ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 25.04.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 143 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 420, ал. 3 от ГПК.

„БАНКА ПИРЕОС БЪЛАГРИЯ“ АД – гр. София обжалва като незаконосъобразно определение от 10.12.2013г. по ч.гр.д. № 2453/2012г. на РС – Сливен, с което е постановено спиране на производството по и.д. № 9630/2012г. на ЧСИ Милен Б..

В частната жалба аргументирано се поддържа, че не са налице предпоставките за спиране на изпълнението нито по ал. 1, нито по ал. 2 на чл. 420 от ГПК.

Предпоставките на чл. 420, ал.1 от ГПК не са налице, т.к. представеното обезпечение следва да обхваща пълния размер на задължението с мораторните лихви и разноските на кредитора, което следва да е внесено към момента на искането за спиране. Обезпечение в такъв размер не е представено, т.к. е внесена сума двадесетократно по-малка от дължимата.

Освен това не са представени убедителни доказателства за спиране на изпълнението – такива, които правят вероятно несъществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист и/или удостоверяват настъпването на правоизключващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения на длъжника.

В определението са допуснати грешки като се цитират номера на заповед изпълнителни дела и частен съдебен изпълнител, които нямат общо с тези по заповедното производство по заявлението на частния жалбоподател.

Освен погрешното посочване на дела, съдът изцяло погрешно възприема правните норми на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, като придава значение на възражението в случаите по чл. 417, т. 1 – т. 8 от ГПК точно обратното на предвиденото в закона, като отива и по-далеч, посочвайки, че било достатъчно да се представят доказателства н а съдебния изпълнител за направеното от длъжника възражение. По този начин и в разрез със закона съдът е придал значение и действие на възражението по чл. 414 от ГПК, каквото то няма.

Поддържа се, че обжалваният съдебен акт противоречи не само на закона, на трайната съдебна практика, но и на елементарната правна логика и следва да бъде отменен, за да възтържествува правосъдието и уважението към закона.

Предвид гореизложеното се иска съдът да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно.

Частната жалба е подадена срещу валиден съдебен акт, при наличие на правен интерес. Спазен е срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и обжалването е предвидено в закона – чл. 420, ал. 3 от ГПК.

С обжалваното определение от 10.12.2013г. по ч.гр.д. № 2453/2012г. на РС – Сливен е постановено спиране на изпълнително дело № 201283804099630 на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 и район на действие СГС.

В мотивите е прието, че длъжникът – Ж.И.К. е получила ПДИ по и.д. № 201283804099630 на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 и район на действие СГС на 29.11.2013г., относно задълженията по издадената в заповедното производство по ч.гр.д. № 2453/2012г. по описа на РС – Сливен заповед за незабавно изпълнение № 1550/31.05.2012г. и изпълнителен лист за задължението на Ж.И.К. да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛАГРИЯ“ АД следните суми: главница в размер на 316.05лв., представляваща задължение по договор за обслужване на международна кредитна карта Pireus Visa Classic, сключен на 25.04.2012г., такси в размер на 60.21лв. за периода от 20.06.2006г. до 28.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2012г. до окончателното изплащане, както и разноски в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – адвокатско възнаграждение.

С молбата на длъжника – подадена на 09.12.2013г., с която е поискано спиране на принудителното изпълнение е представена ПДИ, писмо до куриерска служба за връчването й по реда на чл. 42, ал. 1, пр. 3 от ГПК, разписка за връчена ПДИ, запорно съобщение и вносна бележка за предоставено обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД за сумата от 130 лв. по сметка на РС- Сливен.

В молбата на длъжника искането за спиране е обосновано единствено с оглед на така предоставеното от длъжника обезпечение.

На същата дата . 09.12.2013г. длъжницата е подала и възражение по чл. 414 от ГПК

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че е сезиран с частна жалба по чл. 420 ал.3 от ГПК, която е допустима и основателна.

Предпоставките за спиране на изпълнението по заповедта за изпълнение издадена въз основа на основанията предвидени в чл. 417, т. 1 – т. 8 от ГПК са в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът да е подал възражение, че не дължи, в същия срок да е направил и искане за спиране, към което да е представил убедителни доказателства, че не дължи или надлежно обезпечение в размер на задължението заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението, каквато е трайно установената практика по чл. 250 от ГПК (отм.), която е възпроизведена в разпоредбата на чл. 420 от ГПК.

Обсъждането на наличие на убедителни доказателства, че задължението не съществува е безпредметно, т.к. няма искане за спиране на това основание и такива доказателства не са представени, като спирането е постановено на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК с оглед даденото обезпечение в размер на внесената по съответната сметка на РС – Сливен сума от 130 лв.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, въз основа на които първоинстанционния съд е спрял изпълнението по и.д. № 201283804099630 на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 и район на действие СГС (с неиздържано посочване, че спира самото изпълнително дело) се налага извода, че от предпоставките на чл. 420, ал. 1 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение с обжалваното определение е  преценено правилно и законосъобразно единствено и само спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Извън това обжалваното определение е незаконосъобразно и постановено при неправилно тълкуване на закона per argumentum a contrario e приложена разпоредбата на чл. 420, ал. 1 от ГПК

Съгласно разпоредбата на чл. 420 ал.1 от ГПК възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение, не спира изпълнението в случаите по чл. 417 т.1 – т.8 от ГПК, измежду които попада и настоящия  случай – заповед за незабавно изпълнение № 1550/31.05.2012г. по ч.гр.д. № 2453/2012г. по описа на РС – Сливен е издадена въз основа на основанието по чл. 417, т. 2 от ГПК. По аргумент от противното следва, че само в случая на т.9 от чл. 417 от ГПК, възражението на длъжника, от което следва и спорния характер на вземането, представлява безусловно основание за спиране на изпълнението, без да е необходимо той да представя убедителни писмени доказателства в подкрепа на възражението си или обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.

Тъкмо обратното и напълно незаконосъобразно е прието с обжалваното определение.

Неправилно и незаконосъобразно също така е прието, че представлява надлежно обезпечение за взискателя предоставеното обезпечение на сумата от 130 лв., която не покрива дори главницата по издадените заповед за незабавно изпълнение № 1550/31.05.2012г. и изпълнителен лист в заповедното производство по ч.гр.д. № 2453/2012г. по описа на РС – Сливен. За разлика от обезпечителното производство, в което изрично е предвидено – чл. 391, ал. 3 от ГПК, че размерът на гаранцията обезпечава размера на преките и непосредствени вреди от неосновател при неоснователно допуснато обезпечение, обезпечението по чл. 420, ал. 1 от ГПК следва да покрива цялото вземане на кредитора заедно с лихвите и разноските на взискателя в заповедното производство.

Доколкото само в мотивите на обжалваното определение са цитирани номера на дела, които са неотносими към предмета и страните в заповедното производство по ч.гр.д. № 2453/2012г. по описа на РС – Сливен, представляващи очевидно технически пропуск да бъдат заличени мотиви от друго определение на същия съдебен състав, доколкото не са възпроизведени в диспозитива и не пораждат правни последици, съдът намира за безпредметно да обсъжда това възражение.

Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да се отмени и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК съдът следва сам да разреши въпроса по жалбата, като отхвърли искането на длъжника за спиране на принудителното изпълнение по и.д. № 201283804099630 на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 и район на действие СГС

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение от 10.12.2013г. по ч.гр.д. № 2453/2012г. на РС – Сливен, с което е спряно принудителното изпълнение по и.д. № 201283804099630 на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 и район на действие СГС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо това

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж.И.К., ЕГН **********,*** за спиране на принудителното изпълнение по и.д. № 201283804099630 на ЧСИ М. Б., с рег. № 838 и район на действие СГС като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

Определението не подлежи на обжалване!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.