О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

гр. Сливен, 04.11.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                                    МАРИЯ БЛЕЦОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 597 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ДСИ на 03.10.13г. е постъпила жалба против действията му.

Жалбата е подадена от трето лице по отношение на страните по изп.д. №33/13г. на СИС при СлРС – купувач на запорирана от ЧСИ движима вещ.

С нея се обжалва отказ на ДСИ да вдигне запор върху лек автомобил, който жалбоподателят е придобил чрез публична продан, осъществена от ЧСИ П.Г.. Жалбоподателят твърди, че вещта е била запорирана от ДСИ, по-късно върху същата вещ е бил наложен запор и от ЧСИ П.Г., който я е описал и извършил надлежна публична продан. В нея жалбоподателят е участвал като купувач и автомобилът му е бил възлжен с влязло в сила постановление за възлагане на ЧСИ от 10.09.13г.  Когато поискал от органите на КАТ автомобилът да бъде регистриран на негово име, му било отказано, с мотив, че върху него има наложен предходен запор от ДСИ на името на стария собственик. Жалбоподателят поискал от ДСИ при СлРС да вдигне запора, но получил отказ, който обжалва с настоящата жалба. Счита, че отказът е незаконосъобразен, тъй като съгласно чл. 482 ал. 2 от ГПК е станал собственик на вещта чрез оригинерен способ – независимо дали тя е принадлежала на длъжника. Освен това проданта, на запорираната вещ е извършена в съответствие с разпоредбата на чл. 473 от ГПК, регламентираща, че  при наличие на няколко принудителни изпълнения, насочени към една и съща вещ, проданта се извършва от СИ, който я е описал.развива подробна аргументация в тази насока и навежда доводи за допустимост на жалбата си, като твърди, че е участник в процеса, различен от третото лице по смисъла на чл. 435 ал. 4 от ГПК и това е единствената му възможност да се защити. Заявява, че след като законът гарантира правото на собственост на купувача, то е невъзможно да не гарантира преодоляването на онези пречки, които препятстват това му право на собственост. Поради изложеното жалбоподателят моли съда да отмени отказа на ДСИ да бъде вдигнат запора върху посоченото МПС, негова собственост и да му укаже да вдигне запора върху движимата вещ – лек автомобир „форд торнеро конект” с рег. № СН 3304 КК.

Страните в изпълнителното производство – взискател и длъжник, не са подали писмени възражения по повод жалбата.

ДСИ  е представил писмени обяснения, в които сочи, че жалбата е недопустима, тъй като не са налице условията на чл. 435 ал. 4 от ГПК, освен това по същество би била неоснователна, тъй като съгласно писмо от 28.02.13г. на ОД на МВР – сектор „ПП” е видно, че процесното МПС е собственост на длъжника по делото.

След като се запозна с изпълнителното дело и доводите на жалбоподателя, съдът намира жалбата за недопустима по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на  ГПК основанията за атакуване на действията на СИ и лицата, разполагащи с легитимация за това, са изчерпателно и лимитативно определени от правната норма и разширяване на обсега й на действие в която и да е от двете посоки, е недопустимо.

Правото да обжалва различни, но точно изброени действия на съдебния изпълнител само от страна на длъжника, е регламентирано с ал. 1 на чл. 435 от ГПК, това на взискателя – с ал.2.

 Ал. 3 и 5 на същата норма пък предвиждат  възможност за атакуване на конкретни действия на СИ от различни активнолегитимирани субекти, при наличието на допълнително въведени условия.

С разпоредбата на чл. 435 ал. 4 от ГПК изрично е регламентиран обсега на правото на жалба на третото по отношение на изпълнителното производство лице, и той е ограничен само до тези действия, касаещи изпълнение върху вещи, намиращи се във владение на това лице в деня на запора или възбраната.

Настоящият случай не се вписва в нито една от изброените хипотези, жалбоподателят не разполага с право на жалба, поради което подадената такава е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Като купувач в публична продан той няма качество на трето лице единствено по смисъла на чл. 435 ал. 4 от ГПК, но спрямо изпълнителния процес той се явява трето лице понеже не участва в правоотношения със страните и принудителните изпълнителни действия не рефлектират върху неговата правна сфера. След като правната норма го е изключила от кръга на активно легитимираните субекти и не е предвидила изрично възможност да атакува действия на СИ, то право на жалба за него не може да възникне по аналогия или по тълкувателен път.

В това производство въпросът за собствеността върху възложена при публична продан вещ не може да се разглежда, а от изложеното в жалбата е видно, че правата на жалбоподателя са били накърнени с отказа на органите на КАТ да извършат регистрация на автомобила. Това представлява административно правоотношение, което може да бъде разгледано по предвидения в общия и специалния закон ред за оспорване на административни актове. От своя страна спорът за собственост, ако такъв възникне, следва да се разреши по пътя на състезателния исков процес.

По тези съображения настоящият състав намира, че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалба вх.№ 6121/15 от 03.10.2013г. по изп.д. № 33/13г. на ДСИ при СлРС, подадена от третото лице В.Д.Д. против отказ на ДСИ за вдигане на запор на МПС, като  НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 597/13 на СлОС като НЕДОПУСТИМО.

 

Определението подлежи на обжалване пред БАС в седмичен срок от връчването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

         ЧЛЕНОВЕ: