О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 21.01.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

С. МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия С. Михайлова въззивно ч.гр.д.№31 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от Д.Г.Б. против Определение от 19.11.2013г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3707/2013г. по описа на съда, с което е прекратено производството по делото поради отказ от предявените искове и е осъдена ищцата Д.Б. да заплати на ответника „Ресурсен център за подпомагане интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – Сливен“ разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 450лв.

Частният жалбоподател обжалва цитираното определение само в частта, с която е осъден да заплати разноски на ответника. В прекратителната му част определението на СлРС е влязло в сила.

            Жалбоподателката Д.Г.Б. твърди, че определението в частта относно разноските е незаконосъобразно и противоречи на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ВКС. Посочва, че претенцията й по делото е за отмяна на незаконно уволнение и е трудово дело. Съгласно т.16 от ТР 6/2012г. на ВКС минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела, дори и с определен материален интерес се определя по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/204г. на ВАС. В случая липсва фактическа и правна сложност на спора. Поради това моли съда да отмени обжалваното определение относно присъдените на ответника разноски и да постанови ново, с което да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размера предвиден в Наредба №1/2004г. С допълнително заявление, с оглед дадено от СлРС указание, жалбоподателката уточнява, че не е правила искане по чл.79, ал.5 от ГПК, тъй като с молба от 11.11.2013г. е поискала прекратяване на делото, поради отказ от исковете, за което не се иска съгласието на другата страна и по тази причина не се е явила и в насроченото на 19.11.2013г. съдебно заседание.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – „Ресурсен център за подпомагане интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – Сливен“, която в  законоустановения срок е депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло частната жалба. Посочва, че частната жалба всъщност представлява искане по чл.78, ал.5 от ГПК, което е недопустимо на този етап от производството. Искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност може да се направи най-късно в последното съдебно заседание и е недопустимо да бъде въвеждано след постановяване на съдебния акт. Посочва, че до съдебното заседание ищцата е можела да се уведоми за размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, респ. в молбата си за отказ от исковете да включи и възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което не е сторено. Счита, че е недопустимо сезирането на въззивния съд с искане за намаляване на присъдените разноски, тъй като срокът за заявяване на същото е до приключване на делото в първа инстанция. На следващо място посочва, че жалбата е и неоснователна, тъй като защитата по предявените искове чрез изготвяне на този етап на подробен и правно аргументиран отговор, ангажиране на доказателства и участие в съдебно заседание, изисква много по-голяма процесуална активност от тази на ищцата. Поради това моли съда да остави без разглеждане частната жалба като недопустима или да я остави без уважение като неоснователна.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Сливенски районен съд е бил сезиран с предявени от Д.Г.Б. против „Ресурсен център за подпомагане интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – Сливен“ при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ. 

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника е депозирал такъв чрез надлежно упълномощен представител по пълномощие – адв.С.Г. от САК.

С разпореждане от 30.10.2013г. районният съд е изготвил доклад по делото и е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание за 19.11.2013г. Ищцата е получила призовката за насроченото съдебно заседание на 31.10.2013г.

На 11.11.2013г. по делото е постъпило заявление от ищцата Б., която моли съда на основание чл.233 от ГПК да прекрати делото, поради отказ от иска.

В проведеното на 19.11.2013г. ищцата не се е явила и не е изпратила процесуален представител. Ответника е представляван от адв.Г., която след като съдът е докладвал постъпилото заявление е направила искане за присъждане на направените по делото разноски.

С протоколно определение от 19.11.2013г. СлРС е прекратил производството по делото, поради отказ от предявите искове на основание чл.233 от ГПК и е осъдил ищцата Д.Г.Б. да заплати на ответника „Ресурсен център за подпомагане интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – Сливен“ на основание чл.78, ал.4 от ГПК сумата от 450лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, но е недопустима.

            С оглед изложените в частната жалба съображения и направеното с нея искане, съдът констатира, че на практика тя представлява искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на ответника на по-нисък размер на направените от него за адвокатско възнаграждение разноски. С жалбата не се атакува самото процесуалното действие на съда - присъждане на разноски на ответника при прекратяване на производството, каквито са дължими съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, а се иска само намаляване на техния размер.

Жалбоподателката  намира присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и моли за намаляването му до размера, посочен в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се позовава на т.16 от ТР 6/2012г. от 06.11.2013г. на ВКС.

В хода на първоинстанционното производство жалбоподателката – ищца не е направила искане по чл.78, ал.5 от ГПК. Такова е можела да направи едновременно с подаване на молбата си за прекратяване на производството по делото, поради направен от нея отказ от исковите претенции, както и след това до приключване на съдебното заседание по делото пред Районен съд – Сливен, за което тя е била редовно призована и в което съдът се е произнесъл по молбата й и е прекратил производството, поради направения от нейна страна отказ от исковете.

Искането по чл.78, ал.5 от ГПК следва да се направи пред съда, разглеждащ делото в съответната инстанция най-късно до приключване на последното по делото съдебно заседание – в случая съд. заседание на 19.11.2013г. Производството по делото е спорно, исково производство, с участие на две насрещни страни и въпросното искане следва да се направи своевременно. Правото на страната да направи такова искане след приключване на производството по делото пред първата инстанция е преклудирано. Недопустимо е искане по чл.78, ал.5 от ГПК да се прави за първи път пред въззивната инстанция.

Поради това, съдът намира подадената частна жалба, явяваща се всъщност единствено искане по чл.78, ал.5 от ГПК, за недопустима. Като такава съдът следва да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото.   

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от Д.Г.Б. *** против Определение от 19.11.2013г., постановено по гр.д.№3707/2013г. по описа на Сливенски районен съд, като недопустима.

 

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№31/2014г. по описа на Сливенски окръжен съд, поради недопустимост на жалбата.

 

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                              

                                                                                              2.