О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр. Сливен, 24.02.2014г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ :  ХРИСТИНА МАРЕВА

 

          СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

в присъствието на секретаря ………………

като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч. възз.гр.д. № 77 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение по чл. 415 ал. 2 от ГПК, с което е обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично задължение и издадения по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК въз основа на нея изпълнителен лист.

Частният жалбоподател твърди, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение само от някои от солидарните длъжници, а именно – от О.Й.А., от К.Й.А. и от Р.Й.С.. От останалите солидарни длъжници възражение не било подадено, поради което заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист произвеждат действие и не би следвало да бъдат обезсилени.

Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно атакуваното определение и задължи районния съд да издаде изпълнителен лист.

Няма постъпили отговори на частната жалба.

След като се запозна с материалите по ч.гр.д. № 529/2013г. на НзРС, въззивният съд намира за установено следното :

Производството по ч.гр.д. № 529/2013г. на НзРС е образувано по заявление на ТД „Банка ДСК“ ЕАД - София по чл. 410 от ГПК против длъжниците по договор за банков кредит  З.А.А., О.И.Д., Х.А.Д., В.И.Д., В.Й.С., О.Й.А., К.Й.А., К.Й.А. и Р.Й.С..

Съдът е уважил заявлението и е издал заповед № 518/28.08.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил горепосочените лица да заплатят солидарно на заявителя претендираните суми.

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК възражение до НзРС са подали О.Й.А., К.Й.А. и Р.Й.С.. От останалите солидарни длъжници възражение не е подадено. С разпореждане от 29.10.2013г. НзРС е указал на заявителя, че може да предяви в едномесечен срок установителен иск относно вземането си и го е предупредил, че ако не представи в срок доказателства, че е сторил това, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

В посочения срок по делото не са представени доказателства за изпълнение на дадените към заявителя указания.

С атакуваното определение № 822 от 16.12.2013г. НзРС е приел, че съобщението с указанията е връчено надлежно на 04.11.13г. и в едномесечния срок не са представени доказателства да е предявяван иск по чл. 422 от ГПК, поради което е обезсилил изцяло заповед № 518/28.08.2013г. и прекратил производството по делото.

Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав на СлОС намира следното от правно естество :

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Разгледана по същество се явява частично основателна и следва да се уважи.

Лицата по отношение на които е издадена заповедта за изпълнение, са солидарни длъжници, като тази правна фигура има материалноправно значение и определя характера на задължението им. Престацията, извършена от кой да е от тях, ползва всички останали и може да ги освободи от задължението към общия кредитор.

Подаването на възражение по реда на чл. 215 ал. 2 от ГПК обаче, представлява процесуално действие, като законът позволява само в определени случаи извършването на такова действие от едно от лицата, участващи на едната страна в производството, да има ефект и да ползва и останалите.

В случая, по отношение на частното производство длъжниците, макар и солидарни, не са необходими или задължителни другари – всеки от тях може да противопостави, както с възражението, така и в евентуалното исково производство, свои собствени правоизключващи, правопогасяващи или правопрекратяващи факти, които не касаят останалите. Подаването на възражение от страна на единия длъжник нито замества волеизявленията на останалите длъжници, нито ги лишава от правото сами да подадат възражения.

Единствено този длъжник, който е подал своевременно и надлежно възражение по чл. 215 ал. 1 от ГПК може да получи съответната защита, като само спрямо него се активира алтернативата за провеждане на исково производство или обезсилване на заповедта и изпълнителния титул. Правната норма не е предвидила ефектът да се разпростира и върху бездействалите длъжници, и те следва понесат последиците на влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Така, в случая, НзРС неправилно е обезсилил изцяло заповедта за незабавно изпълнение, след като е било подадено възражение само от трима от длъжниците.

Определението по отношение на лицата З.А.А.,  Х.А.Д., В.И.Д., В.Й.С., О.Й.А., К.Й.А., както в частта за обезсилване, така и в частта за прекратяване, е неправилно и следва да се отмени като такова. В останалата част, по отношение на подалите възражение длъжници О.Й.А., К.Й.А. и Р.Й.С., атакуваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                      

 

ОТМЕНЯ определение № 822 от 16.12.2013г. по ч.гр.д. № 529/13г. на НзРС В ЧАСТТА, с която е обезсилена заповед № 518/28.08.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 529/13г. на НзРС и е прекратено производството по същото дело по отношение на З.А.А.,  Х.А.Д., В.И.Д., В.Й.С., О.Й.А., К.Й.А., като НЕПРАВИЛНО.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 822 от 16.12.2013г. по ч.гр.д. № 529/13г. на НзРС в останалата му част, с която е обезсилена заповед № 518/28.08.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 529/13г. на НзРС и е прекратено производството по същото дело по отношение на О.Й.А., К.Й.А. и Р.Й.С..

 

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

 

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: