О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 31.10.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 567 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от адв. Т.А. в качеството на процесуален представител на ЗК „УНИКА” АД – София, район „К.С.”, ул. „Ю.” *-* против определение от 05.08.2013 г. по гр.д. № 4693/2012 г. по описа на Сливенския районен съд, с което не е уважено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 111/18.06.2013 г. в частта на разноските. Жалбоподателят счита, че така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че тъй като е встъпил в правата на Д.Р.И., чиито права са се породили от настъпило ПТП, в което е бил пострадал, то за жалбоподателя възниква правото да получи обезщетение дори и без да е отправил покана до лицето виновно за настъпване на ПРТП, съгласно разпоредбитен а чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Пак на същото основание възниква неговото право да претендира законова лихва от датата на увреждането му. Застрахователят нямал задължение да уведоми деликвента за суброгирането си в правата на пострадалия, нито такова уведомяване е условие за  основателността на иска. Жалбоподателят счита, че поради изложеното винаги ще е основателен неговият иск като главница и съответно ще бъде основателен и за претендираната законна лихва. Решението на РС – Сливен в тази част било противоречиво, като приема, че предявеният иск за главница е неоснователен, а този за лихва е основателен. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски на жалбоподателя  извършени както пред РС – Сливен, така и пред настоящата инстанция.

         В законовия срок е депозиран отговор от ответната страна – Община Сливен, с който частната жалба е оспорена като неоснователна.  Ответникът счита, че за да се приложи разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и същевременно да признае иска. Тъй като Община Сливен въобще не е била уведомена за настъпилото ПТП, то на практика няма как да изпълни предварително преди да е депозирана исковата молба. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено, като правилон и законосъобразно.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнително доказателства.

         От събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

         На 01.10.2012 г. жалбоподателят депозирал пред РС – Сливен искова молба против Община Сливен с предявени два иска: Първият за заплащане на сумата от 8240.00 лв. представляваща половината от платената от застрахователя стойност на пострадал автомобил „BMW 325 ТДС” с рег. № СН 66 55 НС собственост на Д.Р.И., пострадал при настъпило ПТП на 14.11.2007 г и вторият за заплащане на законна лихва върху главницата от 82,40 лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Били са направени искания и за присъждане на разноски. В обстоятелствената част на исковата молба било посочено, че застрахования у ищеца автомобил е пострадал движейки се по ул. „Радой Ралин” в гр. Сливен, като е пропаднал в необезопасена дупка, вследствие на което е получил щети, които са били заплатени от ищеца, като застраховател. Плащането е било извършено на 20.11.2007г. от който момент застрахователят встъпил в правата на обезщетения застрахован срещу причинителя на вредите. В подкрепа на твърдяното в исковата молба били представени РКО за заплатените 82,40лв., протокол за ПТП и застрахователна полица № 07017110349 от 06.08.2007г. за сключена застраховка „КАСКО” между Д.Р.И. и ЗК „УНИКА” АД.

         След получаване на исковата молба в законния срок  бил депозиран отговор от ответника по иска Община Сливен, с който било направено признание на основателността на предявения иск за заплащане на главница в размер на 82,40 лв. По отношение на предявения иск за заплащане на законна лихва, същият бил оспорен като неоснователен, тъй като длъжникът изпада в забава едва след като той бил поканен от кредитора, а конкретния случай това било станало едва с подаване на исковата молба и изпращането й на адреса на ответника. Ответникът приложил писмен документ – платежно нареждане от 30.10.2012 г. от което е видно, че главницата по предявените искове е била заплатена. Страната поискала прекратяване на делото.

         От документите съдържащи се в първоинстанционното производство е видно, че разноските извършени от жалбоподателя са в размер на 290 лв. от които адвокатски хонорар в размер на 240лв. и 50 лв. държавна такса. Страната е била приложила списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

         На 18.06.2013 г. било постановено решение № 111 с което бил отхвърлен като неоснователен поради погасяване на задълженията в ходан а производството предявеният иск с правно основание чл. 213 от КЗ на стойност 82,40лв. представляваща изплатеното обезщетение за нанесени щети на л.а. марка „БМВ 325 ТДС”. Със същото решение Община Сливен била осъдена да заплати законна лихва върху главницата от 82,40 лв. за периода от 01.10.2012 г./дата на подаване на исковата молба” до 30.10.2012 г. Съдът отхвърлил като неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на извършени в хода на делото разноски. Решението било съобщено на жалбоподателя на 28.06.2013 г. и на 04.07.2013 г. била депозирана молба от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски за първа инстанция. По тази молба  ответната страна е депозирала писмен отговор, с който заявила, че същата е неоснователна. На 05.08.2013 г. било постановено обжалваното определение, с което искането на жалбоподателя „УНИКА” АД за изменение на решение № 111 от 18.06.2013 г. по гр.з. № 4693/2012г. в частта за разноските не било уважено.

         Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 05.09.2013 г. и в рамките на определения от закона двуседмичен срок на 19.09.2013 г. /пощенско клеймо/ била депозирана настоящата частна жалба.

         Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законен срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, разгледана по същество, същата се явява основателна.

         От събраните по делото доказателства е видно, че страните не спорят по факта, че жалбопадателят е встъпил в права на лице, на което са били причинени материални щети в следствие на настъпило ПТП в гр.Сливен. Не се спори и по факта, че Община Сливен носи отговорност за необезопасената дупка, в която е попаднал автомобилът на застрахования, вследствие на което са настъпили и щетите. Няма спор, че жалбоподателят е встъпил в правата на пострадалия като е заплатил сумата от 82,40лв. за възстановяване на щетите по пострадалия автомобил. Това е било извършено на 20.11.2007 г. От момента в който застрахователят е извършил плащане по застраховка „КАСКО” той е встъпил в правата на застрахования в обема в който той ги е имал. Все едно е дали застрахования е щял да предяви иск против Общината или лицето, което е встъпило в неговите права е предявило иска. Нито пострадалият е бил задължен да уведомени ответника – Община Сливен, за настъпилото ПТП при което са му били причинени щети, нито застрахователят е задължен да уведоми ответника – Община Сливен, за изплатената сума на пострадалия и за своето встъпване в неговите права , като по този начин се отправи покана за плащане. В този случай, въобще не може да се говори за някаква необходимост кредиторът да уведоми длъжника за дължимата престация, за да се приеме, че длъжникът следва да я изпълни. Длъжникът дължи изпълнение от момента на увреждането, съответно дължи и заплащането на лихва от този момент.

         В разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК е посочено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска разноските се възлагат върху ищеца. Необходимо е двете предпоставки да са комулативно дадени едновременно. В настоящия случай пред първоинстанционния съд са били предявени два иска за заплащане на главница в размер на 82,40лв., който иск е бил признат от ответната страна и сумата е била платена, и иск за заплащане на законна лихва считано от датата на депозиране на исковата молба. Този иск е бил оспорен от ответника и претендираната сума не е била заплатена. Съдът е дължал произнасяне и по двата предявени иска за главница и за лихви и с решението си той се е произнесъл по тях. Предявеният иск за заплащане на главница е бил отхвърлен като неоснователен, но не затова, че той изначало е бил неоснователен, а поради факта, че в хода на съдебното производство ответникът е признал задължението си и е платил на ищеца. Това са факти, които съдът е следвало да вземе предвид и да съобрази при постановяване на съдебния си акт , тъй като са настъпили в периода на подаване на исковата молба до постановяване на решението по нея. Съдът обаче правилно и законосъобразно е осъдил Община Сливен да заплати законна лихва върху сумата от 82,40лв. като обезщетение за забава за периода от датата на подаване на исковата молба 01.10.2012 г. до датата на която главницата е била заплатена - 30.10.2012 г. В тази част съдът се е произнесъл по втория предявен иск, като го е уважил.

С оглед на изложеното, на практика не са на лице предпоставките в чл. 78 ал.2 ГПК за възлагане на разноските на ищеца. Ответникът е оспорил единия от предявените от ищеца искове като неоснователен, съдът е уважил този предявен иск и е следвало да присъди на страната извършените от нея разноски. Още повече, че тя е била изпълнила задълженията си по чл. 80 от ГПК за представяне на списък за извършените разноски.

         С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 278 ал.2 от ГПК и след като отмени обжалваното определение и да се произнесе по спора по същество. В конкретния случай следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски за първа инстанция в размер на 290.00лв., от които 240.00лв. адвокатско възнаграждение и 50.00лв. държавна такса. Пред настоящата инстанция са направени разноски в размер на 15.00лв. за платена държавна такса, т.е. обща сума, която Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати е в размер на 305,00лв.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ определение от 05.08.2013 г  по гр.д. № 4693/2012г. на СлРС като  НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Община Сливен гр. Сливен, бул. „Ц. О.” № * ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКА” АД гр. С., район „К.С.”, ул. „Ю.” *-* деловодни разноски в размер на 305,00лв. /триста и пет лева/, от които 50.00 /петдесет лева/ лв. заплатена такса пред първа инстанция, 15.00 /петнадесет лева/ лв. заплатена държавна такса за обжалване пред СлОС и 240.00 /двеста и четиридесет лева/ лв. адвокатско възнаграждение.

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: