О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 07.01.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА М.

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка М. въззивно ч.гр.д.№691 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена  от С.М.Д., М.И.К. и Б.И.Б. чрез пълъномощника им адв.Ю.Я. против Определение №3244 от 04.12.2013г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№4123/2013г. по описа на същия съд, с което не е допуснато обезпечение на предявен иск по чл.124 от ГПК от С.М.Д., М.И.К. и Б.И.Б. против ДФ „Земеделие“ чрез спиране на изп. дело №95/2011г. по описа на ДСИ при СлРС.

            Жалбоподателите намират атакуваното определение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочват, че са представили писмени доказателства относно изпълнението на основното задължение по договора относно запазване и поддържане на постоянен брой декларирани животни в продължение на 2 години. Намират посочения от районния съд като недоказан факт на държане на животните от сина на починалия длъжник И.Д. за ирелевантен. Считат, че са приложили достатъчно доказателства, от които да се установи вероятната основателност на предявения иск, като е налице и обезпечителна нужда, с оглед предприемането на действия по принудително изпълнение по образуваното изпълнително производство, което обуславя и подходящността на поисканата от тях обезпечителна мярка. Поради това молят съда да отмени атакуваното определение, като незаконосъобразно и неправилно.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Районен съд – гр.Сливен е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземане на ответника ДФ „Земеделие“ в размер на 12479,86лв. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№6791/2010г. на СлРС и дължимо по силата на сключен Договор за предоставяне на помощ за закупуване на фураж за изхранване на животни млечно направление от 02.04.2008г. Наведените с исковата молба възражения за недължимост на вземането е изпълнение на договорните задължения от страна на наследодателя им по договора.

            Към исковата молба са представени договора от 02.04.2008г., удостоверение за наследници, анкетни карти и договор за дарение на 32бр. животни от 01.02.2009г.

            Няма представени доказателства относно твърдението за образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по принудително изпълнение против ищците.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.      Разгледана по същество е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

            При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецезира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.      

            Съдът намира, че предявеният иск по чл.124, ал. от ГПК е допустим. На този етап от производството и представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства не може да се направи извод, че същият е вероятно основателен. Настоящия състав намира, че представените с исковата молба писмени доказателства не са убедителни по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК. Следователно в случая следва задължително да бъде определена гаранция, но само в случай, че са налице и другите две кумулативни предпоставки за допускане на исканото обезпечение.

            Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като се извлича от поведението на ответника. Трябва да е налице реална опасност, в резултат на предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила решение. В случая обезпечителната нужда се обосновава с образуване на изпълнително производство и предприемане по него на действия по принудително изпълнение, но доказателства в тази насока няма ангажирани. Налице е само твърдение, неподкрепено с доказателства, поради което съдът намира, че обезпечителната нужда не е установена.

При липса на обезпечителна нужда въобще не следва да се преценява поисканата от молителя обезпечителна мярка.

Поради изложените съображения, съдът намира, че искането за допускане на обезпечение не следва да се уважава поради липса на установена обезпечителна нужда.

 

 

 

Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, то атакуваното определение следва да бъде потвърдено.           

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА Определение №3244 от 04.12.2013г., постановено по гр.д.№4123/2013г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.