О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 14.01.2014 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 26 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено исково производство поради недопустимост на исковете и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят обжалва определението, като заявява, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че по делото не е дадена възможност на ответниците да ангажират доказателства, касаещи издаването на техните актове във връзка с изпълнение на техни служебни задължения в качеството им на прокурори, за да се ползват от т.н. функционален имунитет по чл. 132 от КРБ. Претенциите били за техни лични действия и се искало ангажиране на личната им отговорност. Жалбоподателят заявява, че преди да прецени дали действията на ответниците попадат в обхвата на цитираната норма, следвало да му даде възможност да конкретизира в какво качество е предявил иска срещу ответниците и да конкретизира действията им, представляващи деликт. В определението липсвал анализ от къде съдът установява, дали искът е насочен за извършени от ответниците действия във връзка с изпълняваната от тях длъжност на лица, ползващи се с функционален имунитет, или се твърдят виновни действия извън служебните такива за заеманата длъжност. Частният жалбоподател счита, че постоянната съдебна практика е приела, че функционалният имунитет на може да избави от гражданска отговорност ответник, който е извършил „лични виновни действия“. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и върне делото на СлРС. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я отхвърли.

На първо място допустимостта на иска е фундаментална предпоставка за образуване на исково производство и на разглеждане подлежат само допустимите искове. Проверката по допустимостта е служебна дейност на съда и не зависи от волята на ответниците, поради което е несъстоятелно оплакването на частния жалбоподател, че съдът не им е дал възможност да ангажират доказателства във връзка с действията си. Събирането на доказателствени средства е процесуална дейност, която се осъществява в хода на допустим процес.

На второ място, определянето дали искът, с който съдът е сезиран, е допустим, се извършва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и с оглед заявеното искане. Съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба дефинира вида и параметрите на търсената защита и когато то е ясно и пълно, това дава на съда знание как ищецът сам характеризира спорното право. Едва след това съдът определя има ли правна хипотеза, в която да се вмества спорното правоотношение и дали съответната правната норма предвижда някакви лимитативни условия, за да прецени има ли съвпадение с конкретния казус.

В случая, от начина, по който е изложил фактическите си твърдения, хронологията на настъпване на събитията и обстоятелствата, от които черпи правата си, е несъмнено, че ищецът релевира като увреждащи го действия на ответниците, извършени единствено в качеството им на наблюдаващи прокурори и провежда причинна връзка между претърпените от него вреди само с осъществени от тях действия по служба. Това е достатъчно, за да се активира правилото на чл. 132 от КРБ.

Вярно е, че всяко физическо лице, независимо от изпълняваната от него длъжност, включително прокурор, носи лична гражданска деликтна /както и наказателна/ отговорност за действията си, с които накърнява чужди права, когато извършването на тези действия не е във връзка със службата му, а те са генерирани от личната им свобода на избор на поведение. В случая, както бе посочено, правопораждащите според ищеца факти, не излизат извън кръга на служебните правомощия на двамата ответници, като срещу тези действия има други способи за защита – например – инстанционният контрол. Разпоредбата на чл. 132 от КРБ оставя извън обсега на отговорността за непозволено увреждане, каквато се търси от ищеца, служебните действия на ответниците. Единственото изключение изисква наличие на умишлено престъпление от общ характер, за каквото не са инвокирани твърдения и липсват данни.

Неоснователни са оплакванията  в частната жалба, че първоинстанционният съд не е посочил от къде е установил дали искът е насочен срещу ответниците за извършени от тях действия във връзка с изпълняваната от тях длъжност или извън нея. Както бе споменато по-горе, данни за това какво иска ищецът от съда и на какво основава искането си, се извличат от съдържанието на документа, с който се сезира правораздавателния орган и интелектуалният му анализ представлява възприемане на лексическото, семантичното и граматическо съдържание, което се привежда към правните норми. Ищецът сам е посочил еднозначно и недвусмислено от какво счита, че произтичат накърнените му права, чиято защита търси и настоящата инстанция намира, че РС правилно е възприел съдържанието на исковата молба и отразените в нея обстоятелства. Не е необходимо допълнително изясняване, тъй като фактологията е изобилна, пълна, конкретна и дава точна характеристика на отношенията, които ищецът иска да бъдат разрешени от съда.

Като е констатирал съответствие със забранителна норма от най-висш ранг, СлРС правилно е счел предявените в условията на пасивно субективно съединяване частични искове по чл. 45 от ЗЗД с цена 1000лв. за недопустими, върнал е исковата молба  и е прекратил образуваното производство като недопустимо.

Поради това частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3309 от 10.12.2013г. по гр.д. № 4770/13г. на СлРС.

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване с оглед цена на частичните искове под 5000 лв.

 

                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: