ОПРЕДЕЛЕНИЕ                                       

19.02.2014г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ЧЛИНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като се запозна с докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 43  по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано частна жалба подадена на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 4 и ал. 5 от ГПК

В частната жалба на адв. Г. М. като пълномощник на Н.И.С. против протоколно определение от 13.12.2013г. по гр.д. № 2950/13г. на РС – Сливен, с което доверителката й като ищца в първоинстанционното производство е е осъдена да заплати на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Изложени са съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, аргументирани с неправилното приложение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща минимален размер на възнаграждението по трудови дела не по-малко от минималната работна заплата за страната, но този размер се отнасял само за случаите, когато делото е разгледано и съдът се е произнесъл по същество. Съдът следвало да съобрази, че делото е прекратено поради оттегляне на исковата молба като не е било необходимо дори съгласието на ответника за това. В този случай разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следвало да се прилага за пълния предвиден размер.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени обжалваното определение.

В отговора на насрещната страна по частната жалба са изложени доводи за неоснователност, аргументирани с правото на ответника по чл. 78, ал. 4 от ГПК и липсата на критерий при определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение, който да е съобразен с развитието на делото. Цитирана е съдебна практика.

Въз основа на данните от гр.д. № 2950/2013г. на РС – Сливен, въззивният съд намира следното:

Частната жалба е допустима при наличието на правен интерес и основание предвидено в нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Гр.д. № 2950/2013г. на РС – Сливен е образувано по предявените от частната жалбоподателка против „РОЖЕЕ ВАДЕН БЕРХЕ БГ“ ЕАД искове за отмяна на уволнението на ищцата като работничка при ответника по трудов договор, за възстановяването й на работа и за изплащане на обезщетение за оставане без работа.

С подадения отговор на исковата молба от ответника е представен договор за правна помощ, в който е посочено че е платено в брой договореното възнаграждение в размер на 310 лв., какъвто е размера и на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ.

В първото по делото съдебно заседание пълномощника на ищцата е поискал прекратяване на делото поради оттегляне на исковата молба, а пълномощника на ответника от своя страна е поискал присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед възраженията на ищцата и аргументите на ответника, първоинстанционния съд е уважил искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като определение от е мотивирано с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и правото на ответинка по чл. 78, ал. 4 от ГПК

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като по въпроса за дължимите в производството разноски съгласно чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне във всеки акт, с който делото приключва в съответната инстанция.

В конкретния случай размерът на договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение е съобразено и е в рамките предвиденото с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за трудови дела в случаите, когато освен иск с определен материален интерес са предявени и искове за отмяна на уволнението и възстановяване на работа.

Доводът в частната жалба за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение под размера на предвиденото в чл. 7, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователен и е в противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, според която при намаляване при прекомерност съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението, но само до предвидения в същата наредба минимален размер. Иначе казано, аргументите за намаляване на разноските за възнаграждение на един адвокат по съображения за прекратяването на делото без решаването му по същество още в първото съдебно заседание, са основателни но само за случаите, когато възнаграждението е уговорено над предвидения от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер и е прекомерно с оглед продължителността и сложността на делото.

Обстоятелството, че в случая страната е договорила възнаграждение, което не надвишава предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, не дава основание за намаляването му под този размер, само с оглед прекратяването на делото в първото съдебно заседание. При постановяване на обжалваното определение съдът правилно е приложил закона – чл. 78, ал. 4 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.12.2013г. по гр.д. № 2950/2013г. по описа на Районен съд – Сливен относно дължимите от ищцата разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК като правилно и законосъобразно

 

Определението не подлежи на касационно обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: