О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 16.09.2013 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

МЛ.С. КРАСИМИРА КОНДОВА

                         

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно гр. д. N 484 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

      

       Производството е по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК.

       Постъпила е жалба от Община – Нова Загора срещу определение № 395/01.07.2013 г. по гр. д.№ 1339/2012 г. на Новозагорския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Община – Нова Загора с искане за изменение на решение № 45/18.03.2013 г. по гр. д.№ 1339/2012 г. на НЗРС в частта относно разноските.

       В жалбата се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. От обжалваното определение не е ясно в какво се изразява поведението на ответника, с което е дал повод за завеждането на иска. Общината чрез своите представители не е дала повод за образуване на делото и в писмения си отговор е направила признание са иска. Единственото обстоятелство, на което се позовава съдът, е свързано с факта, че имотът е бил актуван като общински, но по отношение на това вписване не е известно по чия инициатива е станало, тъй като Общинска служба „земеделие” е държавен орган в структурата на Министерството на земеделието и храните. Сочи се, че с поведението си ответникът не е дал повод за предявяване на иска и не би следвало да носи отговорност за грешките на други държавни органи още повече, че Общината е признала правото на собственост на ищеца, като е издала документи, в които изрично е посочила за собственик именно ищеца, а не общината.

       Насрещната страна не е взела становище по жалбата.

       Настоящият състав намира жалбата за неоснователна. Процесуалният закон урежда хипотезата, при която страните и специално ответникът не дължи заплащането на разноски. В разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК изрично е уредено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, тогава разноските се възлагат върху ищеца. Следователно законът изисква наличието на две предпоставки  и в случая е налице само едната от тях – тази свързана с признаването на иска. Безспорно е обаче, че имотът е бил актуван като общинска собственост и следователно не може да се приеме твърдяното в жалбата, че с поведението си ответникът не е дал повод да бъде заведен този иск. При това положение е неоснователно искането разноските да бъдат за сметка на ищеца.

 

Ето защо съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Община Нова Загора с адрес гр. Н. З., ул. „24 май” № * , представлявана от кмета Н. Г. Г. срещу определение № 395/01.07.2013 г. по гр. д.№ 1339/2012 г. на РС – Нова Загора.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: