ОПРЕДЕЛЕНИЕ№                                      

Гр. Сливен, 04.12.2013г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр. отделение в закрито заседание на  четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА ,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като се запозна с докладваното ч.гр.д.№ 613 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 92, ал. 3 от ГПК.

Подадена е частна жалба от адв.-Е.Д. ***, в качеството й на пълномощник на „Соксет“ ЕООД против определение № 2830/24.10.2013г. по гр.д. № 1407/2013г. по описа на РС – Сливен. С обжалваното определение състав на РС – Сливен изменил наложена глоба на представляваното от адв. Д. ТД „Соксет“ ЕООД, като я намалило от 100 лева на 50 лева. Изменението е постановено по внесената от името на дружеството молба за отмяна на наложената глоба с определение от с.з. на 08.10.2013г. с посочено основание чл.91 ал.1 вр. чл.89 ал.2 от ГПК и чл.92а от ГПК, като причина за налагане на глобата е посочено че „Соксет“ ЕООД не е изпълнило разпореждане на съда да води допуснати при режим на довеждане трима свидетели.

Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно ,необосновано и незаконосъобразно и не съответства на извършените от страната действия.  Налагайки глобата за неизпълнение на разпореждането в с.з. на 08.10.2013г. да води трима свидетели съдът е посочил, цитираното по-горе правно основание, но в мотивите не се съдържа аргумент страната неоснователно да е причинила отлагане на делото. В обжалваното определение (постановено по молбата за отмяна на наложената глоба) допълнително се въвеждат мотиви, че страната виновно не изпълнила задължението си да доведе допуснатите трима свидетели, а посочените причини за отмяна на глобата били възприети като опит за извинение за допуснатия пропуск, дължащ се на изтеклия дълъг период от време и забравяне от пълномощника за това, че е направил искане за допускане на свидетели. Посочено е, че въпреки безспорното обстоятелство, че делото се отлага за други доказателствени искания глобата следвало да бъде намалена, но не и отменена с оглед дисциплиниращия ефект на глобата, тъй като било доказано, че страната била бездействала повече от два месеца и с това станала причина за отлагане на делото.

Изтъква се, че при тези мотиви не е ясно основанието за налагане на глобата – поради неизпълнение на разпореждане на съда или заради неоснователно причиняване отлагане на делото. Поддържа се, че нито едно от двете основания не е налице, като липсата на яснота относно виждането на съда затруднява посочването на конкретни аргументи в защита срещу неправилния съдебен акт.

Подробно са изложени обстоятелствата, поради които страната не е довела за разпит в първото с.з. свидетели, като се изтъква, че до провеждането на първото с.з. ищецът също не е изпълнил указания относно необходимо уточняване във връзка с оспорването на определени обстоятелства по делото. Отделно от това в с.з. на 08.10.2013г. е направено искане във връзка с доклада на съда всички свидетели, включително поисканите от насрещната страна (ищеца) да бъдат разпитани в едно с.з. Съдът пропуснал да се произнесе по допускане посочените от ищеца свидетел, но въпреки това пристъпил към разпит на същите. Изтъква се, че определението на съда не е вменено задължение за водене на свидетели, като съдът единствено се произнесъл по своевременно направено искане за събиране на доказателства. Изтъква се, че в разглеждания случай поведението на страната (частния жалбоподател) не е причина за отлагане на делото, като същото е отложено за събиране и на други допуснати доказателства, както и за събирането на такива, по които съдът посочил, че ще се произнесе в з.з.

Предвид изложеното се иска отмяна на определението за налагане на наложената глоба.

Въз основа на данните от приложеното гр.д. № 1407/2013г. на РС – Сливен се установява следното:

Частният жалбоподател, чийто пълномощник е адв. Е.Д. е ответник по посоченото дело във връзка с предявения от Д.Т.Б. иск по чл.422 ал.1 от ГПК. В писмен отговор на исковата молба, подадена на 28.06.2013г. ответникът е посочил в своите доказателства и е поискал да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при режим на довеждане. С определението си от 08.07.2013г. постановено на основание чл.140 ал.1 от ГПК РС е допуснал събирането на гласни доказателства при режим на довеждане на трима свидетели по почин на ответната страна, без да е посочено какви обстоятелства ще бъдат установявани с гласните доказателства. Същевременно на ищеца е предоставен и указан едноседмичен срок „да конкретизира с писмена молба дали оспорва факта, че в посочения период от 22.12.2012г. до 15.01.2013г. производствения цех и спомагателните помещения не са били фактически ползвани от ответното дружество“ и е предоставена възможност на ищеца да поиска събирането и на други доказателства. От своя страна ищецът е представил молба от 15.07.2013г. в изпълнение на указанията, като освен това е направил искане за допускане до разпит на двама свидетели, поискал е назначаването на експертиза, посочил и представил за събиране писмени доказателства. По тази молба съдът разпоредил препис от нея да се връчи на ответника с указание в тридневен срок да изрази становище по направените искания за събиране на доказателства и е указал след изтичане на съответния срок делото да се докладва. Препис от молбата на ищеца е връчен на ответника на 22.07.2013г. и в указания тридневен срок е представил молба, с която е поискал продължаване на срока. Срокът за изпълнение на указанията е бил продължен с една седмица, считано от 25.07.2013г., като на 01.08.2013г. – в рамките на указания срок пълномощникът на ответника е представил молба в изпълнение на указанията за изразяване на становище по направените искания от ищеца. В същата молба е посочено, че в първото с.з. съдът следва да изслуша становищата и на двете страни, в който момент следва да се произнесе и по направените искания. По тази молба съдът посочил, че му е докладвано на 26.08.2013г. за произнасяне, като на 20.09.2013г. е разпоредил втори екземпляр да се връчи на насрещната страна.

По разменените писмени становища и допълнителни доказателствени искания липсва произнасяне от страна на съда.

В с.з. на 08.10.2013г. съдът посочил, че с определение от 08.07.2013г. бил направен подробен доклад по делото, след което на основание чл.146 ал.3 от ГПК е дал възможност на страните да вземат становище по доклада. 

След проведените дискусии, изразени становища, съдът въз основа на извършената размяна на книжа е приел, че следва да предостави още един път възможност на ищцовата страна за становище, изслушал е страните и е постановил налагането на глоба на ответника в размер на 100 лева при „условията чл.91 ал.1 вр. чл.89 ал. 2 от ГПК и чл.92а от ГПК“. В мотивите към определението за налагане на глобата съдът е приел, че ответникът не е изпълнил разпореждането на съда дадено с изричното определение от 08.07.2013г., което разпореждане виновно не е изпълнено от ответника, т.к. не е довел до разпит допуснатите трима свидетели.

След налагането на глобата съдът отново не е постановил определение по доказателствата. Посочил е, че приема доклада за окончателен и е пристъпил към разпит на доведените от ищеца двама свидетели.

След като изслушал свидетелите, е открил производство по оспорване на „верността“ на писмено доказателство „..разпределителен протокол от м.януари 2013г.“; предоставил е възможност на ответника да доведе до разпит вече допуснатите трима свидетели, предоставил е възможност в двудневен срок ищецът да конкретизира въпросите си към съдебно-техническата експертиза и е посочил, че по допускането й ще се произнесе в з.з. като прецени относимостта й към предмета на делото.

Отново без да се произнася и да държи определение по направените искания за събиране на доказателства съдът най-общо е предоставил възможност на страните без срок и без посочено основание да изчерпят доказателствените си искания, след което отложил делото за 12.11.2013г.

Съдебното заседание за 12.11.2013г. е отсрочено в з.з. за нова дата, а именно 10.12.2013г.

В последствие страните са подали молби за изразяване на становище и искания по доказателствата, по които съдът се е произнесъл.

В едноседмичния срок от налагане на глобата ответникът е подал молба за отмяна на основание чл.92 ал.1 от ГПК, посочвайки, че липсва указание свидетелите по негов почин да бъдат доведени за разпит именно в първото с.з., а същевременно без да се произнася по искането на ищеца за разпит на свидетели, съдът е извършил такъв въпреки изричното искане на ответника свидетелите да се разпитат в едно с.з. Посочено е, че свидетелите при липса на указания не са доведени, тъй като за целта е следвало да отсъстват от работа. На следващо място е посочено, че с поведението си ответникът не е причинил неоснователно отлагане на делото, тъй като са направени други доказателствени искания и е необходимо провеждането на други процесуални действия.

С определение в з.з. на 24.10.2013г. съдът се е произнесъл по направените от ищеца искания за събиране на доказателства и е допуснал събирането на такива чрез експертиза. Същевременно в същото определение се  е произнесъл и по молбата за наложената глоба. Посочил е, че ответникът виновно не е изпълнил разпореждането на съда, опитвайки да извини поведението си с това, че събирането на гласни доказателства следва да се извърши с оглед становището на ищеца по определени факти. При това положение е приел, че няма как ответникът да не бъде санкциониран при наличието на неоснователни причини за отлагане на делото, така както е предвидено в чл.92а от ГПК. С оглед необходимостта делото да бъде отложено за събиране и на други доказателства съдът само е намалил размера на наложената глоба, като е изложил съображения, че „..глобата има дисциплиниращ ефект, в което се изразява и превенцията за страната за постигане на процесуална бързина и икономия на време“. Съдът следвало да се съобрази с тези обстоятелства, тъй като разглеждал делото си в определени времеви стандарти и следял за спазване и обезпечаване бързината на процеса, което било предвидено в „Европейските регламенти“ за бърз процес. В крайна сметка е приел, че глобата не следва да бъде отменяна, тъй като безспорно е налице и се доказва от всички процесуални действия, че ответната страна е бездействала в продължение на дълъг период от време, над два месеца, и с това е станала причина за отлагане на делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че частната жалба е основателна и следва да се уважи и обжалваното определение да се отмени по следните съображения:

Несъмнено в определението за налагане на глобата е налице съществено разминаване между фактически и правни основания, но с оглед конкретните мотиви на обжалваното определение и проследявайки развитието на процесуалните действия извършени по делото, се налага извода, че първоинстанционния съд е наложил глобата, с цел да санкционира конкретно поведение на ответника, изразяващо се в бездействие досежно събирането на допуснати от съда гласни доказателства.

За да обоснове определението си, с което по същество е отказано уважаване на молбата на ответника – подадена на основание чл. 92, ал. 1 от ГПК, първоинстанционният съд, изоставяйки основанието по „чл. 89, ал. 2 от ГПК“ (имайки предвид вероятно това по чл. 89, т. 2 от ГПК), е изменил размера на наложената глоба, като го е намалил, предвид наличието на поведение от страна на ответника, довело до отлагане на делото.

Поведението на ответника – жалбоподател в настоящото производство, изразяващо се в бездействие досежно инициативата да доведе в първото съдебно заседание допуснати с определението на съда свидетели, несъмнено налага отлагане на делото. Ангажирането на отговорността на ответника за това поведение чрез налагането на предвидената в чл. 92а от ГПК глоба е обусловено от закона с наличието на обстоятелства, въз основа на които да е възможно да се направи извод, че е неоснователно. Не е допустимо от гледище на посочената разпоредба необходимата до момента организация, осигуряваща настъпването на процесуална преклузия и приключването на делото в разумен срок, да бъде компенсирана със санкции – насочени за дисциплинизиране на страната към определено процесуално поведение, щом не може да се направи извод, че отлагането е неоснователно. Неоснователно отлагане на делото съответно е налице тогава, когато по делото от останалите участници в процеса, вкл. съда, са извършени всички други необходими процесуални действия, насочени към провеждане и приключване на устните състезания и кумулативно е налице отрицателната предпоставка да няма други обективни причини, които да са препятствали дължимото и добросъвестно процесуално поведение на страната.

В молбата по чл. 92, ал. 1 от ГПК жалбоподателят не се е позовал на наличието на внезапни и/или непреодолими за него препятствия за изпълнение на задължението да доведе свидетелите за разпит в проведеното съдебно заседание, но са изтъкнати, при това основателно други причини – довели до отлагането на делото, с оглед предоставената от съда възможност за посочване и събиране и на други доказателства и липсата на произнасяне по допълнително наведените от насрещната страна твърдения и направени доказателствени искания.

В стремежа си да напътства страните към определена процесуална активност, в случая съдът е предприел извършването на допълнителна и непредвидена в общия исков процес размяна на съдебни книжа преди първото по делото съдебно заседание, насочена към изясняване на фактическата страна на спора.  

Въпреки това, вкл. в първото по делото съдебно заседание, съдът макар и пристъпвайки към събиране на определени гласни доказателства, по допускането на които не се е произнесъл, отново е предоставил възможност на страните по чл. 144, ал. 1 от ГПК – указан е допълнителен срок за становище по направените в това заседание искания от насрещната страна и за посочване на други доказателства.

Ирелеватно за разрешаването на въпросите по настоящата частна жалба е доколко подобно процедиране на съда съответства на установеното концентрационно начало и принцип за разрешаване на делото в разумен срок – чл. 13 от ГПК. В основата на причините довели до отлагане на делото, обаче е именно така предоставените от съда и следващи една след друга възможности за страните да допълват твърденията и доказателствените си искания, включително след провеждането на първото по делото съдебно заседание. Следователно не може да се сподели извода, че отлагането е причинено от поведението на ответника и още по-малко, че е неоснователно в контекста на чл. 92а от ГПК. В обжалваното определение първоинстанционния съд сам е стигнал до извода, че делото е следвало да се отложи за извършването на други процесуални действия, поради което е следвало да отмени наложената глоба.

Водим от гореизложеното

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 2830/24.10.2013г., постановено по гр.д. № 1407/13г. по описа на РС – Сливен като неправилно и незаконосъобразно и вместо това

 

ОТМЕНЯ наложената на „СОКСЕТ“ ЕООД, ЕИК 119615040 с протоколно определение от 08.10.2013г. по гр.д. № 1407/2013г. по описа на РС – Сливен глоба в размер на 100лв.

 

Определението не подлежи на обжалване!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: