О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр. Сливен, 25.02.2014г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ :  ХРИСТИНА МАРЕВА

 

          СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

в присъствието на секретаря ………………

като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч. възз.гр.д. № 109 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

         Производството се движи по реда на чл.274 във вр.с чл. 248, ал.3 от ГПК.

Депозирана е частна жалба от Л.К.Ч. против постановеното на 26.09.2013г. определение по гр.д. № 1538/2013г. на СлРС, с което е отхвърлена молбата за изменение в частта на разноските на определение от 08.08.2013г., с което се прекратява производството по делото и се присъждат деловодните разноски.

         В частната жалба се твърди, че ответникът не е направил разноски за адвокатско възнаграждение, т.к. в представения договор за правна помощ е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е платимо по сметка, а по делото не е представен платежен документ, удостоверяващ заверяване на банкова сметка. ***овореното възнаграждение, като се твърди, че съдът е следвало да намали същото до абсолютния минимум от 150 лева.

         Предвид горното от въззивния съд се иска да отмени атакуваното определение и вместо него постанови друго, с което отхвърли претенцията на ответника за присъждане на разноски. В условията на евентуалност се моли за изменение на обжалваното определение и присъждане на ответника на сумата от 150 лева – адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е редовно връчена на ответната страна, като в законоустановения срок не е депозиран отговор по нея.

След като се запозна с изложеното в частната жалба и приложеното гр.д. № 1538/2013г. по описа на СлРС, настоящия въззивен състав намира за установено следното :

С определение № 2150/08.08.2013г. СлРС е прекратил производството по гр.д. № 1538/2013г., образувано по предявен от Л.К.Ч. против „Си Ес ЕМ ЕС“ ЕООД иск с правно основание чл. 341, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 200 лева - частичен иск, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, поради оттегляне на иска.

С цитираното определение, след обсъждане на възраженията за прекомерност, съдът е осъдил ищецът Л.К.Ч. да заплати на ответника направените разноски в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил претенцията до пълния претендиран размер от 600 лева.

На 09.09.2013г. е депозирана пред СлРС молба от Л.К.Ч. по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановеното определение в частта относно присъдените разноски.

На 24.09.2013г. е постъпил отговор по реда на чл.248, ал.2 от ГПК от ответника „СИ ЕС ЕМ ЕС“ ЕООД, към който е приложено платежно нареждане с дата 15.07.2013г. за платен адвокатски хонорар.

С определение № 2559/26.09.2013г. по гр.д. № 1538/2013г. СлРС е оставил без уважение молбата на Л.К.Ч. за изменение на определение № 210/08.08.2013г. в частта за разноски. Определението е редовно връчено на 10.12.2013г., с посочване в същото, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок.

Разглежданата частна жалба е депозирана на 27.12.2013г.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Частната жалба е депозирана в установения от съда срок, от лице имащо правен интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на инстанционен съдебен контрол. Поради това се явява допустима.

Разгледана по същество, съдът намира следното : Съгласно т.1 ТР от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направено плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

По гр.д. № 1538/2013г. на СлРС, към отговора на исковата молба е представен договор серия А № 0350666с дата 28.06.2013г. за правна защита и съдействие, със страни отв.“СИ ЕС ЕМ ЕС“ ЕООД и адв. В.К.М., с договорено възнаграждение от 600лева. В същия е посочено, че сумата е платена по банкова сметка. ***.09.2013г. е представена фактура – оригинал, от която е видно, че на 02.07.2013г. е извършено плащане от ответника на сумата от 600 лева с ДДС във връзка ДПЗС серия А № 0350666. Поради това следва да се приеме, че договореното възнаграждение е било реално заплатено на адвоката, респ. разноски  са извършени и такива са дължими на ответника, съгласно чл. 78, ал.4 от ГПК.

Съдът следва да разгледа и възражението относно размера на присъдените разноски, предвид възражението за прекомерност направено пред СлРС. Първоинстанционния съд е уважил възражението, като е присъдил разноски в размер на 300лева. Настоящия въззивен състав на СлОС намира присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за завишени, предвид това, че единственото процесуално действие от ответника е депозиране на отговор на исковата молба, с приложени доказателства. Съгласно т.3 от ТР от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата Наредба минимален размер. Този размер, съгласно т.16 от ТР от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и Наредбата /чл.7, ал.1, т.1 /за трудови дела е 150 лева, като до този размер следва да бъде уважено и направеното възражение.

Предвид горното атакуваното определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на присъдените разноски следва да бъде отменено.

         Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд на осн. чл.278, ал.2 ГПК

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

         ОТМЕНЯ  определение  № 2559/26.09.2013г. по гр.д. № 1538/2013г. на СлРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

         ИЗМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2150/08.08.2013г. в частта относно присъдените разноски, като ОСЪЖДА Л.К.Ч. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „СИ ЕС ЕМ ЕС“ ЕООД с ЕИК 175216792 със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“М.“, бул.“Ц. Ш.“ № *, сграда „*“, ет.* сумата в размер на 150 лева – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2559/26.09.2013г. по гр.д. № 1538/2013г. на СлРС в останалата отхвърлителна част за дължими разноски.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :