по-горе „иск на потребител”, дори когато ищеца основава претенцията си на специален закон е налице само за физическите, но не и за юридическите лица.

В конкретния случай местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, за спазването на която е меродавно направеното от ответното дружество по делото възражение в отговора на исковата молба / чл.119, ал.3 ГПК/. 

         С оглед изложените съображения, атакуваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

         Мотивиран от горното, настоящия въззивен състав на Сливенски окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частна жалба на „КЛУБ ..” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Н. К.” №*, вх.*, ет.*, ап.* и съдебен адрес гр.С., бул.”Ц. О.” № *, ет.*, стая * против Определение № 1930/10.07.2013г., постановено по гр.д. № 1955/2013г. по описа на СлРС. 

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Определение № 1930/10.07.2013г., постановено по гр.д. № 1955/2013г. по описа на СлРС.  

 

Определението   подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаване на настоящото определение, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, съгл.разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 

ЧЛЕНОВЕ :