О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 07.01.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№1 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, гр.София чрез пълномощника му адв.Д. против Разпореждане №1073 от 18.11.2013г. на Котелски районен съд, постановено по ч.гр.д.№452/2013г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено искането на молителя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 1410лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.

            Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение следва да се представят при евентуално възразяване от длъжника до приключване на производството по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК. От друга страна посочва, че възнаграждението е заплатено на 21.11.2013г., за което представя доказателства – фактура и извлечение от банкова сметка ***. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането в обжалваната му част.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Котелски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, гр.София чрез пълномощника му адв.Д. против Г.А.Е., с което наред с главницата и мораторната лихва е направено искане за присъждане на разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Към заявлението е приложен договор за правна защита и съдействие от 30.10.2013г., в който е посочено договорено възнаграждение в размер на 1410лв., като е посочено, че същото е изплатено по посочената в договора банкова сметка *** „СЖ Експресбанк“, офис Сливен. Доказателства за плащането по банков път не са представени със заявлението. 

            С атакуваното Разпореждане Разпореждане №1073 от 18.11.2013г. постановено по ч.гр.д.№452/2013г. Котелски районен съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение в частта относно адвокатското възнаграждение като неоснователно. В мотивите си съдът е приел, че не са представени доказателства за извършено плащане, като простото отбелязване в договора, че сумата е платена не доказвало плащането по банков път. 

Разпореждането е връчено на заявителя на 27.11.2013г., като в законоустановения и указан едноседмичен срок - на 04.12.2013г. /с пощенско клеймо от 03.12.2013г./ е подадена разглежданата жалба против него.

С частната жалба е представена фактура №215/01.11.2013г. за сумата 1415лв. без ДДС и 1698лв. с ДДС – правни услуги по договор /без индивидуализация/ и история на сметка на Адвокатско дружество „Д. и Данчева“ при „СЖ Експресбанк“, относно извършен на 21.11.2013г банков превод по сметката на дружеството на сумата 1698лв. от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, гр.София с посочено основание адв. хонорар по фактура 215 от 01.11.2013г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, т.1 съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път задължително се представят доказателства за това.

В случая безспорно е договорено заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път. Следователно, с оглед задължителните указания, дадени с посоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, е задължително представяне на доказателства за това плащане. Правилно районният съд е посочил, че посочването в договора за извършено плащане е недостатъчно. Доказателствата за плащане следва да се представят с подаването на заявлението по чл.410 от ГПК пред районния съд, тъй като той разглежда и се произнася по искането за присъждане на разноски. Неоснователно е възражението в жалбата, че доказателства следва да се представят само при евентуално възражение от страна на длъжника и то в последващо производство по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК. Пред районния съд доказателства за плащане не са представени и правилно и законосъобразно същият е отказал издаване на заповед за изпълнение за адвокатския хонорар, поради недоказване на заплащането му.

Следва да се отбележи, че от представеното извлечение от сметка на Адвокатско дружество „Д. и Данчева“ е видно плащане на адвокатски хонорар на 21.11.2013г., т.е. след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /направено на 04.11.2013г./ и след постановяване на обжалваното разпореждане от 18.11.2013г. Следователно претендираното адвокатско възнаграждение към момента на искането – 04.11.2013г. не е било заплатено и не е следвало присъждането му.

От друга страна следва да се отбележи, че от представените с въззивната жалба доказателства не се установява по безспорен начин плащането именно на процесното адвокатско възнаграждение, тъй като цитираната в банковия документ фактура №215/01.11.2013г. е за сумата от 1415лв. без ДДС при претендирано и уговорено възнаграждение 1410лв., като в нея не е индивидуализиран договора, по който се дължи това плащане. Не е безспорно установено, че плащането по фактурата, направено на 21.11.2013г. е на възнаграждението по договора за правна защита от 30.10.2013г. относно гр. дело срещу длъжника Г.Е..

 

 

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1073 от 18.11.2013г., постановено по ч.гр.д.№452/2013г. по описа на Котелски районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлено искането на молителя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 1410лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.