О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

гр. Сливен, 11.02.2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 100 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ на 27.01.14г. е постъпила жалба против действията му.

Жалбата е подадена от длъжника и с нея се атакува покана за доброволно изпълнение, налагане на запор върху МПС и банкови сметки и образуване аизпълнително дело.

Длъжникът заявява, че изпълнителният лист от 05.11.2013г. е издаден по т.д.№ 65/13г. на СлОС на взискател „Лукском“ ЕООД, а образуваното изпълнително дело е с взискател „Хермес Л.Л.“ ЕООД. По отношение на същото вземане на общината, като трето задължено лице, били наложени множество запори от ДСИ и НАП, тъй като дружеството „Лукском“ ЕООД било осъдено да заплати на бивши свои работници трудови възнаграждения и натрупани задължения по ЗДДС. Жалбоподателят твърди още, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е възприел и уважил искането за цесия на това вземане, а двете дружества били уведомени, че длъжникът не приема цесията, тъй като има извършени плащания по наложените запори. Счита, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни и противоречат на ТПК и константната практика на българските съдилища. Нямало изричен законов текст, въз основа на който да се образува изпълнителното дело, тъй като не е представен изпълнителен лист с взискател „Хермес Л.Л.“, нито друг акт по чл. 404 от ГПК, а цесията не попадала в обхвата на тази разпоредба. Поради това иска да се прекрати образуваното изпълнително дело, ако това искане не бъде уважено – да се отменят наложените запори върху движимите вещи и банковите сментки на длъжника и иска спиране на действията на ЧСИ до произнасяне на СлОС.

Насрещната страна е подала в срок писмено възражение, с което заявява, че счита жалбата за недопустим, понеже атакуваните действия не подлежат на обжалване, а и е подадена извън законовия срок. В случай, че се приеме за допустима, я намира за неоснователна и развива подробни съображения. Изтъква аргументи във връзка с валидността на договора за цесия между него и предходния кредитор по изпълнителния лист, заявява, че длъжникът своевременно е бил уведомен за прехвърлянето и зесията е произвела своето действие. Освен това заявява, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че върху вземането, обективирано в изпълнителния лист от 05.11.2013г. са наложени запори в полза на кредитори на цедента „Лукском“ ЕООД. Заявява, че запорът на вземане е различен по правната си същност от запор на банкови сметки като изпълнително действие, и спрямо неговото вземане не са настъпили последиците от наложените запори върху всички  вземания на „Лукском“ ЕООД срещу община Сливен, тъй като не е индивидуализирано тяхното основание, страни и размер. Твърди и, че обстоятелството дали общината-длъжник е заплатила в полза на ДСИ при СлРС сума от 16 336, 79 лв. е неотносимо, тъй като с плащането не е погасено задължението по договора за изпълнение на СМР от 18.11.2010г., за който е издаден изпълнителния лист. С оглед изложеното иска жалбата да бъде оставена без разглеждане.

ЧСИ  е представил писмени обяснения, с които описва хронологически действията си.

След като се запозна с изпълнителното дело и доводите на жалбоподателя, съдът намира жалбата за недопустима по следните съображения:

На първо място тя е просрочена, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 1 от ГПК срокът за обжалване е едноседмичен и започва да тече от извършването на изпълнителното действие или съобщаването му. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника, с която е наложен и запор върху конкретни МПС-ва, е получена надлежно от негов представител на 13.01.2014г., а жалбата е с изходяща дата 27.01.2014г. и на същата дата – 27.01.2014г. е подадена до СлОС чрез ЧСИ – тоест – след изтичане на преклузивния срок на  20.01.2014г. Запори върху банкови сметки на длъжника по това изпълнително дело към него момент ЧСИ още не е бил наложил, така че не може да се приеме друг начален момент, от който евентуално би започнал да тече срокът по чл. 436 ал. 1 от ГПК.

Освен това, съгласно разпоредбите на  ГПК, основанията за атакуване на действията на СИ и лицата, разполагащи с легитимация за това, са изчерпателно и лимитативно определени от правната норма и разширяване на обсега й на действие в която и да е от двете посоки, е недопустимо.

Правото на длъжника да обжалва различни и точно изброени действия на съдебния изпълнител е регламентирано с ал. 2 на чл. 435 от ГПК, а настоящият случай не се вписва в нито една от изброените хипотези, жалбоподателят не разполага с право на жалба, поради което подадената такава е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Длъжникът възразява срещу образуването на изпълнителното дело като оспорва договора за цесия. Като се пренебрегне обстоятелството, че не става ясно дали длъжникът оспорва действителността на този договор, следва да се посочи, че в рамките на настоящото производство по гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК /обжалване действията на СИ/ не може да се разглеждат и разрешават материалноправните въпроси, свързани с дължимостта на вземането. Освен това, доколкото при цесионния договор съгласието на длъжника не е необходимо, понеже той не е страна по сделката, а първоначалният кредитор е изпълнил задължението си спрямо длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, като го е уведомил и потвърдил писмено прехвърлянето именно на вземането по изпълнителния лист от 05.11.2013г., то ЧСИ е имал основание да образува изпълнителното производство въз основа на изпълнителния лист и договора за цесия.

Всички останали доводи касаят материалноправните отношения между длъжника и цедента, който не е страна по изпълнителното дело и също не могат да се обсъждат в това производство. Извън обсега му остават и въпросите относно това дали и какви плащания е извършвал длъжника по това или други изпълнителни дела, дали те представляват изпълнение на задължението по изпълнителния лист от 05.11.2013г. и дали погасяват вземането на взискателя в образуваното въз основа на него изпълнително дело.

При недопустима жалба е неприложима радзпоредбата на чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното производство, освен това съдът я е разгледал незабавно, което обезсилва мотива на жалбоподателя да иска спирането.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалба вх.№ 00449 от 27.01.2014г. по изп.д. № 20147680400004 на ЧСИ с рег. № 768 и район на действие района на Окръжен съд - Сливен като  НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 100/14 на СлОС като НЕДОПУСТИМО.

 

Определението подлежи на обжалване пред БАС в седмичен срок от връчването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         

         ЧЛЕНОВЕ: