О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр. Сливен, 06.06.2014г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                             

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МАРЕВА

                  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

 

в присъствието на секретаря ………………

като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч. възз. гр.д. № 688 по описа за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 във вр. чл.419 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от  Х.С.С. против Разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на заповед № 3289/17.10.2012г. по ч.гр.д. № 4967/2012г. на СлРС.

В частната жалба се твърди, че в Раздел І, т.2 от Договор № 20174290/02.08.2010г. за предоставяне на временна държавна помощ за подпомагане на земеделски производители на селскостопанска продукция с цел съхраняване на стопанствата при настоящата финансова и икономическа криза е посочено, че Фондът подпомага съответното стопанство в зависимост от вида и броя на животните в него, съответно за крави от 10 до 20 броя, като предоставя сумата от 1500 лева. Във връзка с това през 2010г. частния жалбоподател е декларирал притежаването на 10 крави /описани по ушни марки/. В декларация от 2011г. частния жалбоподател декларирал притежаването на 15 крави /описани по ушни марки/.

Твърди се още, че в Заповед № РД 20-47/05.06.2012г. издадена от Министъра на земеделието и храните е посочено, че съгласно становище от 07.05.2012г. на Българската агенция по безопасност на храните при въвеждане в информационната система на данни на животно с ид. номер BG200086674 е допусната техническа грешка, която по - късно е отстранена. Поради това е отменен частично отказа на ДФ „Земеделие“ за изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2010г. и преписката върната за произнасяне по същество.

Твърди се още, че в заповед № РД 20-47/05.06.2012г. на Министъра на земеделието и храните погрешно е направен извод, че Х.С. за кампания 2009г. е поддържал оторизан брой животни  - 9 броя, при задължение да поддържа не по –малко от 10 броя. Грешката се дължала на това, че отново не е отчетена фактическата грешка при изписване на номера на животното с ид. номер BG200086674.

Навеждат се възражения за липса на основание на претендираната сума, тъй като не са представени доказателства за неизпълнение на задълженията по договора и настъпване на изискуемост на същите.

Предвид изложеното, от съда се иска да постанови отмяна на Разпореждането за незабавно изпълнение и отмяна на заповед № 3289 за изпълнение на парично задължение, издадена на 17.10.2012г. по ч.гр.д. № 4967/2012г. на СлРС.

Частната жалба е връчена на ДФ „Земеделие“, който в законоустановения срок е депозирал отговор по нея. В същия се изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Посочва се, че представеното извлечение, което е основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение представлява извлечение от счетоводните книги, по смисъла на чл.418, т.2 от ГПК. В същото е конкретизиран размера на вземането, произтичащо от неизпълнение на Договор  № 20174290 от 02.08.2010г. и е подписано от лицата, представляващи заявителя. В този смисъл се явява годно основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, респ. изпълнителния лист. Моли въззивния съд да остави без уважение депозираната частна жалба.

След анализ на изложеното в частната жалба, отговора по нея и представените доказателства по ч.гр.д. № 4967/2012г. на СлРС, настоящия въззивен състав намира за установено следното:

На 16.10.2012г. Държавен Фонд „Земеделие“ е депозирал пред СлРС заявление по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника Х.С.С. за парично вземане в размер на 1 500лева – главница, лихва за забава в размер на 333.85 лева за периода от 09.08.2010г. до 15.10.2012г. и законната лихва, считано от 16.10.2012г. до окончателното изплащане на задължението. Посочва се, че връщането на предоставените парични средства се иска на осн. т.10 от раздел 5 от Договор № 20174290/02.08.2010г., съгласно която при неспазване на задълженията по т.6 и т.7 от договора вземането на Фонда става изискуемо и земеделския производител възстановява получените средства, заедно със законната лихва от датата на получаването им.

Представено е извлечение от задължение по партидата на длъжника водена в ДФ „земеделие“, в което са вписани претендираните задължения, надлежно подписано от Изпълнителен директор, Главен счетоводител и началник отдел „ПСМП“. Представен е и Договор № 20174290/02.08.2010г. за предоставяне на „временна държавна помощ за подпомагане на земеделски производители на селскостопанска продукция с цел съхраняване на стопанствата при настоящата финансова и икономическа криза“.сключен между страните. Изпратено е писмо , съдържащо покана за доброволно заплащане, връчено чрез отказ за получаване на 16.10.211г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение на задължението, връчена на 16.07.2012г.

С разпореждане от 17.10.2012г. СлРС е уважил заявлението на ДФ „Земеделие“ и разпоредил издаването на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Издадена е заповед № 3289/17.10.2012г. и изпълнителен лист, получен на 28.06.2013г.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника от ЧСИ П. Руйчева, рег. № 835 КЧСИ на 04.12.2013г.

На 16.12.2013г. е депозирано възражение от длъжника и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419, ал.2 от ГПК.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи :

Частната жалба, в частта и насочена срещу разпореждането за незабавно изпълнение, е допустима, подадена в законоустановения срок от легитимирано лице. Налице е изискуемата предпоставка за обжалване на разпореждането, визирана в чл.419 ГПК, а именно - възражение срещу самата заповед за изпълнение /чл.419, ал.2 ГПК/.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу Разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане – чл.418, ал.2 от ГПК. Тъй като съдът извършва проверката чрез преглед на документа от външна страна, претендираното от заявителя вземане трябва да е подкрепено от съдържанието на документа, въз основа на който заявителят може да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване.

     В конкретния случай заявителя ДФ „Земеделие“ е представил документ имащ характера на извлечение от счетоводните книги , водени при него, съгласно чл. 27, ал.2 от ЗПЗП. В случая се касае за частна държавно вземане по смисъла на чл.164, ал.4 от ДОПК, като представеният документ, съдържа необходимите реквизити /издател, основание, подпис, печат/. Същите го правят годен от външна страна да удостовери възникването и съществуването на процесните парични задължения на длъжника към заявителя, както и годно основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 от ГПК. Налице са условията на чл. 418, ал.1 от ГПК и съдът правилно е постановил незабавно изпълнение на заповедта и издал изпълнителен лист.

В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува. За производството по чл.418, документът по чл.417 ГПК има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него право, подлежащо на изпълнение. Данни стоящи извън документа по чл.417, могат да се ползват само при условията на разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК, която в случая е неприложима.

Самата заповед за незабавно изпълнение не подлежи на самостоятелно обжалване, освен в частта й за разноските, поради което формулираното в частната жалба искане за нейната отмяна следва да бъде оставено без уважение. Възраженията на частния жалбоподател, касаещи основанието на вземането, следва да бъдат разгледани в инициираното исково производство по реда на чл. 422 от ГПК, но не и в настоящето производство.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, настоящия въззивен съдебен състав на Сливенски окръжен съд

                                 О П Р Е Д Е Л И:

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х.С.С. с ЕГН ********** *** против Разпореждане от 17.10.2012г. за незабавно изпълнение и отмяна на  Заповед № 3289/ 17.10.2012г. издадена по ч.гр.д. № 4967/2012г. на СлРС.

           Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ :