О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 01.10.2013 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

МЛ.С. КРАСИМИРА КОНДОВА

                         

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно гр. д. N 551 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

      

       Производството е по частна жалба на адв. Е.Д., в качеството й на процесуален представител на „УЗО” ООД, със седалище и адрес на управление:гр. С., ул. „А. З.” № * с ЕИК 119607232, представлявано от управителя Н.Г.У. срещу определение № 2121/05.08.2013 г. по гр.д. № 4071/2012 г. на СлРС, с което е отхвърлена молбата на дружеството – ответник по делото, за изменение на решението на съда в частта за разноски.

       Твърди се, че изводите на съда се неправилни и незаконосъобразни. Съдът е преценил молбата за неоснователна, тъй като не е представен списък на разноските. Твърди се че представянето на списък на разноските е необходимо с оглед на яснота какъв е общия им размер и как е формирана претенцията, а в случай че направените разноски са единствено за адвокатско възнаграждение за съда не затруднение да ги присъди и без представен списък. По делото е бил представен договор за правна защита и съдействие, където ясно е посочено договореното възнаграждение. Поради това съдът е следвало да присъди договореното възнаграждение в пълния му размер. Поради това се иска да бъде постановено определение, с което да се отмени обжалваното и да бъде постановено ново с което да бъде уважено искането за присъждане н а разноски.

       Насрещната страна не е депозирала отговор на тази частна жалба.

       С определение № 2121/05.08.2013 г. по гр.д. № 4071/2012 г. районният съд е отхвърлил молбата на дружеството за изменение на решението в частта за присъждане на разноските на ответното дружество в пълния размер, като неоснователно. Прието е, че дружеството не е представило списъка на направените разноски и съгласно разпоредбата на чл. 80 изр. 2 от ГПК страната няма право да иска изменение на решението в частта относно разноските, след като не е представила списък.

       Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна.

       С измененията на ГПК страната, която иска присъждане на разноски е длъжна да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Установеният в чл. 80 от ГПК краен срок за представяне на списъка за разноските е насочен към осигуряване на възможността да бъде осигурено процесуалното право на насрещната страна по чл. 78 ал. 5 от ГПК.  Размерът на разноските следва да бъде доказан, като бъде представен списъка заедно с доказателствата за извършването им. Наложили са се в практиката две становища едното от които е че, непредставянето на списъка на разноските по чл. 80 от ГПК не е основание страната да бъде лишавана от разноски, стига да са налице останалите предпоставки определящи реализирането на това право. В такъв случай разноските следва да бъдат присъдени, но те се определят по изчисление на съда. Счита се, че по този начин ще бъде ограничена възможността на претендиращата разноски страна да атакува определения от съда размер на разноските ако е била допусната грешка при изчислението им при положение, че самата страна е проявила небрежност, като не ги е посочила. Очевидно към това разбиране се е придържал и районният съд, което настоящата инстанция споделя. Освен това, за да отговори на поставените в частната жалба въпроси, настоящият състав намира, че следва да отбележи трайната практика на ВКС, според която се присъждат действително направените разноски, а не договорените. В случая и районният съд е присъдил точно внесената сума за адвокатско възнаграждение, след като не е разполагал с доказателства, че остатъкът е бил заплатен преди последното съдебно заседание за което обстоятелство не са представени никакви доказателства. Посоченото в частната жалба определение на ВКС касае присъждане на разноски пред въззивната инстанция и те са били определени само върху договор за правна помощ, като не е налице трудност при определянето им. В конкретния случай обаче, е налице трудност за определяне на действително направените разноски за адвокатство възнаграждение, тъй като, както беше посочено и по-горе, част от договорената сума е била внесена, а за остатъкът липсват каквито и да е доказателства, че е бил заплатен преди края на последното заседание пред районния съд.

       Ето защо съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

      

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Е.Д., в качеството й на процесуален представител на „УЗО” ООД, със седалище и адрес на управление:гр. С., ул. „А. З.” № * с ЕИК 119607232, представлявано от управителя Н.Г.У. срещу определение № 2121/05.08.2013 г. по гр.д. № 4071/2012 г. на СлРС, с което е отхвърлена молбата на дружеството – ответник по делото, за изменение на решението на съда в частта за разноски.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: