О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 28.01.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и  осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№654 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

          Образувано е по възражение, подадено от А.Д.С., Т.И.Д. и Д.И.Д., в качеството им на наследници на И. Д. С., починал на 16.04.2013г. – длъжник по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№390/2011г. по описа на СлРС.

            Подателите на възражението посочват, че като наследници на посочения длъжник са получили покана за доброволно изпълнение от ЧСИ П.Г., изпратена им на 11.11.2013г., от която разбрали за издадената против наследодателят им заповед за изпълнение. Приживе техният наследодател не им е споменавал за подобно задължение. Посочват, че наследодателят им не е могъл своевременно да узнае за заповедта за изпълнение и не е могъл своевременно да подаде възражение, поради особени непредвидени обстоятелства. Освен това настоящия адрес на наследодателят им не е този, на който е връчено съобщението. Посочват, че в периода от 20.01.2011г. до 22.02.2011г. И. С. е настанен в болнично заведение МБАЛ „Св. Георги“, гр.Пловдив, поради последващ курс на лъчетерапия на епифаринкс и регионалните лимфни възли. В това състояние той бил почти неадекватен, поради лъчетерапията, постоянно унесен, неспособен да разсъждава трезво. Това влошено здравословно състояние е било налице по време на връчване на заповедта за изпълнение и в срока за подаване на възражение срещу нея, т.е. длъжникът по обективни причини не е могъл да организира защитата си, като не е узнал, а и не е могъл да подаде възражение. Съобщението със заповедта били връчени на майка му – 74 годишна, страдаща от множество болести, в т.ч. очно заболяване, която не е разбрала какво е получила и не е осъзнала важността му, не е и уведомила никого за това. Освен това, с оглед необходимостта от лечение на онкологичното заболяване на наследодателят им в гр.Пловдив, същият е регистрирал на 05.08.2010г. настоящ адрес в гр.Пловдив. Поради изложеното молят въззивния съд да приеме, че са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от ГПК, да приеме възражението, спре изпълнителното производство и укаже на първоинстанционния съд да продължи съдопроизводствените действия по чл.415 от ГПК.

            Препис от възражението е връчен редовно на другата страна – кредитора „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, който в  законоустановения срок не е депозирал отговор.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по гр. д. №390/2011г. по описа на СлРС е образувано по реда на чл. 410 от ГПК по заявление на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, Поделение за пътнически превози Пловдив срещу длъжника И. Д. С.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед №302 от 28.01.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжника И. Д. С. да заплати в полза на заявителя сумата от 339,67 лева, представляваща дължимо обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, сумата 436,68лв., представляваща стойността на недоизносено работно и униформено облекло, лихва за забава в размер на 475,24лв. за периода от 19.05.2006г. до 24.01.2011г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2011г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 75лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на 07.02.2011г. на адрес: гр.С., ул.“А. С.“*-*, като е получена от майката на длъжника Т.К.. В законоустановения срок по чл.414 от ГПК възражение не е подадено по ч.гр.д.№390/2011г. на СлРС. На 25.02.2011г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист на кредитора, получен от негов представител на 19.04.2011г.

От 05.08.2010г. длъжникът И. Д. С. има настоящ адрес в гр.Пловдив, като постоянният му такъв е в гр.Сливен – този, на който е връчена заповедта за изпълнение.

През периода от 20.01.2011г. до 22.02.2011г. И. Д. С. е бил на лечение - лъчетерапия на епифаринкс и регионалните лимфни възли в Клиника по лъчева терапия със сектор радиоизотопна диагностика към МБАЛ „Св. Георги“, гр.Пловдив.

Майката на длъжника Т. С. К. е с 98% намалена работоспособност, поради редица заболявания, сред които „дегенерацио макуле лутее ет катарактасенилис инципиенс околи утр.“.

На 25.07.2013г. при ЧСИ П.Г. е образувано изп. дело №20138370400548 със страни: взискател „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и длъжник И. Д. С. въз основа на изпълнителен лист от 25.02.2011г. по ч.гр.д.№390/2011г. на СлРС. При образуването му било установено, че длъжникът е починал и ЧСИ Георгиев с разпореждане от 25.07.2013г. е конституирал неговите наследници, на които са изпратени покани за доброволно изпълнение, получени, както следва: на 19.11.2013г. от  А.Д.С. и Д.И.Д. и на 20.11.2013г. от Т.И.Д.. На починалия длъжник И. Д. С. не е изпращана покана за доброволно изпълнение по делото. Няма отбелязване върху изпълнителния лист относно образуването на друго предходно изп. дело при друг съдебен изпълнител.

            Възражението по настоящото дело е подадено на 02.12.2013г.    

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежни страни, имащи правен интерес /наследници по закон на починалия длъжник/ и в законово определения 1-месечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, поради което е допустимо. Съдът приема, че починалия длъжник не е узнал приживе за издадената заповед за изпълнение, тъй като той не е получавал лично никакви книжа, свързани с нея.            Разгледано по същество, възражението е основателно и като такова следва да се приеме от въззивния съд.

             Предвид така установеното от фактическа страна се налага извода, че към момента когато е извършано връчване на съобщението за издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК длъжникът И. Д. С. не е бил на адреса, на който е извършено връчването /негов постоянен адрес/, като е имал регистриран надлежно настоящ адрес в гр.Пловдив и към този момент той се е намирал на лечение – курс по лъчетерапия в Клиника по лъчева терапия със сектор радиоизотопна диагностика към МБАЛ „Св. Георги“, гр.Пловдив, с оглед онкологично заболяване, продължил един месец – от 20.01.2011г. до 22.02.2011г. и включващ времето на връчване на заповедта за изпълнение и двуседмичния срок за подаване на възражение. Поради това съдът приема, че длъжникът не е могъл поради особени непредвидени обстоятелства да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение и не е могъл да подаде възражение в законоустановения срок против нея, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 423, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, поради което на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК възражението следва да бъде прието, изпълнението да бъде спряно и делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражение, подадено от А.Д.С., Т.И.Д. и Д.И.Д., в качеството им на наследници на длъжника И. Д. С., починал на 16.04.2013г. срещу Заповед №302 от 28.01.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №309/2011г. по описа на Сливенски районен съд.

СПИРА изпълнението по изп. дело №20138370400548 по описа на ЧСИ П.Г., рег.№837 с район на действие – района на СлОС, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед №302 от 28.01.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №309/2011г. по описа на Сливенски районен съд.

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.