ОПРЕДЕЛЕНИЕ   241

Гр. Сливен, 14.04.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на четиринадесети април през през две хиляди и четиринадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 92 описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 436 и сл. от ГПК

Жалбата е подадена от И.К.Т. чрез пълномощник – адв. Д. Б. от САК против действия на ДСИ при РС – Сливен, изразяващи се в образуването на и.д. № 930/2013г. по описа на ДСИ при РС – Сливен и налагането на запор върху вземания на жалбоподателя.

В жалбата е посочено, че на 06.01.2014г. му е връчена чрез процесуалния му представител покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на парично задължение в размер на 659. 50 лв. При извършената справка установил, че по делото е наложен запор върху вземанията на частния жалбоподател в качеството му на взискател по и.д. № 127/2013г. на ДСИ при РС – Сливен. Последните действия са предмет на самостоятелна жалба, по която до момента няма произнасяне и същата не е администрирана.

Поддържа, че и.д. № 930/2013г. по описа на ДСИ при РС – Сливен е било образувано по молба на взискателя К.И.Т. – подадена чрез лице, което не е надлежен представител, а именно В.П. М., която е сестра на взискателя К.Т. и като такава е изключена от кръга на лица, които могат да бъдат процесуални представители по пълномощие – определен в разпоредбата на чл. 32 от ГПК

Предвид изложеното се иска съдът да постанови прекратяване на производството по и.д. № 930/2013г. по описа на ДСИ при РС – Сливен.

В отговора на жалбата – подаден от Д.Д.Т. в качеството й на майка на К.И.Т. жалбата се оспорва като неоснователна. Посочва изрично, че потвърждава всички действия извършени от В. М. като пълномощник на К.И.Т.. Посочва, че действията са извършени от ненадлежен пълномощник поради физическата невъзможност на майката на взискателя К.Т. да извършва сама целия обем от дейности пи всички дела между страните. Посочва, че е била уведомявана за всяко действие извършено от дъщеря й В. М. като сестра и пълномощник на К.И.Т..

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е недопустима.

Действията, подлежащи на обжалване от длъжника по едно изпълнително дело са изброени лимитативно в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК и те са: постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

Образуването и връчването на ПДИ, което съдебният изпълнител съгласно императивната норма от публичен ред, съдържаща се в чл.426, ал. 1 от ГПК, е длъжен да стори въз основа на подадената от взискателя молба и представеното с нея годно изпълнително основание, не подлежат на обжалване по реда на чл. 436 и сл. от ГПК.

Доколкото изпълнителното производство представлява на общо основание съдебно производство, за него са приложими общите правила на ГПК, измежду които е и нормата на чл. 101 от ГПК. Според нея за съдебния изпълнител съществува задължени да следи служебно за надлежното извършване на процесуални действия от страните и при нередовност – да даде указания за отстраняването й, с произтичащите от това последици.

Вярно е, че лицето – действало като пълномощник на взискателя по и.д. № 930/2013г. по описа на ДСИ при РС – Сливен, не е надлежен процесуален представител съгласно чл. 32 от ГПК. За тази нередовност длъжникът е можело да подаде молба до съдебния изпълнител и едва неговия акт, по молбата за отстраняването й с оглед принципа за равенство на страните във връзка с разпоредбата на чл. 435, ал. 1 от ГПК би подлежал на обжалване. Извън това допусната нередовност не подлежи на самостоятелен контрол по реда на гл. ХХХІХ от ГПК.

В конкретния случай по повод на подадената жалба допуснатата нередовност досежно наличието на представителна власт за пълномощник, който е извън кръга на лицата – изброени в разпоредбата на чл. 32 от ГПК, е отстранена чрез даденото в отговора по чл. 436, ал. 2 от ГПК съгласие и потвърждение. Поради това на основание чл. 101, ал. 2 от ГПК действията се считат редовни от момента на извършването им и след връщане на делото за ДСИ не съществува допълнително задължение да даде указания по реда на чл. 101, ал. 1 от ГПК във връзка с молбата, по която е образувано и.д. № 930/2013г. по описа на ДСИ при РС – Сливен.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 92\2014г. по описа на ОС – гр. Сливен и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.К.Т. – длъжник по и.д. № 930/2013г. по описа на ДСИ при РС – Сливен, подадена срещу действията по образуване на същото изпълнително дело като НЕДОПУСТИМА!

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Бургаски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     

 

   2.