ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 07.10.2013г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА,

Х. МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като разгледа докладваното от Х. МАРЕВА ч.гр.д. № 497 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК

Предмет на обжалване е определението № 234/19.06.2013 г. по гр.д. № 222/2012 г. на РС  гр. Котел, с което е прието, че срокът по чл. 248 от ГПК за допълване на определението за прекратяване в частта относно разноските, е изтекъл, поради което молбата на адв. Х.Ч. *** , като пълномощник на ответниците Я.А. Али и Р.А.М.  за присъждане на направените от тях разноски за адвокатски хонорар е оставена без разглеждане като недопустима.

В подадената от адв. Х.Ч. частна жалба се поддържа, че определението не е законосъобразно. В подкрепа на това са развити доводи, че за да почне да тече срокът за обжалване на определението за прекратяване, в който съгласно чл. 248 ал. 1 от ГПК страната може да поиска допълване в частта относно разноските, е необходимо същото определение да е било надлежно съобщено. В случая съобщението за прекратяване на делото и препис от него са били изпратени и връчени на доверителите на пълномощника -  адв. Ч., но не и на нея в качеството й на съдебен адресат по чл. 39 от ГПК, посочен с отговора подаден в срока по чл. 131 от ГПК. Подържа че връчването на съобщенията и преписите от определенията за прекратяване лично на ответниците, а не на нея като пълномощник и съдебен адресат е съществено нарушение на процесуалните правила.  Това нарушение е опорочило процедурата по връчване на съобщенията и съдебните книжа и съдебната практика на която се позовава първоинстанционния съд е неотносима към настоящия случай. В съдебната практика, посочена от първоинстанционния съд, са били разрешени случаи, в които съобщенията не са били връчени на пълномощниците на страните, докато в случая се касае за невръчване на лице, посочено изрично като съдебен адресат. Разпоредбата на чл. 39 ал. 1 от ГПК предвиждала връчването на посочения съдебен адресат, а не лично на страната, като гаранция за защита на правата и законните интереси и волята  за това е следвало да бъде зачетена.

Предвид изложеното се поддържа искане обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и молбата по чл. 248 от ГПК да бъде разгледана, тъй като съгласно чл. 81 от ГПК всеки акт, с който приключва делото за съда е установено задължение да се произнесе по искането за разноски. Такова ответниците направили в отговора на исковата молба, което наред с посоченото по-горе налага да бъде разгледана молбата за допълване на определението в частта относно разноските с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Жалбата е допустима съгласно чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 279 от ГПК срещу разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на делото.

Въз основа на приложеното гр.д. № 222/12г. на РС – Котел съдът намира, че е неоснователна по следните съображения:

Я.А.А. и Р.А.М. са посочени като ответници в подадената от С.З.А. искова молба, по която е било образувано производството по гр.д. № 222/2012 г. по описа на РС –Котел.

След многократно продължаване на срока за изпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания за отстраняване нередовности на исковата молба, на същата е бил даден ход с разпореждане от 14.06.2012 г. Препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на частните жалбоподатели Я.А. и Р.М., които са подали отговор в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК чрез пълномощника си – адв. Х.Ч.. В отговора е поискано прекратяване на делото и евентуално отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като в отговора от името и на двамата ответници е направено искане за присъждане на направените от тях деловодни разноски. В приложения от тях договор за правна защита и съдействие  сключен с адв. Х.Ч. е посочено, че са заплатили в брой договореното възнаграждение в размер на 500 лв.

С определение от  29.04.2013 г. на основание чл. 129 ал. 4 във вр. с ал. 3 от ГПК първоинстанционният съд е приел, че в рамките на указания и удължаван срок нередовностите не са били отстранени, поради което е прекратил производството по делото, но не се е произнесъл по искането на ответниците за присъждане на разноски.

В подадените от Я.А. и Р.М. отговори като съдебен адресат е била посочена адв. Х.Ч. ***, както и нейният адрес на кантора в гр. Сливен, но въпреки това съобщенията и преписи от определението за прекратяване са били изпратени за връчване на посочения за ответниците адрес от ищцата в исковата молба.  В разписките както от Я.А.А. , така и от Р.А.М. е посочено, че съобщенията и преписите от определението за прекратяване са били връчени лично на ответника Я.А. и чрез лице по смисъла на чл. 46 от ГПК – дъщеря на ответницата Р.М., като в частната жалба няма възражение посоченото лице да не е навършило пълнолетие или за него да съществува друга пречка да получи съдебните книжа.  Срокът за обжалване на определението спрямо ответника Я.А. е започнал да тече от 13.05.2013 г., а за ответницата Р.М. – на 09.05.2013 г.

След изтичане на седмичния срок за обжалване , а именно на 21.05.2013 г. адв. Х.Ч. като пълномощник на  двамата ответници е подала молба, с която е поискала присъждане на  направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК. Препис от молбата е бил връчен на ищцата, която е възразила чрез молба подадена от пълномощника й – адв. П. ***, в която като аргумент за оставяне на искането без уважение е изтъкнато, че не са подали отговор, което не кореспондира с установените по делото данни.

По подадената от адв. Ч. молба за допълване на определението за прекратяване в частта относно разноските съдът е изложил констатации, че срокът по чл. 248 ал. 1 от ГПК е изтекъл по отношение на ответницата Р.М. на 17.05.2013 г. , а за ответникът Я.А. – на 20.05.2013 г., поради което подадената от техния пълномощник молба за допълване на определението по реда на чл. 248 от ГПК е просрочена и като такава следва да се остави без уважение.

Въз основа на така установеното се налага извода, че частната жалба следва да се остави без уважение.

Правото на всяка страна на участие в съдебния процес е гарантирано посредством установеното в разпоредбата на чл. 8 от ГПК състезателно начало, на което кореспондира задължението по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на предоставените процесуални права. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ГПК не дерогира нито нормата на чл. 7, ал. 2 от ГПК според която съдът връчва на страната актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване, нито нормата на чл. 37 от ГПК. Разгледан в аспекта на посочените основни процесуални начала и принципи институтът „съдебен адресат“ – регламентиран в разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ГПК, представлява за страната допълнителна, а не изключителна възможност и гаранция за участие в съдебния процес тогава, когато връчването по обективни причини не би могло да се извърши на адреса на страната по делото и/или в нейно лице, без да е необходимо причините да бъдат посочвани и доказвани допълнително пред съда.

Липсата на извършено връчване на съобщенията и съдебните книжа на посочения от страната съдебен адресат представлява процесуално нарушение, засягащо редовността на връчването само тогава, когато не е било възможно връчването да се извърши лично или чрез лице по смисъла на чл. 46 от ГПК. Неоснователен е доводът за накърняване на процесуалното право на участие и защита, щом съобщението и съдебните книжа реално са били връчени лично на страната или на нейния адрес чрез лицата – посочени в чл. 46 от ГПК.

В конкретния случай съобщенията и преписите от определението за прекратяване реално са били връчени на частните жалбоподатели, поради което за тях с оглед задължението по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на предоставените от закона процесуални права, не съществува възможност да се позовават на нарушение на правилата за връчване във връзка с посочения от тях съдебен адрес и пълномощник по чл. 39, ал. 1 от ГПК. При тези обстоятелства, като е приел, че срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е започнал да тече за ответниците – частни жалбоподатели, от датата, на която съобщението и преписите от определението за прекратяване реално са им били връчени, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от адв. Х.Ч. *** със съдебен адрес гр. С., ул. „В.“ № *, в качеството й на пълномощник и съдебен адресат на Я.А.А. ЕГН ********** и Р.А.М. ЕГН ********** срещу определение № 234/19.06.2013 г. по гр. Д. № 222/2012 г. по описа на РС – Котел като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.