ОПРЕДЕЛЕНИЕ№                                      

Гр. Сливен, 12.02.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

СТЕФКА МИХАЙЛОВА,

 

като се запозна с докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д.№ 29 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството  е образувано по частна жалба  на основание чл. 396, ал. 1 от ГПК и се разглежда по реда на чл. 396, ал. 2 от ГПК

Частната жалба е подадена от адв. С. като пълномощник на Д.С.П. против определение № 757/26.11.2013г. по гр.д. № 780/2013г. на РС – Нова Загора. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно и неправилно, т.к. не са налице предпоставките за допускането на обезпечението.

Аргументират се, че не е налице обезпечителна нужда не е налице и не са налице предпоставките на чл. 391 от ГПК. Предявеният иск не е подкрепен с убедителни доказателства като не е съобразено, че до момента преминаването на ищците до собствената им сграда е осъществявано през регулационната граница, което е недопустимо. Предявеният иск е за осигуряване достъп на ищците до сградата и прилежащ терен в имота на ответниците, какъвто до сега не им е отказван, не са възпрепятствани и същите са заградили с дървена ограда част от имота на ответниците. На следващо място се поддържа, че изграждането на ограда по регулационната граница не би попречило по никакъв начин на осъществяване на предявеното от ищците право на достъп, който следва да се осъществява през имота на ответниците, а разрешението за строеж е влязло в сила. Съгласно одобрен и влязъл в сила ЧКЗСП за парцели ХІV и ХV в кв. 61 по плана на гр. Нова Загора достъпа на ищците до сградата се осъществява през проход от южната граница на парцел ХV, от което те са обвързани.

Макар и във връзка с правното основание, което се определя от съда, в частната жалба се поддържа, че защитата на правата на ищците следва да е по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, а не по чл. 64 от ЗС, което не е съобразено при постановяване на определението.

Предвид посоченото поддържа, че не би могло да се направи извод за наличие на убедителни доказателства за допускане на обезпечението и не е налице обезпечителна нужда, поради което се иска отмяна на обжалваното определение и издадената въз основа на него обезпечителна заповед.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна по жалбата не е подала отговор.

Частната жалба е допустима при условията на чл. 274 ал. 1 т.2 от ГПК, във вр. чл. 396 ал.1 от ГПК.

Въз основа на представените с нея доказателства се установява следното:

Производството по гр.д. № 780/2013г. по описа на РС – гр. Нова Загора е образувано по предявения от Ж. П. Ж. и М.Г.Ж. иск против Д.С.П., А.С.Ж. и В.Д.П. за определяне право на преминаване на ищците през имота на ответниците за достигане до собствената на ищците сграда и осигуряване на прилежащ към нея терен за обслужването й.

Така предявените права са основани на твърдението, че ищците са собственици на сграда с ид. № 51809.501.1480.3 по договор за прехвърляне на право на собственост срещу издръжка и гледане, сключен с нот. акт № 180, т. ІV, н.д. № 1532/1975г. на Нотариус при РС – Нова Загора, като имота, в който е построена - ид. № 51809.501.1480 е собственост на оветниците. До сградата си ищците достигали преминавайки през регулационната граница между имота на ответниците и съседен имот – ид. № 51809.501.1478 – собственост на първия ищец.

Ответниците се снабдили с разрешение за строеж № 08-111 от 24.09.2013г., което е влязло в сила, след  като със заповед № 47/08.11.2013г. на Началника на РДНС жалбата на ищците против издаденото разрешение за строеж е оставена без уважение.

При тези данни, молбата на ищците за допускане на обезпечението чрез спиране изпълнението на издаденото в полза на ответниците разрешение за строеж, е уважена по съображение,      че изграждането на оградата ще затрудни правото на ищците  да ползват сградата си с ид. № 51809.501.1480.3, което наред с убедителните доказателства досежно вероятната основателност на предявения иск изпълва условията за допускане на обезпечението чрез така поисканото от ищците обезпечителна мярка

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че частната жалба е основателна.

Обезпеченият с обжалваното определение иск за определяне правото на ищците да ползват имота на ответниците и да си служат с него доколкото е необходимо с оглед правото им на собственост върху сградата с ид. № 51809.501.1480.3 е допустим и е вероятно основателен, тъй като няма спор относно правото на собственост.

Предявеният иск е за съдебно администриране на граждански права като чл. 389, ал. 2 от ГПК определя допустимостта на обезпечението по всички видове искове. Съобразно петитума на исковата молба неговото правно основание е по чл. 64 от ЗС и с оглед безспорните права на страните върху имотите, отхвърлянето му като неоснователен е обусловена единствено в хипотезата на последното предложение на същата разпоредба – наличието на нещо друго – установено с акта на прехвърляне на правото на собственост постройката, от което и двете страни да са обвързани, но такива данни няма по делото.

Следва да се посочи по аргументите, касаещи наличието на одобрен и влязъл в сила частичен квартално застроителен и силуетен план относно процесните имоти, че същия няма отношение към начина на ползване на самите имоти и е задължитилен, доколкото с решението по предявения иск относно режима на ползване на служещия имот е недопустимо изменението на съществуващото фактическо положение.

При евентуалната липса на убедителни доказателства обезпечението съгласно чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК е допустимо и при условията на чл. 180 и чл. 181 от ГПК, но уважаването на молбата е обусловено и от друга предпоставка, която не е съобразена от първоинстанционния съд: Посочената от ищеца обезпечителна мярка следва да е подходяща и ограничаването правата на ответника е допустимо само с оглед и доколкото е необходимо за упражняване на предявените от ищците права. В този смисъл е основателно възражението в частната жалба, че правото на ищците да преминават именно по начина - посочен в обстоятелствената част на исковата молба, е обвързано с претендирането и защита на сервитутно право (на  преминаване), упражняването на което да е препятствано от изграждането на оградата съгласно издаденото разрешение за строеж чрез негаторен иск, но предявеният иск не е такъв.

Допуснатото смешение между негаторния иск по чл. 109 от ЗС и предявени иск на съдебна администрация по чл. 64 от ЗС е довело до незаконосъобразност на допуснатото обезпечение, т.к. макар и във връзка със сходни фактически обстоятелства тези искове имат за предмет на правна защита различни права. Предвид това посочената от ищците и допусната от съда обезпечителна мярка не обезпечава упражняването на правото на ищците да ползват имота на ответниците и да си служат с него с оглед използването на постройката според нейното предназначение и така предявените с исковата молба права не се засягат от действията на ответниците във връзка с изпълнението на издаденото на ответниците разрешение за строеж № 08-111 от 24.09.2013г.

С оглед гореизложеното обжалваното определение следва да се отмени и издадената въз основа на него обезпечителна заповед от 26.11.2013г. да бъде обезсилена и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК молбата за допускане на обезпечението на предявения иск чрез спиране изпълнението на разрешение за строеж № 08-111 от 24.09.2013г. да се отхвърли като неоснователна.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 757/26.11.2013г. по гр.д. № 780/2013г. по описа на РС – гр. Нова Загора и ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на това определение ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД от 13.06.2012г. като

 

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Ж.П.Ж., ЕГН ********** И М.Г.Ж. ЕГН ********** за допускане на обезпечение на предявения от тях иск за определяне на достъп до собствената им жилищна сграда с ид. № 51809.501.1480.3, находяща се в имота на ответниците с ид. № 51809.501.1480 по КК на гр. Нова Загора ЧРЕЗ посочената обезпечителна мярка – „спиране изпълнението на издаденото в полза на ответниците разрешение за строеж № 08-111 от 24.09.2013г. за построяване на ограда в третата част, където е предвидено телена ограда по граница със съседен имот - ид. № 51809.501.1478 по КК на гр. Нова Загора като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

       ЧЛЕНОВЕ: