О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 13.02.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на тринадесети февруари, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 102 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от И.И.Ц.,***, комплекс „З.” бл.* ет.* ап.*, против Заповед № 1221/17.06.2013г. на РС Сливен и разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2069/2013г. по описа на СлРС.  В жалбата се сочи, че вземането на „Уникредит Булбанк” АД, по което е издадена процесната заповед и разпореждане за незабавно изпълнение, не е несъдебно изпълнително основание по чл. 417 и чл. 418 от ГПК. Твърди се, че по договор за кредит, сключен между жалбоподателя и заявителя, са налице нищожни клаузи. Така например в чл. 14 т.4 от договора се предвиждало, че когато кредитополучателя или солидарния длъжник не изпълни, което и да е от своите задължения по който и да е договор за кредит, различен от настоящия, вземането по ипотекарния договор за кредит следвало да стане изискуемо. Тази клауза била нищожна, а освен това била неравноправна по смисъла на закона за защита на потребителите. Ето, защо тя не се явявала извън съдебно изпълнително основание по чл. 417 и чл. 418 от ГПК, тъй като предсрочната изискуемост на задължения по кредит е несъдебно изпълнително основание и въз основа на нея не може да създаде заповед по чл. 417 и чл.418 от ГПК, само когато не са заплащани определен брой месечни вноски по този кредит. Твърди се, че в договора за ипотека, сключен между страните са нищожни и други клаузи, а именно чл.4 ал.1 предл.2, който се отнася за актуализацията на банковия лихвен процент, чл.9 ал.2 от договора, който се отнася за образуването на лихвата по задължението, чл.9 ал.3 от договора, който се отнася за наказателната лихва, чл.9 ал.4 от договора, който се отнася за изчисляването на лихвата, чл.10 ал.5 от договора, който се отнася за превалутирането, чл.10 ал.9 от договора, който се отнася за повишаване на месечните вноски, чл.12 т.6 от договора който се отнася за служебното превалутиране на заема и чл.14 т. 4  от договора, който се отнася за обвързването на предсрочната изискуемост по кредита във връзка с други изискуеми задължения по други кредити на длъжниците. Твърди се, че в този смисъл е и решението на Европейския съд Люксембург от 14.03.13г. директива 93/13/ЕО по дело С-415/2011г. Моли се да се отмени заповед за изпълнение № 1221/17.06.2013г. на РС Сливен и разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2062/2013г.

         По делото е депозирана частна жалба от М.Д.Ц.,***, комплекс „З.” бл.* ет.* ап.*, против Заповед № 1221/17.06.2013г. на РС Сливен и разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2069/2013г. по описа на СлРС.  В жалбата се сочи, че вземането на „Уникредит Булбанк” АД, по което е издадена процесната заповед и разпореждане за незабавно изпълнение, не е несъдебно изпълнително основание по чл. 417 и чл. 418 от ГПК. Твърди се, че по договор за кредит, сключен между жалбоподателя и заявителя, са налице нищожни клаузи. Така например в чл. 14 т.4 от договора се предвиждало, че когато кредитополучателя или солидарния длъжник не изпълни, което и да е от своите задължения по който и да е договор за кредит, различен от настоящия, вземането по ипотекарния договор за кредит следвало да стане изискуемо. Тази клауза била нищожна, а освен това била неравноправна по смисъла на закона за защита на потребителите. Ето, защо тя не се явявала извън съдебно изпълнително основание по чл. 417 и чл. 418 от ГПК, тъй като предсрочната изискуемост на задължения по кредит е несъдебно изпълнително основание и въз основа на нея не може да създаде заповед по чл. 417 и чл. 418 от ГПК, само когато не са заплащани определен брой месечни вноски по този кредит. Твърди се, че в договора за ипотека, сключен между страните са нищожни и други клаузи, а именно чл.4 ал.1 предл.2, който се отнася за актуализацията на банковия лихвен процент, чл.9 ал.2 от договора, който се отнася за образуването на лихвата по задължението, чл.9 ал.3 от договора, който се отнася за наказателната лихва, чл.9 ал.4 от договора, който се отнася за изчисляването на лихвата, чл.10 ал.5 от договора, който се отнася за превалутирането, чл.10 ал.9 от договора, който се отнася за повишаване на месечните вноски, чл.12 т.6 от договора който се отнася за служебното превалутиране на заема и чл.14 т. 4  от договора, който се отнася за обвързването на предсрочната изискуемост по кредита във връзка с други изискуеми задължения по други кредити на длъжниците. Твърди се, че в този смисъл е и решението на Европейския съд Люксембург от 14.03.13г. директива 93/13/ЕО по дело С-415/2011г. Моли се да се отмени заповед за изпълнение № 1221/17.06.2013г. на РС Сливен и разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2062/2013г.

         Пред настоящата инстанция се  събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         От представените с въззивната жалба банкови бордера се установиха плащания в полза на кредитодателя „Уникредит Булбанк”. Същите са с дата 26.10.2012г., 22.10.2012г., 29.03.2012г., 14.02.2012г., 07.12.2011г., 04.07.2011г., 14.03.2011г., 06.01.2010г., 21.01.2010 г., 03.02.2010г., 11.03.2010г., 05.05.2010г., 04.06.2010г., 15.06.2010г., 13.07.2010г., 13.08.2010г., 14.09.2010г., 14.10.2010г., 15.11.2010г., 14.12.2010г.

         От представените по гр.д. № 2062/2013г. писмени доказателства се установи, че между първия жалбоподател И.Ц. и Банка „Хеброс” АД с правоприемник „Уникредит Булбанк” АД на 27.11.2006г. бил сключен договор за ипотечен кредит. По него солидарен длъжник била и М.Ц. – втория жалбоподател. В разпоредбата на чл. 14 т.1 от Договора било договорено, че кредитът става предсрочно изискуем при непогасяване в срок на три последователни дължими плащания по кредита. В разпоредбата на чл. 14 т.4 от Договора, страните се договорили, че когато кредитополучателя или солидарния длъжник не е изпълнил, което и да е от своите задължения, по който и да е договор за кредит, различен от конкретния, вземането от договора за ипотекарен кредит може да бъде обявен за предсрочно изискуем.

         На 13.06.2013г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против двамата жалбоподатели. В заявлението било обяснено, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за ипотечен кредит – 27.11.2006г. Заявителят твърдял, че от м.12.2011г. длъжникът е изпаднал в забава на основание на чл. 14 т.1 от Договора, т.е. поради непогасяване в срок на три  последователно дължими плащания по кредита. Към заявлението били приложени извлечения от счетоводни книги на заявителя, съгласно които вземането е станало изискуемо, считано от 06.06.2012г. От счетоводната справка е видно, че са дължими главници с падежи 05.03.2012г., 05.04.2012г., 05.05.2012г., 05.06.2012г., както и че главницата към 06.06.2012г. е в размер на 35 582.22 швейцарски франка.

         На длъжника И.Ц. е била връчена покана за доброволно изпълнение на 25.09.2013г., а на М.Ц. е била връчена покана за доброволно изпълнение на 24.09.2013г. Процесните частни жалби са депозирани, съответно на 09.10.2013г. и на 08.10.2013г. Двете жалби са депозирани в законния двуседмичен срок.

         Съдът намира частните жалби за процесуално допустими, като депозирани в законния срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледани по същество същите се явяват неоснователни.

         В разпоредбата на чл. 419 ал.2 от ГПК е посочено, че частните жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основават само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. В разпоредбата на чл. 417 т.2 от ГПК е посочено, че може да се иска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. Когато се касае за вземания на банки, документите които те следва да приложат към заявлението си са обикновено счетоводни справки, установяващи непогасявани на вземане на задължение на техни кредитополучатели. Възможно е такива документи да бъдат и договорите за банков кредит. Преценката, която извършва първоинстанционния съд, който издава заповедта по чл. 417 от ГПК е формална. Съдът преценява дали от външна страна представените доказателства установяват наличието на задължение у длъжника. Нито първоинстанционния съд, нито съдът пред който се разглеждат частните жалби против разпореждането за незабавно изпълнение, издадени по реда на чл. 417 от ГПК могат да извършват проверка на това дали договора подписан между страните, банки и кредитополучатели, съдържа нищожни клаузи. Това е спор, който може и следва да бъде разгледан в отделно исково производство. Възраженията на длъжниците във връзка с това, както е направено с настоящите частни жалби, следва да бъдат направени достояние на съда в хода на исковото производство, което вече е образувано.

         От представените към заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК писмени доказателства, а именно договор за банков кредит и справка от счетоводството на кредитора, безспорно се установява, че е налице хипотезата на чл. 14 т.1 от Договора, сключен между страните, а именно кредитополучателят не е внасял три и повече вноски за погасяване на вземането си, поради което той става предсрочно изискуем. Не са налични данни, от които да се приемат твърденията на жалбоподателите, че се касае за невнасяне на погасителни вноски по други, различни от основни ипотечни  договор кредити. Правилно първоинстанционния съд е издал заповед за незабавно изпълнение, както и изпълнителен лист. За месеците, предхождащи обявяването на предсрочна изискуемост, а именно 06.06.2012г. – 03.2012г.04.2012г. и 05.2012г. жалбоподателите са представили пред настоящата инстанция две вносни бележки от 29.03.2012г. като и по двете внесените суми съответно 500.00 и 1200.00 лв. са внесени от И.Ц. в полза на И.Ц. и са предназначени за захранване на РС (разплащателна сметка). От тези вносни бележки не може да се направи извод, че за м.Март 2012г. е било налице редовно погасяване на задължението по ипотекарния кредит.

         С оглед изложеното, съдът намира, че частните жалби следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

        

         Предвид гореизложеното,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение от 17.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2069/2013г. по описа на СлРС.

 

 

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: