О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

гр. Сливен, 08.11.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                       МАРИЯ БЛЕЦОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 606 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Обжалвано е разпореждане, с което е отхвърлено частично заявление по чл. 417 и чл. 418 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на договор с нотариална заверка на подписите.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в частта, относно предаване на лек автомобил „Ланчия” ДК№ ВТ 4640 АМ, поради неизпълнение на задължение за плащане на вноски по предварителен договор за покупко-продажба от 25.01.2013г., е незаконосъобразно. Заявява, че разпоредбата н ачл. 417 т. 3 от ГПК изисква единствено в документа да е уговорено задължение за предаване на вещ на кредитора и да е налице поне нотариална заверка на подписите, като правната норма не се интересува от вида договор. Твърди, че представения от него предварителен договор отговаря на тези изисквания, освен това в него изрично е уговорена тази възможност между страните и условията тя да се приведе в изпълнение, са налице. Частният жалбоподател заявява още, че РС неправилно е интерпретирал както законовата разпоредба, така и волята на страните и е постановил незаконосъобразно разпореждане, което моли да бъде отменено и въззивният съд постанови да му бъде издаден изпълнителен лист за предаване на движимата вещ.

Няма постъпил отговор на частната жалба.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

След като се запозна със заявлението и представените пред РС към него документи, СлОС счита, че частната жалба е основателна и следва да се уважи.

В заявлението по чл. 417 от ГПК частният жалбоподател е посочил като документ от който произтича вземането такъв по т. 3 – „предварителен договор за покупко продажба на МПС от 25.01.2013г.” с предмет лек автомобил „Ланчия” ДК№ ВТ 4640 АМ. Претендирал е издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за парична сума, представляваща неустойка по договора и за предаване на вещта. Основал е искането си на неизпълнение на договорни задължения. Съдът е уважил заявлението в частта касаеща неустойката като парично вземане, но го е отхвърлил по отношение на искането за предаване на автомобила с мотива, че  предварителният договор за покупко продажба не попада след изрично посочените в чл 417 т. 3 от ГПК, освен това не може по реда на заповедното производство да се сключват окончателни договори и да се търсят суми, като се прескочи особения ред за това – чл. 362 и сл. от ГПК.

Настоящият въззивен състав не споделя тези констатации.

На първо място представеният със заявлението договор, макар и наименован „предварителен договор за покупко продажба на МПС”, приобретава и характеристики на договор за продажба на движима вещ при условия на лизинг, тъй като страните са уговорили и други права и задължения, излизащи извън предмета на предварителния договор, с който по начало едната страна се задължава само да прехвърли на другата правото на собственост върху вещ или имот. Независимо от това, обаче, представеният документ представлява такъв, който попада изцяло в хипотезата на т. 3 на чл. 417 от ГПК – писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, в който се съдържа ясно и недвусмислено задължение на едната както за заплащане на парични суми, така и за предаване на конкретна движима вещ. Други, стесняващи характеристики, правната норма не е предвидила, поради което съдът не счита, че приложението й е изключено в случая. Не се касае за заобикаляне на предвиден от закона ред за постигане на определен правен резултат. Заявителят не иска сключване на окончателен договор и не цели предизвикване на транслативен вещно-правен ефект чрез заповедта за изпълнение. Обратното – той не е преставал да бъде собственик на вещта, чието предаване търси и исканата от него защита от съда касае заплащане на неустойка и връщане на собствения му автомобил. Такива задължения за купувача са еднозначно, изрично и ясно формулирани в договора, както и страните са уговорили точните условия, при които те се активират и за продавача възниква притезание. Неизпълнението на паричните задължения по начина,  в размерите и сроковете, предвидени в договора, страните са свързали фактически с правна последица, изразяваща се в не-сключванена окончателен договор, тоест продавачът, който не е губил собствеността, вече няма и задължението да я прехвърли, поради което и му се дължи връщането на вещта, наред със заплащането на договорната компенсаторна неустойка.

При това положение въззивният съд намира, че е налице редовен от външна страна документ, който удостоверява подлежащи на изпълнение задължения на лицето, посочено като длъжник, срещу което се иска издаване на изпълнителен лист.

Като е отказал да стори това по отношение на второто заявено задължение – това за предаване на описаната в договора движима вещ, РС е постановил незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за предаване на лек автомобил „Ланчия” ДК№ ВТ 4640 АМ.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 640 от  18.10.2013г. по ч.гр.д. № 648/2013г. на НзлРС, с което е отхвърлено като неоснователно заявление с вх. № 3150/14.10.13г. от С.П.П. и М. П. П., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 т.3 от ГПК, против Е.И.С., в частта относно предаване на лек автомобил „Ланчия” ДК№ ВТ 4640 АМ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА делото на  НзРС за ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД и  ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, за предаване на лек автомобил „Ланчия” ДК№ ВТ 4640 АМ, съгласно мотивите.

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

                            

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: