О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 11.02.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на единадесети февруари, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 89 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от Гл.юриск.Г. – пълномощник на „Банка ДСК” ЕАД – София против определение от 18.12.2013 г. по ч.гр.д. № 609/2013 г. по описа на НЗРС, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 601/30.09.2013 г. и е прекратено ч.гр.д. № 609/2013 г.  В жалбата се твърди, че това определение е незаконосъобразно, сочи се че заповедта за изпълнение е издадена не срещу починалия длъжник, а срещу наследниците му, които са били съответно индивидуализирани с приложено по делото удостоверение аз наследници. Твърди се, че са били налице основания за изискуемост на вземането, получено от В. И. П. – наследодател на лицата посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като длъжници. Моли се да се отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно, както и да се задължи РС – Нова Загора да издаде изпълнителен лист по посочената заповед по чл. 410 от ГПК.

         В законния срок не е депозиран отговор на частната жалба.

         Пред настоящата инстанция не се  събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 17.11.2011 г. В. И. *** получил кредит в размер на 800 лв. от „Банка ДСК” клон Нова Загора. По договора за кредит било уговорено условие за заплащане на   отделните договорни вноски.

         На 16.03.2013 г. В. П. починал и оставил за свои законни наследници преживялата си съпруга И.С.П., три дъщери – К.Н., Г.И. и Г.И., както и един син А. И.. За м. 04, 05, 06 и 07. 2013 г.  дължимите погасителни вноски за погасяване на кредита не били  заплащани. По този начин вземането по кредита станало изискуемо.

         На 26.09.2013 г. пред РС – Нова Загора било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в което като длъжници били посочени наследниците на В. П., както и качеството им на наследници на кредитополучателя. Към заявлението за издаване на  заповед по чл. 410 от ГПК било представено и удостоверение за наследници, договор за кредит за текущо потребление, извлечение от счетоводните книги на „банка ДСК”.

         На 30.09.2013 г. била издадена заповед № 601 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която било разпоределено И.П., К. Н., Г.И. , Г.И. и А. И. в качеството им на наследници на В. И. П. – кредитополучател, да заплатят солидарно на заявителя-кредитор ТД „Банка ДСК” ЕАД сумата от 443.89 лв. главница по банковия кредит , ведно с договорените лихви и разноските по събиране на вземането.

         На 18.12.2013 г. в закрито с.з. било постановено обжалваното определение № 839, с което при извършена служебна проверка от съда същият приел, че неправилно е издал исканата заповед за изпълнение, тъй като тя била против длъжник, който е починал към момента на депозиране на заявлението и не е бил съответно жив към момента на издаване на заповедта за изпълнение. Съдът изложил съображения, че липсва процесуална правоспособност у длъжника, която обуславя невъзможност за възникване на  процесуално правоотношение относно него, поради което и не съществува правна възможност неговите наследници да бъдат конституирани в хода на заповедното производство. С оглед на тези съображения съдът обезсилил издадената заповед за изпълнение и прекратил производството по образуваното ч.гр. дело, поради недопустимост.

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 27.12.2013 г.  и в рамките на законоопределения едноседмичен срок – на 03.01.2014 г. била депозирана процесната жалба.

         Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

         По въпроса дали при починал длъжник може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е налице трайна съдебна практика на ВКС.Тогава, когато се касае за  депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК, практиката приема, че е недопустимо да се осъществи производството, тъй като  при издаването на заповед за изпълнение по този ред съдът е длъжен да провери дали документът, въз основа на който се издава заповедта, е редовен от външна страна  и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън този документ може да събира доказателства само относно удостоверяване изискуемостта на вземането. В производството по чл. 417 от ГПК е недопустимо обсъждането на факти и обстоятелства извън документа, въз основа, на който се иска издаване на заповед за изпълнение /освен изключениято по чл. 418 ал. 3 / Ето защо по този ред е недопустимо обсъждането на обстоятелство във връзка с наследяване и отговорността на наследниците по чл. 60 ал. 1 от ЗН.

         Трайната и обвързваща практика на ВКС обаче по отношение на възможността за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК приема, че такова производство е допустимо. Условие за това са заявителят да е депозирал съответното заявление, в което да е посочено че длъжниците са наследници на кредитополучателя и искът да е подсъден на РС, т.е. да е с цена до 25 000 лв. Това е така, тъй като  при издаването на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК не се изисква  представяне на доказателства за твърдяното вземане. Достатъчно е вземането да е индивидуализирано по основание и размер. В този смисъл е определение № 4/07.01.2010 г. на ВКС по ч.т. д. № 610/2009 г. ІІ ТО.

         В настоящия случай депозираното заявление е по реда на чл. 410 от ГПК. Правилно първоначално съдът е издал заповед за изпълнение, но неправилно с обжалваното определение е обезсилил вече издадената заповед за изпълнение на парично задължение и е прекратил производството по делото.

         По отношение искането за задължаване на РС – Нова Загора да издаде изпълнителен лист по издадената заповед за изпъленние на парично задължение, съдът счита, че този въпрос не е бил разгледан в обжалваното определение и не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото произовдство. РС – Нова Загора ще извърши сам преценка на наличните условия за издаване на изпълнителен лист.

         Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд и обжалваното определение следва да бъде отменено.Делото следва да бъде върнато на РС – Нова Загора за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

         Предвид гореизложеното,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОТМЕНЯ определение №  839 от 18.12.2013 г. по ч.гр.д. № 609/2013 г. по описа на НЗРС, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 601/30.09.2013 г. и е прекратено ч.гр.д. № 609/2013 г. като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ВРЪЩА делото на Районен съд – Нова Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: