О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 13.01.2014 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                         СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов  гр. д. N 690  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

       Производството  Е ОБРАЗУВАНО по частна жалба срещу определение № 351/30.10.2013 г. по гр. д. № 132/2013 г. на РС – Котел, с което е прекратено производството по гражданското дело като недопустимо и е осъден ищеца да  заплати на  ответните страни направените по делото разноски.

       Подадена е частна жалба от ищеца, в която се заявява, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно като е нарушен материалния закон и съдопроизводствените правила и е нарушено правото на защита.  Сочи се , че неправилно съдът е приел, че ищецът е само суперфициар, а не и собственик на имота, Като не се е съобразил с приложената по делото регулация.  Освен това съдът  неправилно е приел, че искът не е предявен  от или срещи всички собственици на имотите със спорна граница помежду си.  Поради това се иска да бъде отменено определението и делото да бъде върнато на районния съд, който да продължи съдопроизводствените действия.

       Пред районния съд е бил предявен  иск по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР от ищеца, който твърди, че притежава отстъпено право на строеж върху имот, като за същият имот има съставен  акт за държавна собственост, а в последствие имотът е актуван като общинска собственост. Твърди също ,че при извършена справка в Агенцията по кадастър е установил несъответствие на площта на имота, съгласно отстъпеното му право на строеж и тази която е била заснета. Така ищецът е твърдял, че при изготвяне на кадастралната карта е била допусната грешка при заснемане на кадастралната граница между два поземлени мота. Поради това е искал да бъде постановено решение, с което да се уважи претенцията му относно поправката в кадастралната карта.

       Ответниците са оспорвали твърденията на ищеца, като едно от възраженията е ,че процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР е Община – Котел, която е собственик на земята и която е учредила правото на строеж. Поддържали са, че най-малкото искът следва да бъде предявени  от собственика на земята и от суперфициара.

       В срока за отговор посочената като ответник Община - Котел е оспорила основателността и допустимостта на предявения иск. Поддържа че легитимиран да предяви иска е собственикът на земята

, а освен това твърденията на ищеца, че е станал собственик на част от парцела, са неоснователни, тъй като придаваемата към имота част от съседен имот не може да се придобие по давност.

       С посоченото определение райнонният съд е прекратил производството по делото като недопустимо, като е приел че ищецът е твърдял, че е суперфициар на имота, за който се твърди , че неправилно е нанесена границата.  Искът по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР обаче може да установява права само в отношения между собстевници на съседни имоти.  Поради това искът следва да бъде предявен от или срещу всички собственици на имотите със спорна граница, тъй като собствениците имат качеството на задължителни ниебходими другари. Посочил е че ищецзът разполага с правен интерес да предяви този иск, но той  е следвало да го предяви съвместно с Община – Котел, която е носител на правото на собственост върху имота. Посочил е , че собственикът на земята и носителят на ограниченото вещно право на строеж са задължителни необходим другари в производството по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР, тъй като кадастралната граница не следва да бъде установявана спрямо тях по различен начин.

       Изводите на съда са законосъобразни и обосновани. Несъмнено е , че собственикът на земята и суперфициара са задължителни необходими другари в производството при предявен иск по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР.  В тази насока е и задължителната практика на ВКС на РБ, която е посочена и от  районния съд. Районният съд няколкократно е давал възможност на ищеца да отстрани нередовността в исковата молба, което обаче не е било сторено. Поради това изпълнявайки задължението си да следи служебно за допустимостта на предявения иск, съдът правилно е констатирал, че искът не е предявен от всички необходими другари или най-малкото не е поискано конституирането на такъв при предявяването на исковата молба, с което правилно и законосъобразно е достигнал до извода, че  производството следва да бъде прекратено като недопустимо.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №  351/30.10.2013 г. по гр. д.№ 132/2013 г. на Районен съд – Котел.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: