О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 14.01.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№23 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена „Гаранционен фонд”, гр.София против Определение от 13.12.2013г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№2419/2013г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца Гаранционен фонд за привличане на Б.Б. И. като трето лице - помагач на негова страна.  

            Жалбоподателят „Гаранционен фонд”, гр.София твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че неговия правен интерес е в това да се докаже, че е получено обезщетение за претърпените неимуществени вреди само от ГФ, но не и от ответника, каквото твърдение има в отговора на исковата молба. В случай, че съдът отхвърли иска му срещу ответника и се докаже, че Б. И. е получил обезщетение за едни и същи вреди от едно събитие два пъти, ГФ ще разполага с иск по чл.55 от ЗЗД за недължимо платено. Поради това моли съда да отмени обжалваното определение и да допусни по делото да бъде привлечено като трето лице помагач на страната на ищеца лицето Б.Б. И..

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Ж.И.Ж., който в  законоустановения срок е представил отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Не било установено наличието на правен интерес от исканото привличане. Факта, за доказването на който Гаранционния фонд иска привличани – получаване на обезщетение само от ГФ, счита, че може да бъде надлежно доказан чрез оспорване истинността на представената по делото декларация от 04.02.2008г. и не е обусловен правен интерес от привличането на трето лице помагач за установяване на това обстоятелство. Освен това за Б. И. не биха настъпили благоприятни последици ако иска бъде уважен, нито неблагоприятни такива – ако бъде отхвърлен.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Районен съд – гр.Сливен е сезиран с предявени от Гаранционен фонд – гр.София против Ж.И.Ж. обективно кумулативно съединени искове по чл.288, ал.12 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждането на Ж.Ж. да заплати на ищеца сумата от 5000лв., представляваща платено на пострадал от ПТП обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 917лв., представляващо платено на пострадал от ПТП обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

            Твърдението на ищеца Гаранционен фонд е че е изплатил посочените обезщетения на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ на пострадалите лица, както следва: 5000лв. на Б.Б. И. и 917лв. на Н.С.Г.. Ответникът Ж. е виновен за ПТП, като е управлявал МПС без действаща застраховка „Гражданска отговорност“.

            Към исковата молба са представени писмени доказателства относно плащането на обезщетенията по заведената в ГФ преписка по щета.

            По делото е постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба от страна на ответника Ж., който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че не дължи претендираните суми, тъй като е изпълнил деликтната си отговорност и е обезщетил пострадалия Б. И. за причинените му вследствие на ПТП неимуществени вреди. В подкрепа на това си твърдение представя два броя декларации с нотариална заверка на подписите.

            Във връзка с това възражение с молба от 21.11.2013г. ищеца Гаранционен фонд – София прави искане по чл.219, ал.1 от ГПК за привличане на Б.Б. И. като трето лице-помагач на негова страна. С допълнителна молба от 04.12.2013г. по разпореждане на съда, ищеца уточнява правния си интерес от привличането с необходимостта да се установи обстоятелството дали пострадалия – третото лице е получил извън платеното от него обезщетение и обезщетение от ответника.

            С атакуваното определение, държано в проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 13.12.2013г. съдът е оставил искането за привличане на трето лице помагач без уважение, като неоснователно, поради липса на правен интерес от привличането както за Гаранционния фонд, така и за лицето, тъй като за лицето не биха настъпили благоприятни последици, ако иска бъде уважен, нито пък неблагоприятни – ако бъде отхвърлен.

            Частната жалба против определението е подадена на 18.12.2013г.         

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.      Разгледана по същество, същата е основателна и като такава следва да се уважи.

            Искането на ищеца е допустимо и своевременно направено – в срока по чл.219, ал.1 от ГПК. Въззивният съд намира същото и за основателно.

Привличането е конституиране на трето лице като подпомагаща страна не по негов почин, а по воля на една от главните страни и то независимо от неговата воля. То е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна и преди всичко цели при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес, воден между нея и привлеченото лице. Безспорно за допустимостта на привличането трябва да е налице правен интерес. Интерес е налице тогава, когато решението по висящ процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице, като такъв е налице и когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице. При привличането привличащата страна трябва да има интерес от привличането.

В настоящия случай безспорно за ищеца – Гаранционен фонд е налице интерес от привличане на лицето Б. И., на което е заплатил обезщетение за неимуществени вреди, с оглед твърдението, че такова е платено на лицето - пострадал от ПТП и от ответника по делото. Ищецът има интерес третото лице да му помага в процеса именно във връзка с това твърдение на ответника и най-вече има интерес при евентуално неблагоприятно за него решение – отхвърлително, да го обвърже със силата на мотивите, за да обезпечи своето положение при един евентуален последващ процес по иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, който би предявил срещу третото лице.

С оглед изложеното, съдът намира, че искането за допускане привличането на трето лице-помагач на страната на ищеца е основателно и следва да се уважи.

Тъй като правните изводи на двете инстанции не съвпадат, то атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо него въззивният съд следва да постанови ново, с което да допусне привличане и да конституира лицето Б.Б. И. като трето лице-помагач на страната на ищеца.

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ Определение от 13.12.2013г., постановено по гр.д.№2419/2013г. по описа на Сливенски районен съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца Гаранционен фонд за привличане на Б.Б. И. като трето лице - помагач на негова страна, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

           

ДОПУСКА ПРИВЛИЧАНЕ и КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал. 1 от ГПК, Б.Б. И. с ЕГН ********** *** *-*, като трето лице - помагач на ищеца Гаранционен фонд - София.

 

Връща делото на Сливенски районен съд за продължаване на процесуалните действия.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                   2.