О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.02.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на седми февруари, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 87 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от адв. Н., в качеството му на пълномощник на Е.К.Д., Х.К.Х., А.К.Ч., Е.К.С., Б.К.Ч. и К. К. Ю., всички ищци по гр.д. № 11/2014г. по описа на СлРС. Обжалва се разпореждане № 138/10.01.2014г., с което е отказано освобождаването на ищците от заплащане на д.т. и разноски по делото. В жалбата се сочи, ч(е това разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдебните изводи изложени в него не кореспондират с представените по делото доказателства, а именно декларация за материално и гражданско състояние. Съдът неправилно не бил обсъдил поотделно за всеки ищец възможността да внася д.т., да плаща разноски. Твърди се, че при анализ на възможностите на всеки един от ищците да понася разноски по делото всички или част от тях биха били освободени от заплащането на такса разноски.

         Съдът констатира, че на 09.01.2014г. пред СлРС е била депозирана искова молба от посочените по-горе жалбоподатели против К.Н.А., Р.Х.А. и К.Х.Н.. Правната квалификация на иска е по чл.135 от ЗЗД във вр. с чл.124 от ГПК. Искането е да се постанови решение, с което да се обяви спрямо страните поделото недействителността на сключения на 19.08.2011г. договор за покупко-продажба на 696/1560 ид.ч. от поземлен имот № ІІІ-44 в кв.VІ на с.Градско общ.Сливен ведно с намиращите се в него сгради. Ведно с исковата молба бил представен и нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93 от 19.08.2011г., касаещ продажбата на процесния поземлен имот с находящите се в него сгради. На стр.2 от същия е посочено, че данъчната оценка на имота към 19.08.2011г. е в размер на 4015,20 лева. С документите, придружаващи исковата молба, не е представена данъчна оценка на имота.

         Ищците са депозирали декларации за материално гражданско състояние и са поискали да бъдат освободени от заплащането на държавна такса и разноски.

         Ищцата Е.К.С. е декларирала, че получава месечен доход от заплата в размер на 365,00 лева, а съпругът й получава месечен доход в размер на 560,00 лева от пенсия.

         К.К.Ю. е декларирала, че е вдовица. Получава месечен доход от заплата в размер на 377,00 лева и притежава жилище от 90кв.м., находящ се в с.Жълт бряг.

         Б.К.Ч. е декларирал месечен доход от сезонна работа в размер на 400,00 лева, че съпругата му получава възнаграждение в размер на 185,00 лева и че осигурява издръжката на още двама души, без обаче да е посочил, че същите са непълнолетни. В декларацията е посочено, че притежава л.а. „Ситроен” с година на производство 1999г. и жилище с площ от 140кв.м., находящо се в с.Градско.

         А.К.Ч. е посочил в декларацията, че получава месечен доход в размер на 800,00 лева от пенсия, че съпругата му се издържа от него и че издържа още един син, безработен, но не е посочил той да е непълнолетен. В декларацията е отразено, че молителят притежава жилище от 100кв.м. в с.Градско, както и два леки автомобила „ВАЗ 2106” от 1986г. и „Газ 66” от 2002г.

         Х.К.Х. е декларирала, че не получава доход и се издържа със съпруга си от неговата пенсия, която е в размер на 500,00 лева. Декларирано е че издържат и безработен син, за който обаче не е посочено да е непълнолетен. Семейството й притежава жилещ от 100кв.м. в с.Бяла паланка.

         Е. К.Д. е посочила в декларацията си, че получава 520,00 лева от заплата, че е вдовица и издържа безработна дъщеря, за която обаче не е посичал да е непълнолетна. Деклараторката притежава жилище с площ от 90кв.м., находящо се в с.Новачево.

         С разпореждане № 138 от 10.01.2014г. първоинстанционният съд е отказал да освободи ищците от внасяне на д.т. и разноски.

         Разпореждането е било връчено на пълномощника им на 15.01.2014г. и в законноопределения срок на 22.01.2014г. е била депозирана процесната частна жалба.

         Пред настоящата инстанция не се  събраха допълнителни доказателства.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         В разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК е посочено, че такса и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. В настоящия случай единствените данни, които касаят имущественото състояние на жалбоподателите са попълнените от тях декларации за имуществено състояние. По отношение на жалбоподателката Е.С. съдът намира, че няма основание да бъде освободена от заплащане на д.т. и разноски, тъй като получавания от нея и съпругът й доход в общо размер на 925,00 лева позволява спокойно заплащане на разноски.

         По отношение на К.Ю. съдът намира, че същата е в състояние да заплаща д.т. и разноски, тъй като притежава жилище, не й се налага да плаща наем за ползване на такова и получава месечен доход над минималната работна заплата за страната.

         По отношение на Б.Ч. съдът намира, че същият има възможност да заплаща държавна такса, тъй като получава около 400,00 лева на месец, доходи получава и съпругата му, притежава лек автомобил, както и голямо жилище и не му се налага да заплаща наем. Деклараторът не е посочил, че трябва да осигурява издръжка на непълнолетни деца, а единствено е посочил на двама души, за които ако се приеме, че са пълнолетни следва да се грижат сами за себе си.

         По отношение на А.К.Ч. съдът намира, че искането му за освобождаване от заплащане на д.т. и разноски е неоснователно, тъй като получава значителен доход в размер на 800,00 лева месечно, притежава голямо жилище, един ле и един товарен автомобили и няма доказателства,  че се грижи за непълнолетен член на семейството.

         По отношение на Х.Х. съдът намира, че няма основание за освобождаване от заплащане на такси и разноски, тя със съпруга си притежават собствено жилище и един сравнително добър доход месечно. Няма данни да се грижат за непълнолетен член на семейството.

         Не са налице основания за освобождаване от държавна такса и разноски и на Е. Д., която притежава собствен недвижим имот, получава добър месечен доход 520,00 лева и няма данни да се грижи за непълнолетен член на семейството.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателите не следва да бъдат освобождавани от заплащане на държавна такса и разноски, макар да не е представена актуална справка относно размера на данъчната оценка на процесния имот, предвид на която би се определила и цената на предявения иск, по делото има данни, че по всяка вероятност тя ще бъде в размер на посочената в нот.акт от 2011г., а именно 4015,20 лева, при който случай държавната такса би била около 160,60 лева и всички ищци спокойно биха могли да я заплатят заедно.

         Изводите на въззивната инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

         Предвид гореизложеното,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 138/10.01.2014г. по гр.д. № 111/2014 г. на Сливенския РС, с което  е отказано освобождаването от държавна такса и разноски на ищците по делото, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: