О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 20.02.2014 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д..  N 125 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение за допускане обезпечение на предявен иск само в частта, с която е определено внасяне на парична гаранция  и се движи по реда на 274 и сл. вр. чл. 389 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят обжалва определението на СлРС в частта, с която е поискана гаранция в размер от 3 405, 40 лв. за допуснатото при това условие обезпечение на предявения от него иск, чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 814/2013г. на ЧСИ рег. № 768. Счита, че в тази част определението е незаконосъобразно, тъй като в исковата молба били посочени всички обстоятелства и представени всички доказателства, обосноваващи основателността на иска. Заявява, че съдът не се е мотивирал убедително по каква причина определя като условие за допускане на обезпечението внасянето на парична гаранция. Това действие следвало да се обоснове чрез разпоредбите, регулиращи обезпечителното производство. Развива подробни съображения в тази насока, като прави анализ на правната норма на чл. 391 от ГПК, в резултат извежда заключението, че по начало не е налице нужда от парична гаранция, когато от представените писмени доказателства може да се направи несъмнен извод за вероятната основателност на исковата претенция. Първоинстанционният съд не бил изложил никакви съображения по този въпрос и е постановил незаконосъобразен в тази част акт. Освен това не е изложил в мотивите си и съждения как точно е определил размерът на паричната гаранция на 3405, 40 лв., още повече, че поисканата мярка – спиране на изпълнението – касае събиране на сума в размер на 2 865, 94 лв.  Поради изложеното иска от въззивния съд да отмени атакуваното определение в частта, с която е определена парична гаранция от 3405, 40 лв., или да определи парична гаранция в размер, съобразен с изискванията на закона.

Насрещната страна не е подала писмен отговор.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт РС и е допустима, а по същество е частично основателна.

За да се уважи искането за допускане обезпечение на иск, е необходимо да са налице кумулативно общата предпоставка на чл. 391 ал. 1 от ГПК, заедно с някоя от тези по т.т. 1 или 2. Най-същественото и безспорно основно условие, от наличието или липсата на което зависи понататъшното изследване наличността на останалите предпоставки, е обезпечителната нужда. Тя се обосновава с наличието на реална опасност от разпиляване, повреждане или укриване на имуществото на длъжника-ответник и се преценява във всеки отделен случай. От своя страна тази опасност се извлича от поведението на длъжника, което следва да се изразява в действия, намаляващи, заплашващи да намалят или така накърняващи имуществото му, служещо за общо обезпечение на кредиторите му, че да осуетят или затруднят реализирането на правата на последните.

В случая първоинстанционният съд е приел, че изпълнението на евентуално бъдещо решение в полза на ищеца би било по някакъв начин затруднено, тоест – че е налице общото и основно изискване, заложено в ал. 1 на чл. 391 от ГПК, и е счел, че има обезпечителна нужда, която той е удовлетворил чрез допускане на обезпечение. Тъй като в тази част определението не е обжалвано от страната имаща интерес да стори това, то е влязло в сила и въпросът не може да бъде пререшаван от въззивната инстанция.

Жалбоподателят-ищец е недоволен от условието за внасяне на парична гаранция, под което съдът е допуснал обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка “спиране на изпълнение” върху вземане на ответника срещу него.

В т.т. 1 и 2 на чл. 391 от ГПК са въведени кумулативно с основната предпоставка по ал. 1 и две допълнителни, алтернативни предпоставки за допускане на обезпечението, за наличието на които съдът следва да провери след установяване присъствието на първото условие. Първата е искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, а втората – простото представяне на палична или имотна гаранция съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Дори, обаче, ако е налице условието по т. 1 , на ал. 1, с ал. 2 на чл. 391 е предвидена възможност за съда да поиска и гаранция. Тя не е обвързана с никакво друго условие и използването й е предоставено изцяло на  преценката на съда, допускащ обезпечението, който я извършва във всеки конкретен случай.

Така в настоящия случай, въззивният състав счита, че исканата обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда, така, както е дефинирана от ищеца и искът е подкрепен с писмени доказателства, които сочат на вероятна основателност. Предвид, обаче, сложните правоотношения, развиващи се между страните в дълъг период от време, в тази начална фаза на производството - преди ответникът още да е въвел своите възражения, доказателствената стойност на представените доказателства може реално и обективно да бъде преценена едва в решението по съществото на делото. Поради това, щом законът е овластил съда, с оглед конкретните обстоятелства, да допусне обезпечението при внасяне на гаранция, независимо от представените в подкрепа на иска доказателства, то искането следва да бъде уважено и обезпечението бъде допуснато, след представяне на парична гаранция, съответстваща на засегнатия от спирането на изпълнението интерес на кредитора.

Първоинстанционният съд, независимо, че се е мотивирал лаконично, е достигнал до същия краен правен извод. В този смисъл жалбата се явява неоснователна касателно самото определяне на паричната гаранция, но по отношение на размера на последната, следва да бъде уважена и той следва да бъде намален на 2000 лв. Този размер въззивната инстанция определя като среден между обичайния – 10% от цената на иска и размера на евентуалната вреда за кредитора.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение № 1437 от 21.01.2014г. по гр.д. № 186/14г. на СлРС В ЧАСТТА, с която е определена парична гаранция за размера й над 2000 лв.

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: