О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №

 

гр. С., 15.11.2013г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

       СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МАРЕВА

 

                                                                СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

в присъствието на секретаря ………………

като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч. възз. гр.д. № 594 по описа за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба подадена от адв. Ю.Я., в качеството му на пълномощник на М.К.М. против определение № 2491/24.09.2013г. постановено по гр.д. № 350/2013г. на СлРС, с което е оставено без уважение искането за възстановяване на срока за депозиране на отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК.

В частната жалба се навеждат аргументи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Твърди се, че доказателствата по делото безспорно установяват ненадлежно връчване на исковата молба, тъй като съобщението е било адресирано до друго лице и на друг адрес. Твърди се наличието на особени непредвидени обстоятелства, които ответникът не е могъл да преодолее, тъй като исковата молба е връчена на лице с идентични собствено и фамилно имена и на друг адрес, различен от неговия.

От въззивния съд се иска да бъде отменено атакуваното определение, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Частната жалба е връчена редовно на другата страна, която в указания от съда срок не е депозирала отговор.

След анализ на събраните по делото доказателства се установява следното от правно естество, а именно :

Пред СлРС е депозирана на 05.02.2013г. искова молба от Д.Д.М. против М.М. *** за заплащане на сумата от 1 500 лева.

Исковата молба е връчена редовно на посочения ответник на 12.02.2013г.

На 18.02.2013г. е постъпила молба от ищеца, в която заявява, че е допусната грешка в имената на ответника и неговия адрес - улица „П.Х.” № * в с. Т., поради което исковата молба е получена от друго лице. Заявява се, че ответник в производството, срещу който е насочена исковата претенция е М.К.М. ***.

По разпореждане на съда отново исковата молба е връчена на първоначално посочения адрес в с. Т., ул.”П.Х.” № *. Длъжностното лице е отразило в призовката, че лицето, живущо на адреса отказва да получи призовката, тъй като адреса е неточен. Длъжностното лице посочва още, че адресата няма регистриран настоящ и постоянен адрес в с. Т., общ. Сливен.

С разпореждане от 06.03.2013г. съдът е приел връчването за редовно на осн. чл. 44, ал.1, изр. последно от ГПК.

След изтичане на едномесечния срок, с определение № 1267/07.05.2013г. по реда на чл. 140 от ГПК съдът се е произнесъл по доказателствените искания и насрочил провеждането на първо съдебно заседание на 13.06.2013г. Ищецът е призован редовно. Призовката до ответника отново на адрес с. Т., ул.”П.Х.” № * е върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице, че лицето е заявило, че адреса е неточен. Съдът е приел връчването за редовно и приложил призовката по делото.

На 03.06.2013г. е постъпила молба от ответника М.К.М., в която подробно е разяснено, че е лице различно от М.М. ***. Представя копи от лична карта, от която е видно, че адреса на му е в гр. С., ул.”Б.” № 7. Представя и отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК.

Образувано е производство по реда на чл. 64 от ГПК. На 20.09.2013г. е проведено открито съдебно заседание, в което са изслушани страните и разгледано по същество искането за възстановяване на срока за депозиране на отговор по реда на чл.131 от ГПК.

С определение № 2491/24.09.2013г. съдът се е произнесъл, като е отхвърлил като неоснователно и недоказано искането на ответника по делото М.К.М. да бъде възстановен срок за депозиране на писмен отговор на исковата молба. Определението е връчено редовно на страните, като частната жалба е депозирана в посочения едноседмичен срок.

Въззивния съд е изискал служебна справка от регистрите на населението при Община Сливен, която установява, че лицето М.К.М. е със заявен настоящ и постоянен адрес гр. С., ул.”Б.” № 7.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи на въззивния съд от правно естество, а именно :

Частната жалба е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол.

В конкретния случай е налице хипотезата на неправилно процесуално действие на съда. Още с молба от 18.02.2013г. ищецът е посочил, че е налице грешка в името и адреса на ответника. Въпреки това връчването на исковата молба и призовката за с.з. на 13.06.2013г. отново са извършени на адрес с. Т., общ. Сливен, ул.”П.Х.” № *. Лицето живущо на този адрес, с идентични собствено и фамилно име, е отказало приемането им. Съдът неправилно е приложил хипотезата на чл. 44, ал.1, изр. последно от ГПК, която касае отказ лично на адресата.

За да е налице пропускане на срока, страната трябва да е уведомена надлежно, при спазване на правилата на Глава шеста ГПК, но поради настъпили обективни пречки в течението на срока, тя да не е могла да извърши съответното процесуално действие. Когато страна не е била надлежно уведомена, разпоредбата на чл. 64, ал.2 от ГПК е неприложима, защото предвидения в закона срок не е започнал да тече и извършеното процесуално действие е своевременно. Съдът е длъжен да следи за спазване на процесуалните правила по връчване на исковата молба, визирани в чл.131, ал.1 ГПК. При съмнение за редовността на призоваването или по изрично възражение на ответника, съдът е длъжен да събере допълнителни доказателства /вкл. информация от длъжностното лице по призоваване/, от които да се убеди, че процедурата по връчването на исковата молба и приложенията към нея е спазена, защото за изпълнението на изискванията на Глава шеста ГПК той следи служебно.

В случая ответникът е депозирал отговор по чл.131 ГПК и с молба от 03.06.2013г. изрично е пояснил обстоятелствата при които е узнал за образуваното гр. дело, представил е писмени доказателства. Законовият срок не е започнал да тече, поради което производството за възстановяването му по реда на  чл. 64, ал.2 е недопустимо. Проведеното производство по реда на чл. 64 ГПК е недопустимо, поради което след обезсилване на атакуваното определение, делото следва да се върне на първоинстанционния съд с указание за приемане отговора на исковата молба и приложенията към негои включването им в доклада по чл. 140 ГПК. / изцяло в този смисъл Определение № 78/13.06.2013г. по ч.гр.д. № 1929/2013г. на І –во гр. отд. на ВКС на РБ/.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

 

ОБЕЗСИЛВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2491/24.09.2013г. по гр.д. № 350/2013г. на Сливенски Районен съд.

 

На осн. чл.278, ал.3 от ГПК ВРЪЩА делото на СлРС за продължаване на поцесуалните действия, съгласно гореизложените мотиви.

 

    Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ :