О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

 

гр. Сливен, 07.01.2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 10 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Обжалвано е разпореждане, с което е уважена молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и чл. 418 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на спогодба с нотариална заверка на подписи, относно парични задължения.

Частният жалбоподател- поръчител на основния длъжник, твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като съдът не е направил пълна и обстойна проверка на представеното споразумение и погрешно е приел, че то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Твърди, че кредиторът претендира цялото задължение на главния длъжник, тоест – не е имало плащания и според уговорката, задължението е станало незабавно изискуемо. Поради това, още на 31.05.2012г. е започнал да тече преклузивният срок в защита на поръчетиля – по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, който е изтекъл на 30.11.20102г., и тъй като към заявлението не е представено доказателство, че кредиторът е предявил иск срещу длъжника в този период, то отговорността на поръчителя-частен жалбоподател е преклудирана. Заявява, че като не е съобразил това обстоятелство, РС е постановил неправилно разпореждане, което моли да бъде отменено и вместо това заявлението бъде оставено без уважение по отношение на поръчителя и издадения изпълнителен лист бъде обезсилен спрямо него.

Частната жалба е подадена в срока и заедно с подадено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.

В законовия срок е постъпил отговор от насрещната страна, която оспорва частната жалба като неоснователна, развива съображения относно липсата на настъпила давност по смисъла на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 419 ал. 2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417. В случая частният жалбоподател твърди, че като поръчител на основния длъжник по споразумението, послужило за основание за издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК, отговорността му е погасена, поради наличие на хипотезата на чл. 147 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 147 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД прогласява, че поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.

Настоящият случай, приведен към тази норма, показва съвпадение с изискванията на закона.

Само по себе си паричното задължение на частната жалбоподателка произтича от договора за поръчителство, инкорпориран в писменото споразумение от 0501.2012г., с нотариална заверка на подписите, сключено между кредитора, основния длъжник и нея, при условията, приети в него. Доколкото главното задължено лице е носителят на материалноправното парично задължение, прието от страните, с разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД се регламентира своеобразна защита на поръчителя, чието задължение има акцесорен характер, и осъществяването му е поставено в зависимост от бездействие на кредитора по отношение на главния длъжник за определен период от време. Така, за да се прецени дали такова е налице и отговорността на поръчителя е отпаднала, следва да се определи дали е започнал да тече регламентираният от закона срок, от кой момент, и дали в неговите рамки кредиторът е извършил предвиденото правно действие.

Според разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, 6-месечният срок започва да тече „от падежа” на главното задължение, тоест – от момента на неговата изискуемост. В конкретния случай е видно, че страните са уговорили, че „при положение, че длъжникът изпадне в забава – изцяло, или отчасти – при заплащането на която и да е от погасителните вноски, цялото вземане на кредитора става незабавно изискуемо в пълен размер и кредиторът разполага с право да се снабди с изпълнителен лист за цялата неизплатена част от сумата.“

Така формулираната уговорка показва, че предстрочната изискуемост на задължението или остатъка от него не става автоматично – в момента на настъпването на забава по някоя от вноските. След като е предвидена хипотеза, при която длъжникът може да заплати изцяло или само частично някоя вноска и то която и да е от тях, това само по себе си предполага, че кредиторът може да понесе повече от една забава без да санкционира длъжника. Изрично е посочено, че кредиторът, при определените условия, разполага с право да се снабди с изпълнителен лист - тоест – от неговата воля зависи дали ще упражни и кога, това свое право.

Предвид това се установява, че само с факта на неплащане на една или повече вноски с настъпил падеж, без упражнено от страна на кредитора на правомощието да направи вземането предсрочно изискуемо, такава предсрочна изискуемост не е настъпила.

Така, по свое усмотрение, считайки, че са изпълнени условията на т. ІV от споразумението, кредиторът е подал на 01.11.2013г. заявление по чл. 417 от ГПК пред СлРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист солидарно против главния длъжник и поръчителя /частната жалбоподателка/. Едва с това си действие, съгласно еднозначната и препотвърдена практика на ВКС, той е упражнил правомощието си да направи вземането изискуемо и от този момент започва да тече шестмесечният срок, в който той трябва да предяви иск срещу длъжника, тъй като в този момент е настъпил „падежът” на задължението по смисъла на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД.

По този начин, обаче, кредиторът, подавайки заявлението по чл. 417 от ГПК, едновременно е и изпълнил изискването за предявяване на иск против длъжника, срещу когото е поискано, наред с поръчителя, издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Законодателят е приравнил по значение момента на подаване на заявление с този на подаване на искова молба, доколкото правото за това съществува за кредитора в латентно състояние /ако няма възражение, не се налага предявяване на иск/. Кредиторът не може да бъде задължен да търси всяко свое парично вземане непременно чрез исково производство, щом за него са налице условията за осъществяването му по облекчения ред на заповедното производство. Не може да се ограничи или предопредели правото на кредитора по настоящото споразумение на избор на способ за защита, за да се изпълни буквално изискването по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД чрез стеснително и изолирано тълкуване на волята на законодателя.

В подкрепа на това виждане е и практиката на ВКС и съдилищата /Опр. № 59/18.01.2013г. ч.т.д.№ 737/12г. І т.о./, които, по същия аргумент, отказват да издадат заповед за изпълнение на банка против поръчител, ако заявлението е подадено след изтичане на 6-месечен срок от датата, на която вземането е станало изискуемо, ако в договора е предвидено автоматично настъпване на изискуемостта при осъществяване на определен юридически факт.

Поради това не може да се приеме, че е прекратено поръчителството поради бездействие на кредитора по договора след падежа, както регламентира нормата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, следователно представеният документ по чл. 417 т. 3 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на заповед и изпълнителен лист.

Дали и каква част от погасителните вноски са заплащани от длъжника, следва да бъде доказано в производството по установителния иск, ако такъв бъде предявен от кредитора, с оглед подаденото от длъжника-поръчител възражение.

Ето защо въззивният съд намира частната жалба за неоснователна и следва да я остави без уважение. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с постъпилото възражение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т.В.И. ***, против разпореждане от 04.11.2013г.  по ч.гр.д.№ 4188/13г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: