О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 31.01.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№65 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от Р.С.Р. чрез пълномощника му адв.Б. против Разпореждане №17313 от 12.12.2013г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№5246/2013г. по описа на съда, с което е върната искова молба вх.№26004/21.12.2013г., подадена от Р.С.Р. и е прекратено производството по делото, като недопустимо.           Жалбоподателят Р. счита, че разпореждането е незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че правилно районният съд, въпреки дадената от него квалификация, с оглед изложените обстоятелства е приел, че се касае до възражение по смисъла на чл.423 от ГПК, но не е имал компетентността да приеме, че не е спазен срока за подаването му. Счита, че районният съд е бил длъжен да изпрати възражението за разглеждане на въззивната инстанция. Посочва, че е разбрал за задължението от касиерката в края на м.ноември 2013г., когато била направена удръжка от заплатата му. На датата 15.11.2013г. покана за изпълнение получила касиерката. Посочва, че на него не му е връчвана покана за доброволно изпълнение, заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Това, че бил уведомен от касиерката за запора, не означавало, че е уведомен за наличието на водено заповедно производство и за възможностите да оспорва задължението. Счита, че съдът неправилно е приел, че е пропуснал срока по чл.423 от ГПК и е прекратил производството по делото. Посочва, че е налице ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, което препятствало възможността му да оспори вземането по нея, поради което възражението следва да бъде уважено. Моли съда да отмени разпореждането на СлРС и да реши спора по същество, като уважи възражението му за ненадлежно връчване на книжата по ч.гр.д.№2641/2012г. на СлРС и даде указания по чл.415, ал.1 от ГПК

            Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Сливенският районен съд е сезиран с искова молба по чл.424 от ГПК, като с оглед изложените в обстоятелствената част факти – оспорване на вземането на ответника по издадена в заповедно производство по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК заповед за незабавно изпълнение, като погасено по давност и направеното до съда искане – признаване за установено, че оспорените от него суми са недължими, поради изтекла погасителна давност, съдът приема, че действително СлРС е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.424 от ГПК. До този извод е достигнал и районният съд. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че единственото наведено от ищеца твърдение за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение – изтекла в полза на длъжника погасителна давност, не е новооткрито обстоятелство, което не е могло да му бъде известно до изтичане на срока за възражение, по смисъла на чл.424, ал.1 от ГПК. Погасителната давност не е такова обстоятелство и правилно и законосъобразно районният съд е прекратил производството по делото като недопустимо.

Настоящата инстанция не приема, че исковата молба, с която районния съд е сезиран всъщност е възражение по чл.423 от ГПК. Както бе посочено от обстоятелствената част и от петитума на исковата молба безспорно се прави извода, че се касае до предявен иск по чл.424 от ГПК, който обаче е недопустим по изложените съображения. Недопустимо е жалбоподателят с частната жалба се опитва да промени изцяло характера на молбата, с която районният съд е сезиран.

Следва да се отбележи, че с оглед направените с частната жалба твърдения за невръчване на заповед за изпълнение и покана за доброволно изпълнение от страна на съдебния изпълнител за длъжника – жалбоподател, все още не е започнал да тече, респ. не е изтекъл срока за подаване на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл.414, ал.2 от ГПК. Този срок започва да тече от момента на връчване на заповедта за незабавно изпълнение от съдебния изпълнител /чл.418, ал.5 от ГПК/ и следователно докато не е връчена същата срокът не е започнал да тече и за длъжника не е изчерпана възможността да подаде възражение пред заповедния съд по чл.414 от ГПК и да направи съответни искания пред него по чл.420 от ГПК, т.е. длъжникът разполага с възможността да направи възражение по чл.414 от ГПК, тъй като срока за това не е изтекъл /доже не е започнал да тече/. Следователно жалбоподателят не е бил лишен от възможност да оспори вземането по смисъла на чл.423 от ГПК и едно възражение по този ред до въззивния съд /каквото съдът приема, че не е направено с подадената искова молба/ на този етап би било недопустимо, като преждевременно подадено преди да е изчерпана възможността за подаване на възражение по чл.414 от ГПК.  

С оглед изложеното, съдът намира, че районният съд правилно и законосъобразно е прекратил производството по гр.д.№5246/2013г., като недопустимо. Обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №17313 от 12.12.2013г. постановено по гр.д.№5246/2013г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.