ОПРЕДЕЛЕНИЕ                                       

17.01.2014

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ЧЛИНОВЕ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като се запозна с докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 683  по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано частна жалба подадена на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК

В частната жалба на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД се твърди, че определението от 01.10.2013г. по гр.д. № 1232/13г. на РС – Сливен, с което в тежест на ищеца – частен жалбоподател, са възложени направените от ответника разноски в размер на 682 лв. е незаконосъобразно.

Изложени са доводи за прекомерност на възнаграждението от 682 лв. както к оглед цената на предявения иск така и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Производството е било прекратено поради отказ на ищеца от предявения иск с цена 249.74лв., а размера на договореното възнаграждение не е съобразен с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени обжалваното определение и, ако прецени, че се дължат разноски на ответната страна, възнаграждението да бъде определено съобразно чл. 78 от ГПК и Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В отговора на насрещната страна по частната жалба са изложени доводи за неоснователност, аргументирано с чл. 36 от ЗАдв. И §2 от Наредба № 1/2004г., според които присъденото възнаграждение не може да бъде по – ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочено е, че договореното възнаграждение е съобразено с претендирания от ищеца размер на задължението по ч.гр.д. № 574/2013г. – 925.88лв., представляващ цена на доставена и неплатена топлоенергия, за което по реда на чл. 410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение. Предявеният иск с цена от 249.74лв. е предявен на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и за дата на предявяването му се счита датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като размерът на възнаграждението е съобразен с претенцията в заповедното производство.

Въз основа на данните от гр.д. № 1232/2013г. на РС – Сливен, въззивният съд намира следното:

Частната жалба е допустима при наличието на правен интерес и основание предвидено в нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във р. С чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Гр.д. № 1232/2013г. на РС – Сливен е образувано по предявения от частния жалбоподател иск на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване вземане на ищеца спрямо ответника И.Г.Т. в размер на  236.32 лв. – неплатена цена за ползвана топлоенергия и мораторна лихва за забава в размер на 13,42 лв., както и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на сумите.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в която е оспорил предявения иск освен като недопустим, но и като неоснователен, като е претендирал и присъждане на направените деловодни разноски. Към отговора на исковата молба е приложено пълномощно за адв. Е.П. от Адвокатско дружество „П. и Калоянов“ за осъществяване на процесуално представителство по гр.д. № 1232/13г. на РС – Сливен и договор за правна помощ, с който е договорено и е отразено, че е заплатено възнаграждение в размер на 682 лв.

Във връзка с размера на цената на предявения иск, ответникът е изложил В отговора на исковата молба доводи за недопустимо изменение с оглед издадената заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 925.88лв. – главница, представляваща цена на доставена и неплатена топлоенергия, 782.92лв. – мораторна лихва за забава и разноски в заповедното производство – 43.50лв.

Първонистанционният съд е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание с определение от 01.07.2013г. постановено на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, като до провеждане на първото съдебно заседание по делото ищецът е подал молба, с която е заявил, че иска прекратяване на делото поради отказ на основание чл. 233 от ГПК. Съдът е уважил молбата и е прекратил делото с определение от 02.09.2013г., без да се произнесе по искането на ответника за присъждане на деловодни разноски.

Във връзка с прекратяването ответникът е подал молба за произнасяне по въпроса за разноските по делото, като съдът е уважил искането, без да връчи на насрещната страна препис от молбата за становище.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че частната жалба е основателна в частта относно присъденото възнаграждение за един адвокат над размера от 100 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като по въпроса за дължимите в производството разноски съгласно чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне във всеки акт, с който делото приключва в съответната инстанция.

В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд е приключило с определението за прекратяване от 02.09.2013г., с което, въпреки изричното искане на ответника, съдът не е разгледал претенцията му за разноски – направена с отговора на исковата молба. Поради липсата на произнасяне ответникът допълнително е поискал съдът да присъди направените от него разноски, която молба по аргумент от разпоредбата на чл. 81 от ГПК, следва да се счита подадена на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 248 от ГПК е озаглавена „Изменение на решението в частта за разноските“, като в първата алинея е предвидена възможност за страната да поиска допълване или изменение на решението в частта относно разноските в срока за обжалване на решението.

Следователно, съдът е следвало да спази разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК и да връчи препис от молбата на насрещната страна, което не е сторено и обективно ищецът е имал възможност да направи възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 4 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение едва в частната жалба, поради което същото следва да се счита своевременно заявено.

Разгледано по съществото си, то е и основателно по следните съображения:

В конкретния случай размерът на договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, надхвърля шест пъти минималния размер предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и интереса по делото, който се определя от цената на предявените искове – в случая общо 249.74 лв. Неоснователни са доводите в отговора на частната жалба както за това, че интереса в случаите по чл. 422, ал. 1 от ГПК се определя от размера на задълженията по издадената заповед за изпълнение, така и по въпроса за обвързаността на съда от разпоредбата на § 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Размерът на интереса, респективно - цената на предявения иск, се определя от ищец чрез петитума на исковата молба, с който се определят и рамките на защитата на ответника. Съответно при посочена от ищеца цена на исковете от общо 249.74лв., минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразен с правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при интерес до 1000 лв. – 100 лв.

Що се отнася до въпроса за приложението на разпоредбата на § 2 от ДР на същата Наредба, изрично и задължително в  ТР № 6 от 06.11.2013 по т. д ТД № 6/2012 г на ОСГТК и е разяснено, че съдът не е обвързан от трикратния размер на предвиденото в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да извърши преценка за прекомерност както с оглед цената на предявения иск, така и с оглед фактическата и правна сложност по делото.

Както вече се посочи и по-горе, договореният от ответника размер на възнаграждението от 682 лв., надхвърля два пъти цената на предявения иск, като липсват обективни данни с оглед неговата фактическа и правна сложност, които да обосновават договарянето му над размера от 100 лв., предвиден при наличието на правен интерес до 1000лв. вкл.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определението от 01.10.2013г. постановено по гр.д. № 1232/2013г. на РС – Сливен В ЧАСТТА, с която ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД, ЕИК 119004654 е осъден да заплати на ответника И.Г.Т., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение над размера от 100 лв. (сто лева) до пълния размер от 682 лв., като

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника И.Г.Т., ЕГН ********** за осъждането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД, ЕИК 119004654 да му заплати деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение над размера от 100 лв. (сто лева) до пълния размер от 682 лв. поради прекомерност на договореното възнаграждение за един адвокат.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН“ ЕАД, ЕИК 119004654 за отмяна на определението от 01.10.2013г. постановено по гр.д. № 1232/2013г. на РС – Сливен в останалата му част като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението подлежи не подлежи на касационно обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: