О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 20.03.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№146 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от А.Г.А. против Определение от 07.01.2014г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№4860/2013г. по описа на същия съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от К.Г.И. против А.Г.А. иск чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху трудовото възнаграждение на ответницата А.Г.А., което получава като лекар – педиатър в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ до размера на сумата 2500лв. 

            Жалбоподателката А.Г.А. чрез пълномощника адв. М. твърди, че атакуваното определение е неправилно. Посочва, че предявения иск не е подкрепена с убедителни писмени доказателства. Посочва, че ответницата не е страна по договора за ипотечен кредит, липсват доказателства, че тя е усвоила част от отпуснатия кредит или че е получила някакви облаги от него. Ответницата не била страна и по договора за покупко-продажба и не е дала съгласие за подписване на същия. Липсват доказателства относно произхода на исковата сума, твърдяна от ищеца, че е негова лична. Освен това съдът е допуснал обезпечение без да изиска внасяне на гаранция. Посочва, че ответницата е предявила в същото производство насрещен иск за сумата 2500лв. за заплащане на вложени от нея лични средства за ремонт и закупуване на вещи и мебели в семейното жилище. Поради това моли съда да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли молбата на ищеца за допускане на обезпечение.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – К.Г.И., който в законоустановения срок чрез процесуалните си представители адв.Н. и адв.Д. е представил отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Намира определението на Сливенски районен съд за правилно и законосъобразно. Правилно съдът преценил, че представените с исковата молба писмени доказателства са убедителни и е допуснал исканото обезпечение без да определя гаранция. Правилна е преценката на съда, че без обезпечението за ищеца ще е трудно или невъзможно да осъществи правата си по бъдещо съдебно решение. Освен това посочва, че сумите от запора няма да бъдат изплащани на взискателя, а ще се събират по сметка на съдебния изпълнител до постановяване на окончателен съдебен акт. Поради това моли съда да потвърди атакуваното определение.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Сливенският районен съд е сезиран с предявен от К.Г.И. против А.Г.А. иск по чл.32, ал.2 от СК, предявен като частичен за заплащане на сумата от 2500лв. – част от общо дължимата сума от 8308,62лв., представляваща левовата равностойност на 4248,13 евро, представляваща ½ част от общо заплатената от ищеца сума по отпуснат ипотечен кредит за закупуване на недвижим имот по време на сключен между страните граждански брак.  

Към исковата молба са представени нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот; договор за ипотечен кредит, отпуснат за закупуване на същия недвижим имот; съдебно решение, с което е прекратен сключения между страните граждански брак; банково удостоверение за усвояване на кредита и за извършените по него плащания от страна на кредитополучателя – ищеца.  

По делото е постъпил отговор на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е предявен насрещен иск. Производството е във фазата на размяна на книжа по насрещния иск.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.      Разгледана по същество е неоснователна.

            При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецезира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.      

            Съдът намира, че предявеният иск по чл.32, ал.2 от СК е допустим.

На този етап от производството /размяна на книжа/ и въз основа на представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства не може да се направи категоричния извод, че същият е вероятно основателен. Няма ангажирани писмени доказателства относно произхода на паричните средства, с които е платен част от дълга по ипотечния кредит, за които ищеца твърди, че са негови лични средства, обуславящи вероятната основателност на предявения иск. Поради това настоящия състав намира, че представените с исковата молба писмени доказателства не са убедителни по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК. Следователно в случая, за да се допусне исканото обезпечение, естествено в случай, че са налице и другите две кумулативни предпоставки, следва задължително да бъде определена гаранция, съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК.  

Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай. В случая се касае до едно значително парично вземане на ищеца против ответницата, като е напълно вероятна възможността да възникне опасност за молителя - ищеца да осъществи правата си по евентуално осъдително решение. Налице е опасност да се затрудни евентуалното реализиране правата на ищеца без допускане на исканото обезпечение.

На последно място исканата обезпечителна мярка – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ответницата се явява подходяща с оглед вида си - тя е съответна на обезпечителната нужда и е допустима от закона /чл.397, ал.1, т.2 от ГПК/.

От изложеното е видно, че са налице предпоставките на чл.391, ал.1 от ГПК, поради което исканото обезпечение следва да бъде допуснато, но при условията на чл.391, ал.2 от ЗЗД - ако ищеца К.Г.И. представи парична гаранция, която ще послужи за репариране на евентуалните вреди, които жалбоподателката – ответница би понесла, в случай, че иска против нея бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът определя паричната гаранция в размер на 1000лв., при съобразяване разпоредбата на чл.391, ал.3 от ГПК.

Макар да е налице съвпадение на изводите на районния и въззивния съд, с оглед констатирана неточност при формулиране на диспозитива на обжалваното определение, същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което исканата обезпечителна мярка се допусне при условията на посочената гаранция.

Тъй като по делото вече е издадена обезпечителна заповед, същата следва да бъде обезсилена, тъй като издаването й е обусловено от внасяне на определената парична гаранция.

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ Определение №65 от 07.01.2014г. по гр.д.№4860/2013г. на Сливенски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

           

ДОПУСКА обезпечение на предявения от К.Г.И. *** *-* против А.Г.А. с ЕГН ********** *** частичен иск с правно основание чл.32, ал.2 от СК за заплащане на сумата от 2500лв. – част от общо дължимата сума от 8308,62лв., представляваща левовата равностойност на 4248,13 евро, представляваща ½ част от общо заплатената от ищеца сума по отпуснат ипотечен кредит за закупуване на недвижим имот по време на сключен между страните граждански брак, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА “ЗАПОР” до размер на сумата от 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/ върху трудовото възнаграждение на А.Г.А. с ЕГН **********, което получава като лекар – педиатър в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, ПРИ УСЛОВИЕ, че ищецът К.Г.И.  ВНЕСЕ ПО СМЕТКА НА СЪДА ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР на 1000 /хиляда/ лева. 

 

            ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед, издадената въз основа на Определение №65 от 07.01.2014г. по гр.д.№4860/2013г. на Сливенски районен съд.

 

          ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателство, че паричната гаранция е внесена.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.